Групата на европейските регулатори се събра в Брюксел за първи път в началото на март тази година. В срещата взеха участие 28 представители на национални надзорни органи, като СЕМ бе представен от Мария Стоянова. Целта на новосъздадената група е да съветва и подпомага Европейската комисия в прилагането на Директивата на ЕС за аудиовизуални медийни услуги в условията на все по-утвърждаващата се конвергентна медийна среда. Според семаджиите и колегите им тяхната помощна функция е належаща, тъй като имало коренна промяна на медийния пейзаж – съдържанието отдавна присъства и онлайн. В Европа има повече от 40.4 милиона Connected TV и техният брой ще се увеличава. Затова акцент в работа на регулаторната група през тази година ще бъдат дигиталните предизвикателства.
Докато обаче обединените надзорници се размърдат и от техния опит и мъдрост се роди реално действие, друг европроект се опитва да свърши законодателната работа – Европейската инициатива за медиен плурализъм. Неговата цел е създаването на ефективно законодателство, което да спре концентрацията на медийната собственост и контрола върху рекламата; да създаде гаранции за независимост на регулаторните органи от политическата власт; да опише в дефиниция какво точно е конфликт на интереси, за да се предотврати практиката медийни олигарси да заемат високи политически длъжности. Кампанията, която трябва да набере 1 млн. подписа до 18 август, е насочена към осем държави, сред които и България. Останалите са Белгия, Кипър, Франция, Германия, Унгария, Италия и Великобритания. След като се съберат тези подписи, предложенията, залегнали в проекта, ще бъдат внесени в Европейската комисия, която да го придвижи законодателно. У нас е необходимо да се съберат 20 хил. подписа, от които вече са налице над 14 хиляди. Начинанието се финансира частично от фондациите „Отворено общество“ и „Адесиум“.
Говорителят на инициативата Джовани Мелоджи каза на пресконференция в Берлин, че се мотивирал от опита си като медиен съветник на италиански евродепутат между 2004 и 2009 година. „По време на най-тежкия период на Берлускони – изтъкна той – Европейският парламент поиска от ЕК да се намеси, защото имаше явно нарушаване на свободата на медиите в Италия. Министър-председателят беше също и собственик на половината от основните медии и можеше да контролира обществения оператор“. Но Еврокомисията е действала лицемерно според Мелоджи, защото хем твърди, че държи на свободното слово, хем когато е необходима намесата й, се оправдава, че няма компетенции да се намесва във „вътрешните работи“ на държавите членки.
Унгарски журналист също сподели за подобни проблеми, когато еврокомисарите са критикували законите, приети от правителството на Виктор Орбан, но почти нищо не се е променило. „Унгария е най-добрият пример как една страна може да тръгне в грешна посока. Имаме едновременно Берлусконизация и Путинизация на медиите“, посочи Атила Монг. Той е бил уволнен от унгарското обществено радио след минута мълчание в ефир в знак на протест срещу медийните закони и след като направил сравнение с руския президент Владимир Путин. Единствената надежда на гражданските активисти в Унгария, заяви Монг, е Еврокомисията да започне да се намесва при нарушаване на гражданските свободи.
Европейското медийно законодателство може да е нещо хубаво, но като цяло ще си остане в сферата на пожеланията. То е, мудно и трудноосъществимо. Да се изтрият корупцията и монополът, да се защитят журналистите, а регулаторните органи в цялата европейска общност да станат независими от политическата власт е силно нереално. Начинанията по принцип са похвални. Но само дето ще се похарчат десетки милиони на вятъра. Нито регулаторите ще се обединят завинаги, нито някоя гражданска инициатива ще освободи медиите в определени държави. И ако за едното плащат европейските данъкоплатци, въпросът е защо към подобни инициативи никога не остават равнодушни големите и мощни фондации? Дали само от хуманни намерения? Пък и ние си имаме медиен закон. В него от 1998-а има разпоредби като например такса „телевизор“, но никой не ги спазва.
