Загубите за хазната от данъчни измами са по-големи от бюджетния дефицит. Ако се спрат или намалят осезаемо, дупката в бюджета ще се запълни, даже и ще хартиса. Около това се обединиха участниците в кръгла маса по темата. По данни на НСИ проф. Митко Димитров, директор на Икономическия институт при БАН, е пресметнал, че щетата за бюджета от несъбрано ДДС надхвърля 2 млрд. лв., а като се прибави и несъбирането на акцизи, осигуровки и други данъци, стават 3-4 млрд. лв. годишно.За миналата година дупката в хазната е била 1.44 млрд. лева.
„Забелязва се рязко увеличаване на измамите именно с настъпване на кризата. Има ясна тенденция на увеличаване на несъбраното ДДС в резултат на данъчни измами, посочи още той. Шестдесет на сто от бизнеса посочва, че ДДС се прикрива чрез корупция и фиктивни парични потоци на фиктивни фирми. Сивият сектор се развива в туризма, в сферата на услугите и в транспорта“, обяви председателят на Българската стопанска камара Божидар Данев.
Проф. Гарабед Минасян от БАН заяви, че намалението на събираемостта не може да се обясни с икономическата криза, а по-скоро с това, че данъчната администрация допуска несъбираемост. Твърде често у нас се говори, че ако данъците са по-високи, хората няма да ги плащат; не съм съгласен – данъците са задължение, а не благотворителност, отбеляза още Минасян.
Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова представи на кръглата маса мерките за противодействие на данъчните измами, предприети от министерството през 2013 година. Двете основни мерки са обратно начисляване на ДДС за зърнени и технически култури и предприемане на фискален контрол, така че данъчните измами да се предотвратят, преди да са се случили, обясни заместник-министърът.
Преди да бъде осъществен механизмът на фискален контрол върху рисковите стоки, от юли миналата година започнаха специализирани проверки основно по гранично-пропускателните пунктове на гръцката граница, съобщи Петкова. Общо 24 000 проверки са извършени съвместно с гранична полиция, имаше случаи на цели тирове, заявени като подарък или със занижени стойности на продукцията, която се превозва, посочи тя. Това унищожаваше българските производители, така че това е и мярка за защита на българските производители, заяви Петкова. Сега с действието на фискален контрол при установяване на определени факти и обстоятелства могат да се определят и точните данъчни задължения.
От БСК предлагат освен за зърнпроизводителите обратното начисляване на ДДС да бъде направено и за други отрасли с голям стокооборот, например при сделките със захар и петролни продукти. По този начин голяма част от сивия сектор ще изплува „на светло“, категоричен е Данев.
Нормално било в условия на криза сивата икономика да расте, но е важно с какви темпове се случва това и застрашено ли е цялостното развитие на икономиката на страната, каза още Данев. Изследванията на БСК обхващат периода между 2007 и 2012 години. Според резултатите сривът в събирането на данъчните вземания и осигуровките, който е точен критерий за измерване на сивата икономика, след 2007 г. е нараснал с над 5 процентни пункта – от 30 на 35 процента. Над 12.5 млрд. лв. остават несъбрани, като изчисленията дори не отчитат увеличението в размера на социалните и здравните осигуровки, както и ръста на средната заплата с близо 80% и ръста на минималната заплата с почти 70% през изследвания период. Освен при преките данъчни ставки нараства несъбираемостта и при косвените данъци. Не може при 80% ръст на заплатите да няма подобен скок в данъка върху общия доход например. При акцизите на горивата също има подобни несъответствия.
Друго предложение на БСК е с помощта на специализиран софтуер да се извършва анализ, за да бъдат откривани компаниите, които не спазват данъчното законодателство. След внимателен преглед на фирмите в Топ 10 на отделните браншове лесно ще се види, че не е възможно оборотът на дадена компания да нарасне с 400%, а печалбата – едва с 50 процента. По думите на Данев НАП вече разполага с такъв софтуер и е редно да се провери какви са резултатите от въвеждането му в системата.
