По време на управлението на ГЕРБ общинските болници бяха най-големите потърпевши от правителствената (анти)политика в сферата на здравеопазването. Системно мачкани административно и по презумпция недофинансирани, много от тях задлъжняха и останаха без персонал. Държавното и частното здравеопазване се концентрираха в големите градове, а на малките лечебници бяха подхвърляни трохи от касата, в резултат на което поне една дузина от тях затвориха врати и оставиха пациентите от затънтените краища на България без медицинска помощ. Сега
ситуацията е не по-малко критична
По изчисления на Националното сдружение на общините към 1.4 милиона българи пътуват над 50 или дори над 70 км, за да получат здравно обслужване в най-близката областна болница. А стотици хиляди болни пенсионери и безработни дори са се отказали да го правят, тъй като нямат пари да си позволят този „лукс“. Затова и над 50 хил. направления за преглед при специалист или за изследвания по данни на здравната каса са останали неизползвани само през 2013-а.
Трябва да се отчете, че за разлика от предшествениците си, сегашното ръководство на здравното ведомство, начело с д-р Таня Андреева, не се направи „на ударено“, че такъв проблем не съществува. Още в края на миналата година бе създаден специален кризисен фонд, който
да подпомага с до 250 хил. лв. годишно
застрашените от фалит общински лечебници. По този повод общинарите предложиха за допълнително финансиране лечебни заведения, които обслужват хора от отдалечени и труднодостъпни райони. Те покриват условията поне 40% от населените места в общината да са отдалечени минимум на 40 км от областната болница, както и делът на възрастното население и на безработицата да са над средните за страната нива. Засега Министерството на здравеопазването е обещало, че ще разпредели 6 млн. лв. между 50 лечебници, като сигурните печеливши са болниците във Велики Преслав, Омуртаг, Попово, Тутракан, Исперих, Кубрат и Нови пазар. „Ще използваме допълнителните 120 хил. лв. за разплащане на просрочени задължения“, призна директорът на здравното заведение в Омургаг д-р Павлина Павлова. Вероятно и колегите й ще направят същото.
Ясно е, че еднократната финансова инжекция ще разреши най-неотложните проблеми, но дълговете ще продължат да се трупат. Затова единствената възможност за спасение и рестарт на общинското здравеопазване може да дойде от подготвяната сега Национална здравна карта. Неотдавна станаха известни и критериите, по които ще бъде писан ключовият за болничната помощ документ. Те са част от планираните промени в Закона за лечебните заведения, които следва да доведат до оптимизирането и подобрението на контрола над здравеопазването.
На практика Националната здравна карта ще е есенцията от 28 областни здравни миникарти . От една страна, те трябва да дадат
„снимка“ на моментното състояние
на медицинската помощ в дадена област, и по-точно информация за броя и типовете лечебни заведения, лекарите по специалности, зъболекарите, болничните легла по видове и нива на компетентност. В същото време обаче ще се правят по доста странен смесен командно-либерален подход, който може да доведе до още по-голям хаос в системата. За изработването на областните карти министърът на здравеопазването ще назначи комисии, но те ще имат предимно съвещателни функции. Първоначално министърът ще им спуска „отгоре“ предварително планиран общ брой болнични легла и разпределението им по специалности, които според ведомството и Националния център за обществено здраве и анализи са достатъчни, за да осигурят пълен достъп до болниците за населението от района. Ако комисията разбира по друг начин „пълния достъп“, експертите й ще могат чрез мотивирано становище да поискат с до 10% корекция на разчетите. Те ще може да изразяват становище и за необходимия брой на лекарите и зъболекарите, както и дали се налага преструктуриране или закриване на болници. Но последната дума пак еднолично ще има здравният министър.
Така д-р Таня Андреева и съветниците й от здравния център например могат да решат в Перник да не се развива кардиология, тъй като е много близо до столицата. А анализ на Института за пазарна икономика показва, че един специалист в областта обслужва 32 хиляди души. Пак според същото проучване в Търговище липсват лекари по вътрешни болести, но здравното ведомство може по свое усмотрение да намали тези специалисти. На практика въпросните комисии, изглежда, трябва да свършат „черната работа“ на министерството, като подготвят пълна база данни. Но в замяна няма да получат пълноправен глас за бъдещето на здравеопазването в собствения си регион. Ресорният министър сам ще определя и съдбата на кандидат-инвеститорите в здравния сектор, като ще може да спира желанието им още на ниво „проект“, ако прецени, че да речем Габрово няма нужда от нова акушеро-гинекология.
Съвсем друг е въпросът, че дори разчетите на областните комисии и на министерството да съвпаднат на 100%, пасиансът с малките лечебници пак много трудно ще излезе. По ред причини
общинските болници са тотално „оголени“
откъм квалифицирани кадри. Според председателя на Българския лекарски съюз Цветан Райчинов лекарите бягат от регионите заради липсата на условия за кариерно развитие, заради лошите условия за работа, и не на последно място, поради изключително ниското заплащане. При всеки приет вариант на Националната здравна карта неизменно ще се отвори същият „вълчи“ глад за специалисти, освен ако младите лекари не бъдат стимулирани с по-високи заплати да работят в районите с ограничен достъп до здравеопазване. Това е нещо, което е възможно да бъде регламентирано именно чрез здравната карта. Друг проблем е, че за да привлечеш пациенти, трябва да разполагаш и с що-годе съвременна апаратура и условия. А точно тези общини са сред по-бедните и не могат да финансират болниците си. Това не може да направи и държавата, тъй като ще попадне под ударите на Евросъюза, ако пряко подпомага търговски дружества. В това отношение екипът на министър Андреева може да помогне единствено, като си оправи Националната здравна стратегия, с която да се привлекат необходимите евросредства. Брюксел ни върна документа, защото не разбра как смятаме да преодолеем точно регионалните дисбаланси в предоставянето на здравни услуги и какви ще са реформите в болничната помощ. А парите, които можем да вземем, съвсем не са малко. За здравна инфраструктура по оперативната програма „Региони в растеж“ засега са предвидени 110 млн. лв. европейско и национално финансиране. Болниците могат да кандидатстват за реконструкция или за оборудване от по-висок енергиен клас и през „Иновации и конкурентоспособност“. По програмата за енергийна ефективност и „зелена“ икономика са планирани над 500 млн. лева. Така че експертната помощ в случая ще е по-ценна и от най-добрите заявени намерения.
