„Наблюдавайки лицата в този парламент, в мен остава убеждението, че видят ли я тази трибуна, нещо им става на тези хора.“ Откритието не е на петимна за сериали домакиня, пропуснала да смени канала след началото на пряко излъчване от парламента, а на жив депутат. При това управляващ, мастит и доказано артистичен. Става въпрос за червената емблема Стефан Данаилов, завърнал се на работа след отпуск по болест. Пооткъснал се Ламбо от народното представителство, позагледал го от друг зрителен ъгъл и го видял като… пациенти на психиатрията. И понеже гледката е потискаща, в един момент спрял да следи политиката във вестниците и по телевизиите. „Преминах на криминални филми и смешни книги!“
Слава Богу, боледуването му е приключило. След продължителното лечение политактьорът декларира, че личната му битка все още продължава. А депутатите му станаха на крака и го посрещнаха с адмирации. Получи се интересно – той ги сочи, значи, за луди, а те му ръкопляскат. Дали майор Деянов носи още на бой си е негова работа, но психобомбите вече не са на всеки километър, а на всеки метър. При това криминалните сюжети в Народното събрание не са само на лента, а смехът е далеч по-нездрав от този в книгите. И не е най-страшното, че като излизат на трибуната, на депутатите нещо им става. Хроничният им проблем е, че „това нещо“ изобщо не ги пуска. Което Данаилов явно също знае, понеже вметна деликатно, че не пожелава на колегите си да се гътнат болни като единствен шанс за психотерапия.
Данаилов се завръща в интересно време. Партията му се е хванала гуша за гуша с тази на експремиера Бойко Борисов. Съюзници и сателити също млатят, колкото сила имат – хвърчат крошета и ритници във всички посоки. Особено ефектни са обаче ъперкътите. Един такъв нанесе завчера заместник-председателят на парламентарната антикорупционна комисия Илиан Тодоров – той обяви, че ще предостави в ДАНС и на главния прокурор сигнал срещу лидера на ГЕРБ. Сигналът бил доста дълъг и съдържал множество данни за корупционни престъпления. Ставало въпрос за изнасяне на огромни финансови средства по различни банкови сметки в Ливан. Средствата били получени от рекет на фирми, износът станал със съдействието на служители от Националната служба за охрана.
Всъщност подобна история се предъвква отдавна. Сочна, екзотична – направо да полудееш. Точно преди Борисов да представи листата на ГЕРБ за евроизборите, му стоварват такъв тупаник. Ей за това сме на последно място по психично здраве, както сочат всички статистики. Кой здрав разум може да понесе смъртоносният коктейл от мизерия, безработица, шуробаджанащина и безнаказана престъпност да бъде украсен и с премиерски канал за износ на милиони? Не че ще бъде доказано, но лудите по улиците доказателства не искат. Трябва им спокойствие и лекарства, а у нас те отдавна свършиха. Дефицитът беше същият и при управлението на ГЕРБ – тогава папките за золумите на тройната коалиция пък разнасяше Яне Янев.
А новият сигнал срещу Борисов е само част от стрес-теста на антикорупционната комисия. В компанията на експремиера са и президентът Росен Плевнелиев, бившият вицепремиер Цветан Цветанов и министър Лиляна Павлова. А също колежката й в кабинета на ГЕРБ и в парламентарната им група Десислава Атанасова и други „борци“ за промяна на статуквото. Плевнелиев и Павлова злоупотребявали тежко с пари от еврофондовете, докато оглавявали последователно регионалното министерство, Цветанов сключвал неизгодни договори в МВР, Атанасова била в конфликт на интереси. Кое – вярно, кое – не, иди разбери. Но звучи правдоподобно и психопатологията на аудиторията е гарантирана.
С оглед на ставащото погледът отстрани, който е успял да хвърли Стефан Данаилов, трябва да бъде оценен по достойнство от съпартийците му. На първо време може да бъдат взети мерки, които не изискват никакви разходи. Да се започне например с отстраняване на парламентарната трибуна, превъзбуждаща до лудост народните избраници. А ако продължават да буйстват и без нея, да им се отнеме и микрофона. Ако не мирясат и тогава – да се предприеме крайната мярка – спиране на телевизионното излъчване. Да останат сами, без глас и без аудитория може би ще има силен терапевтичен ефект. При това колективен, което иначе е рядко постижимо.
