Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно?Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и националните референдуми?Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при провеждане на изборите и референдумите?
Това са въпросите, с които президентът Росен Плевнелиев поиска на 29 януари допитване до народа заедно с евроизборите през май. При необходими 500 000 подписа на 10 март инициативен комитет предаде в парламента 550 000. Управляващите, в лицето на Мая Манолова, обявиха, че подписите са събрани съмнително бързо. А най-активният инициатор проф. Георги Близнашки коментира думите й така: „Беше събрана бързо, защото събра в себе си протестните настроения на обществото“.
И замириса на чист партиен референдум.
„Не можехме да съберем тази подписка без помощта на основните опозиционни партии. Това не е подписка на ГЕРБ, а на достойни граждани“, поясни самоотвержено Близнашки. И някак си естествено допълни, че, видите ли, никой не дели подписите по партийни цветове, защото „всеки подпис е подпис на свободен български гражданин, който открито заявява своята позиция“.
Защо професорът по конституционно право, ръководил столичната БСП организация през 90-те, в последните месеци така яростно защитава ГЕРБ и президента? Доколко поведението му е израз на същинска гражданска позиция и доколко неудържим стремеж към изкачване в кариерата? Разноцветни политици твърдят, че върлият противник на кабинета „Орешарски“ вече се е договорил с държавния глава да стане член на Конституционния съд(КС )от президентската квота, а защо не и негов председател в края на годината. Тогава изтичат мандатите на шефа на институцията Димитър Токушев и на Пламен Киров – и двамата назначени от Георги Първанов. (По закон КС се състои от 12 съдии, 1/3 от които се избират от Народното събрание, 1/3 се назначава от президента и 1/3 се избират на общо събрание на съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд.Мандатът на всеки съдия е девет години).
Без да подценяваме професионалните качества на проф. Близнашки , обаче се питаме: при така събраните лични данни на повече от половин милион гласоподаватели няма ли опасност някой съзнателно да се възползва от тях? И каква е тук ролята на Комисията за защита на личните данни? Независимият държавен орган, който по правило „осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяване на достъпа до тези данни, както и контрола по спазването на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД)“.
Защото като нищо утре някой от поставилите подписа си на масичка в подлеза може да се окаже с изненадващ за него самия кредит или с неочаквана покупка на лизинг и т. н.? Известно е колко измами могат да се извършат с личните данни, ако са попаднали, макар и за кратко, пред пресметливи погледи.
Що се отнася до референдумите, вероятно ще има поне един, но след изборите за Европейския парламент. Управляващите не изключват питане за цигарите, за плоския данък и т. н. Ще зависи от конюнктурата.
Колкото до мнението на народа по изборното законодателство, референдумът трябва да се проведе в четиримесечен срок – стига данните на участниците в подписката да са истински. За да може резултатът от референдума да е валиден, бюлетини трябва да пуснат не по-малко от гласувалите на предишните избори, или поне 3 632 953 души. Ако гласуват поне 20% от тях, парламентът ще е длъжен да разгледа въпроса, без референдумът да предизвика задължителен ефект.
Така че мисията изглежда невъзможна!
Кой е в инициативния комитет
1. Проф. Георги Близнашки, бивш депутат от БСП, един от противниците на Сергей Станишев. По време на протестите миналата година той критикува остро левицата. През септември обяви, че партията му няма кауза, а само „вкопчване във властта“. На 7 март Близнашки беше „самоизключен“ от БСП. За системно нарушаване на устава. „Отдавна съм ги изключил и не ги признавам за социалисти“, коментира в отговор професорът юрист.
2. Проф. Калин Янакиев, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“ по средновековна култура и християнска философия. Той беше сред най-твърдите поддръжници на протестите през лятото на 2013-а, участник и в събитията, организирани от „Ранобудните студенти“.
3. Проф. Александър Кьосев, преподавател в Софийския университет, активен участник в протестите и в студентските акции.
4. Проф. Милена Стефанова, заместник-ректор на Софийския университет. Един от преподавателите, подкрепили студентите при окупацията на Ректората.
5. Светлана Божилова, медиен експерт, подкрепила студентите в протестите.
6. Виктор Стоянов, музикант и композитор. Участник в „Протестна мрежа“.
7.Христо Христев, адвокат, един от основателите на „България може“ на Саша Безуханова.
8. Саша Безуханова, през юли 2013 г. тя обяви създаването на интернет платформата „България може“ .
9. Алфред Фосколо, дисидент – антикомунист, дълги години живял във Франция.
10. Юлия Берберян, треньор по тенис и общественик.
11. Христо Мутафчиев, актьор, близък до ГЕРБ и Бойко Борисов.
12. Ивайло Захариев, актьор, участник в „Протестна мрежа“.
13. Веселин Калановски, актьор, подкрепящ ГЕРБ.
Борис Рангелов и Александрина Икономова от „Ранобудните студенти“.
