„Господю-у-у, аз ли ти се криво молих, ти ли криво ма разбра?!“ Така се опустосва баташката ми баба Цвета, когато иска да обясни неочакван и неприятен за нея резултат.
„Ако искаш да разсмееш Господ, сподели му плановете си.“ Това пък е приносът на подуенската философска школа. В мое лице.
Такива неща се случват не само на личностно ниво. Случват се и на групово ниво, на ниво тълпа. Какъвто е случаят с протестиращите, които искаха да променят законите за кредитирането, бориха се за това и ги докараха до второ четене в пленарната зала на недолюбвания от тях парламент. Но накрая може би ще съжаляват за тази своя упоритост.
В никакъв случай не поставям под въпрос народното недоволство, изразено от протестиращите. Голям фен бях – на техния идеализъм, но се боях от техния инфантилизъм. Но нека да подложим на безпристрастен анализ достиженията на жълтите плочкаджии в една конкретна сфера – промените в кредитирането.
Те търсеха котва, за да ограничат свободното плаване на банковите решения за лихвените нива. И я намериха. Посочи им я блестящият теоретик на социалния подход към икономиката и финансите Румен Гечев. Както се пее в народните песни, „посочи, още записа, записа, още изрече“: Във всички останали 27 държави от ЕС лихвата по кредитите се формира въз основа на два компонента: фиксиран – който се определя от самата банка кредитор и в който ние не се намесваме, и променлив – въз основа на ЛИБОР, ЮРИБОР или СОФИБОР, рече Гечев.
Ехото донесе до площада „СПЕЦКОР“ и „БОРКОР“, но нищо. Важното е, че формулата за защита на потребителския интерес бе намерена и хората можеха вече спокойно да спят.
Но само разсмяха Господ. Оказа се, че оттук нататък баба и внуче, след като закусят, трябва да пуснат сърфа в интернет, за да видят какви са котировките на индексите с борчески имена. После трябва да приложат формулата за изчисляване на лихвата, за да видят какво отражение ще имат върху плиткия им джоб вълненията по глобалните парични пазари.
Не стига това, ами финансово по-ачигьоз протестиращите вече се усетиха, че индексите сега са на исторически ниски нива поради кризата, но по-нататък ще растат. Което може вместо да намали лихвите им по заемите, да ги увеличи.
Гечев пък им рече, че каквото повикало, такова се обадило. Но и като добър педагог ги успокои, че може да включат и инфлацията, и така да забъркат една още по-неразбираема формула, която би проумяло само цитираното внуче, и то ако е записано в математическата.
Но това не е всичко.
Административният щурмовак на банковия пазар направи и друго добро на гражданството. Той обеща на протестерите да махне наказателната лихва при предсрочно погасяване на заема. Тя сега била 4%, щяла да стане 1% – ако длъжникът се осафери до края на първата година, и нула – ако реши да си върне парите след това.
Какво нещо е червената демокрация, а? Банките нямат бизнес прогнозиране, нямат планове за приходи и печалби, нямат маркетингова политика, те са хан, в който и от който всеки, както и когато му кефне ще рита вратата, за да влиза или излиза. Самите протестиращи пък се досетиха, че като обрамчат банките с нулева наказателна лихва, те ще си покрият очакваните загуби от това с вдигане на таксата за управление на кредита например. Защото тяхната пазарна логика е проста: висока преградна такса за предсрочно погасяване – крепостни длъжници – постоянен доход през годините. Ако я няма тази такса, вдигаме другата – за управление – двойно или тройно, и пак си събираме принадената стойност. Знаете ли колко просто става това? Аз го изпитвам на гърба си дълго време – промените се правят във вътрешните правила, а клиентът научава за резултата от промяната им при следващата вноска и има три варианта да реагира: да псува безадресно, да се самонапсува или да се жалва на арменския поп.
Та значи и това почти нечакано „добро“ го записваме в статията „Пасиви“ на баланса на протестните щения.
Следващият капан за наивници – правото на избор дали да плащаш до гроб (че и след това – през наследниците си), или ако се умориш финансово, да ти шитнат имота и повече да не те търсят за нищо. Тук простата логика е, че при втория вид заем лихвата ще е доста по-висока. Значи той ще се окаже неконкурентен на първия. Гечев тук вика: „Абе, нека има избор.“
Какъв избор бе, човек? Все едно ли е да те пуснат по пързалката с шейна и по голо дупе?
Да не говорим, че ако банката ще се задоволява само със стойността на имота като фалираш, тя ще ти отпусне не 80% от цената му, а половината. Другите си ги търси сам.
Площадната демокрация искаше и мораториум върху изпълнителните дела. Ако спреш да плащаш, банката да те дундурка – да те известява, да те кани с пита и мед да си платиш, а като ти пусне изпълнителния лист, да имаш време да обжалваш. Какво ще обжалваш – да не платиш едни пари, които дължиш, защото не са твои, а взети назаем?! И така, банката да чака, ти да шикалкавиш, а депозантът, чиито пари всъщност ти си взел назаем и използваш, да се моли да стане чудо, та да си ги получи обратно.
От това дори и Гечев (като видя проточените лиги на адвокатското лоби) се ужаси и повече не продума за този вариант.
И остави да духа вятърът на прЕмяната, при който управляващите отлагат гилотината, която трябва да падне утре, за вдругиден, а пък управляваните си мислят, че пазарната инквизиция вече е забранена.
Да, тя е забранена, но не е отменена.
Чавдар Цолов, плямпач
