Депресия плюс фиксиран курс е равно на дефлация.
С това просто уравнение обясни научно дереджето на българската икономика Емил Хърсев, доцент по банково дело в УНСС, собственик на командитно дружество „Хърсев& Ко“. На въпрос на „БАНКЕРЪ“ Хърсев каза, че трайният дефлационен тренд, който господства през последните седем месеца, е достатъчен показател за липсата на позитивно развитие у нас. Ако можеше да се заложи на играта, с валутните курсове, инфлация би се породила вторично, но за нас такава възможност няма.
Хърсев споделя мнението, че икономиката ни е в състояние на будна кома. И че скоро няма да се изтръгнем от лапите на депресията. В това непоклатимо състояние сме вече пета година, каза още той. Сред резкия, но краткотраен срив (фазата на рецесията) от 2010-а караме кризата като депресия. Абсурдно било в скоро време да очакваме оживление, за да достигнем нивата отпреди кризата, и за да можем да разчитаме на нов растеж. Според Хърсев правителството ясно вижда безпомощността си, като в последната си тригодишна макроикономическа програма планира през 2016 г. твърде скромен икономически растеж от 3.4 на сто. Това е нов негативен сигнал за бизнеса, в който
оптимизмът отдавна е атрофирал
Хърсев подкрепи с азбучни научни истини твърденията си. В ситуация на депресия икономиката расте с до 2% годишно, както е у нас. В период на оживление ръстът е между 2 и 4 на сто, такова нещо все още не ни се е случило. Истинското развитие и фазата на разцвет пък могат да бъдат достигнати едва при нива от 4 до 8% растеж.
Но да се върнем на външните белези на кризата, на депресията – дефлацията. Нека хвърлим едно око и на последните данни. Дефлация от 0.4% на месечна база (към януари) и 2.6% на годишна база (към февруари 2013 г.) през февруари отчете преди седмица НСИ. При това промяната на потребителските цени става по особено негативен за българската икономика начин.
Поскъпват храните, които имат сериозна тежест в потребителските кошници, но ниска добавена стойност. За най-уязвимите българи – тези с ниски доходи, които съставляват голяма част от населението на страната – безработни, пенсионери, работещи за възнаграждения под 60% от средните за страната, дефлация няма, като цените в малката кошница остават без промяна през февруари. От друга страна, падат цените на стоките, носещи повече приходи за бизнеса, като: облекла, горива, енергия, домакински уреди, мебели и т.н. Така, от една страна, инфлационните процеси засягат крайното потребление, а от друга, дефлацията удря по печалбите на компаниите и съответно по инвестициите и създаването на нови работни места.
На този фон рискът от дефлационна спирала в България е съвсем реален, особено на фона на силния спад на износа през януари с 10.9% на годишна база. Вече седем месеца икономиката е под натиска на спад на цените на годишна база, който при това се задълбочава. Досега приходите от износа балансираха до някъде последствията от дефлацията за бизнеса, но кризата на разшиващите се пазари заплашва да счупи този крехък баланс.
Икономическата наука все още няма определение за случващото се у нас. В България ситуацията е следната – висока безработица, нисък икономически растеж и спад на инфлацията, т.е. проява на трайна дефлация. Състоянието на българската икономика е близко до определението на монетаристите за стагфлация. Но, внимание, разликата е, че при стагфлация се наблюдава покачване на инфлацията при висока безработица и нисък растеж.
Кои губи, кой печели?
По отношение на номиналните и реалните лихвени проценти печеливши могат да се окажат домакинствата, защото при ниски проценти по депозитите например и ниска инфлация реалният лихвен процент, който получават като възнаграждение за отложеното им потребление, теоретично би бил по-висок.
Губещите може да са банките и държавата. Трезорите губят, защото теоретично при дефлация прехвърлят богатството си върху заемополучателите. Държавата губи, защото дефлацията увеличава стойността на държавния дълг и прави изплащането му по-трудно. Домакинствата губят при висока инфлация, която „изяжда“ покупателната им способност.
Според Хърсев, ако икономиката расте, безработицата ще намалява. Очакванията в правителствената програма през 2016 г. тя да остане около 11% показват, че не се справяме с депресията и ние ще се влачим по корем още дълго време. Рецепта обаче няма. От десетилетия тя се търси, но такава все още не е намерена. Бизнесът е странно нещо. Той се движи от два основни мотива –
страх и лакомия
Когато го е страх, се свива, и обратното – когато лакомията надделее, се развива, коментира Хърсев.
И други финансисти и икономисти не са особени оптимисти за развитието на страната ни. Лъчезар Богданов, управляващ съдружник в „Индъстри Уоч“, е убеден, че България вече не е в криза, както в 2009 – 2010 г., но растежът е прекалено нисък, а възстановяването е доста крехко.
„Има няколко позитивни сигнала – за пръв път от началото на кризата в края на миналата година се е появил ръст на инвестициите в основен капитал. Износът расте от 2010-а насам, но това, което дърпаше през годините икономиката надолу, беше продължаващият спад на инвестициите. Едва през 2013 г. видяхме положителен ръст“, коментира Богданов. „Второто положително нещо е спирането на процеса на съкращаване на заетостта“, отчете още той.
Калоян Стайков от Института за пазарна икономика намира основната причина в пълзенето на икономиката по корем в неслучилото се съживяване на вътрешното потребление. Икономическата обстановка в страната допълнително наслагва несигурност, посочи Стайков. Инвестициите показват, че възстановяване и засилването на този процес трябва да са във фокуса на управляващите, защото именно инвестициите доведоха и до големия икономически растеж в годините преди кризата, добави той.
Дефлацията крие рискове за изпълнението на бюджета, оказва пряко въздействие върху протичането на икономическите процеси, а решението за инвестиционната активност е да бъде преодолян периодът на икономически и политически сътресения, коментира проф. Гарабед Минасян, учен от Икономическия институт на БАН. Много съществени са рисковете за икономиката при наличието на дефлация, и то не само за приходната част на бюджета, отбелязва проф. Минасян. Дефлацията оказва пряко въздействие върху протичането на икономическите процеси по няколко линии, посочи той. Всеки производител прави разходи днес с идеята, че утре ще получи определени приходи – при дефлация обаче те са по-ниски от прогнозираните и така дефлацията е бич за всяко производство обясни Минасян. Дефлацията има отношение и към поведението на спестителите – когато инфлационните нива са ниски, се потиска желанието за харчене, за потребление и средствата се спестяват, отбеляза анализаторът. В същото време ръстът на инфлацията стимулира потреблението, а заедно с това и икономиката, добави Минасян.
