България иска да насочи над половината средства по оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“ към меркии схеми за борба срещу безработицата. Това става ясно от последния й работен вариант, изпратен преди дни за неформално съгласуване с Европейската комисия.
Бюджетът на „Развитие на човешките ресурси“, който в рамките на следващите седем години ще е в границите на 1.79 млрд. лв., е разпределен между пет инвестиционни приоритета. Основният е достъпна работа за търсещите я, както и за трайно безработните, обезкуражените и отдалечените от трудовия пазар. За тези, чиито умения и компетенции не отговарят на свободните работни места, обявени от бизнеса, ще бъдат въведени обучения, стажове, курсове и професионално ориентиране. На служителите, работодателите и предприятията ще се плаща, за да се приспособяват към пазарните и законодателните промени. Немалко средства са планирани за социално-икономическа интеграция на маргинализираните общности, като конкретно споменати в тази графа за подпомагане са ромите. Последният ни приоритет е приобщаването на хората с увреждания. Предвижда се също минимум 20% от парите, които ще получим от Европейския социален фонд, да бъдат насочени към редуциране на бедността и насърчаване на социалното включване.
Около един милиард лева ще погълнат схемите за намаляване на безработните, както и тези за по-качествени работни места. Според заложеното в стратегията „Европа 2020“ трябва да постигнем заетост от 76% до края на десетилетието. Но засега изоставаме ударно, въпреки че по тази линия миналото правителство наля стотици милиони левове. Пазарът на труда ще бъде най-широко отворен за младите хора под 30-годишна възраст, които не учат, не се обучават и не работят. За тях ще има висококачествени стажове и чиракуване. Работодателите ще бъдат субсидирани с покриване на разходите за работна заплата и осигуровки, за да наемат младежи. Ще бъдат организирани и обучения за ключови компетентности с акцент върху чуждоезиковите и компютърни умения. Младежите ще получават пътни, ако си намерят работа далеч от мястото, където живеят.
По Европейската гаранция за младежта България може да усвои към 200 млн. лева. В това направление разходи ще могат да се правят още от септември 2014-а. Вече е готов национален план за действие, представили сме го в Брюксел и почти няма забележки към него. Страната ни е на първо място в Европа по показателя неангажираност към работа на младежите до 24 години. Затова във всяко бюро по труда ще има специално обучен експерт, който ще се занимава с този проблем. Всички без образование, без работа, прекъснали обучението си, ще имат съответен индивидуален профил и в зависимост от потребностите в рамките на четири месеца след регистрация в бюрата ще им бъде предложено обучение, квалификация или продължаване на образованието.
Кандидатите за предприемачи също ще бъдат порядъчно обгрижени. Обученията за желаещите да започнат собствен бизнес ще бъдат практически насочени към развиване на управленски и бизнес умения. През програмния период 2007-2013 г. над 10 хиляди души са завършили успешно обучение по предприемачество като до края на 2013-а те са създали 400 предприятия. Сега кандидатите по тази схема ще получават финансова подкрепа от държавата, за да започнат самостоятелна заетост и впоследствие да откриват нови работни места.
Инвестициите в човешки ресурси ще бъдат насочени към високо- и средновисоко технологичните производства, каквито са компютрите и електрониката, информационните технологии и услуги, химическата промишленост, машиностроенето, филмовата и ТВ индустрия, електрическите съоръжения и други. Ще продължи приоритетното финансиране за „зелените“ работни места. В България качеството на работа, измерено като производителност на труда, достига едва 44.3% от средното за Евросъюза, с което пак сме на опашката. Основните причини са минималният дял служители, преминали вътрешни обучения, осигурени от работодателя, както и липсата на технологично „освежаване“ на производствата.
Малко над 596 млн. лв. ще получим от Европа за намаляване на бедността и социалното включване. С тези пари държавата се ангажира да редуцира живеещите в риск от бедност с 260 хиляди души. По този показател също сме „лидери“ на Стария континент, тъй като в тази графа попадат над половината население от слабозаселените райони и малките градчета. Ромите и чужденците с предимство ще получават работа, образование, обучение, социални и здравни услуги, за да влязат в релсите на социалната и икономическа интеграция. Конкретните мерки ще се обсъждат, след като бъдат отчетени резултатите от операция „Интегра“, по която общините Видин, Девня и Дупница взеха до 1.75 млн. лв. за повишаване на жизнения стандарт на малцинствата.
Професионалната интеграция на уязвимите ще бъде насърчавана чрез разширяването на кръга от „социални предприятия“. Това са кооперации, развиващи търговска дейност, постъпленията, от които се реинвестират за социални цели. В страната работят близо 2 хил. подобни предприятия с над 500 хил. служители, повечето от които са хора с увреждания. Те обаче се сблъскват с трудности около намирането на финансиране, което варира според това дали са на етап създаване, пилотни проекти или прототипи. За да ги преодолее, държавата планира да създаде специален кредитен фонд, наречен „Социални иновации“. Той ще бъде предназначен за предприятия от сектора на социалната икономика, които търсят начален капитал, за да реализират идеите си. От Фонд „Социална закрила“ пък ще се финанасират проекти за предоставяне на нов вид социални услуги в общността, подобряване условията на живот в различните категории домове, деинституционализацията и обществените трапезарии.
Около 80 млн. лв. могат да усвоят институциите, свързани с пазара на труда, социалното включване и здравеопазването, за да усъвършенстват административния си капацитет. Парите са предназначени предимно за повишаване на професионалното ниво на администрацията, мениджърски програми и по-добра координация между изпълнителите на отделните социални политики, сред които най-натоварените са Агенцията по заетостта, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания, Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“.
До 30 млн. лв. по „Развитие на човешките ресурси“ и ще отидат за транснационално сътрудничество. Ще бъде инвестирано в „хора и умения“ главно по проекти на Стратегията на Евросъюза за Дунавския регион. Към нас се задава и сериозна техническа помощ, за която са предвидени 72 млн. лева.
Според социалния министър Хасан Адемов е важно, че България е успяла да увеличи индикативната рамка на „Развитие на човешките ресурси“ с около 160 млн. лв., които ще отидат за заетост. В сравнение с предишния програмен период, сегаМинистерството на труда и социалната политика ще харчи с 300 млн. лв. повече. По думите на Адемов приоритетни ще са заетостта и квалификацията на работната сила, но от гледна точка на бизнеса. Второто направление ще е социалното включване и борбата с бедността. Накрая се акцентира върху модернизирането на службите по заетостта и по-доброто качество на услугите, предоставяни от бюрата по труда.
