Противно на всички очаквания, комисията по „калинките“ на ГЕРБ не предизвика дори минимален скандал. Не провокира дори любопитството на депутатите в пленарната зала, които вече втора седмица не успяват да приемат заключителния й доклад с дългоочакваните разкрития. За всичките си шест заседания Временната анкетна комисия за проверка и установяване на всички случаи на грубо партизирано кадруване в държавната администрация и в други държавни структури и предприятия, извършено в периода август 2009 – март 2013 г. не оповести нито един нов случай на скандални назначения от кабинета „Борисов“. Не издаде и нито едно име от списъка с партийни предложения, изоставен в служебния апартамент на бившия депутат от ГЕРБ Павел Димитров и случайно открит от колегата му от „Атака“ Гален Монев в началото на февруари.
„Трибуната на Народното събрание не е място, от което да се развяват съдбите на хората като знамена, независимо в името на каква кауза се прави това“, оправдава се в заключителния доклад председателят на временната комисия Таско Ерменков. Той изобщо не се притесни, че установяването на „всички случаи на грубо партизирано кадруване“ е било сведено до обикновена статистика на отдавна известни факти и обстоятелства. Вместо да извадят кирливите ризи на бившата власт, осемте члена на комисията просто за пореден път констатираха добре познатото и успешно практикувано от почти всички правителства у нас заобикаляне на Закона за държавния служител (виж карето).
„По този начин за кратък период от време във всички държавни структури е осъществена тотална подмяна на администрацията“, се казва в доклада. Като пример се сочи скандалният случай с трите уволнения на териториалния директор на Националната агенция по приходите (НАП)в Пловдив. Името му не фигурира в документа, но всеки, който поне малко следи новините, знае, че става дума за Николай Брънчев, освободен през 2009-а от бившия финансов министър Симеон Дянков със заповед на изпълнителния директор на НАП и без никакви мотиви. Брънчев оспорва отстраняването си, а след като жалбата му е удовлетворена от Върховния административен съд, през 2010 г. е възстановен на работа. Още в първия си работен ден обаче отново получава заповед за уволнение – този път от новия ръководител на НАП Красимир Стефанов. Обжалва повторно и решението на ВАС пак е в негова полза. На 1 октомври 2012-а Брънчев за пореден път се връща в сградата на ул. „Скопие“ в Пловдив, но се задържа само четири месеца. При опитите да разбере причините за репресията към него получава отговор от ресорния министър, че „отговорни фактори в ГЕРБ не желаят той да заема длъжността.“ В резултат набеденият специалист остава почти три години без работа и получава над 35 хил. лв. обезщетения (по около 10 заплати на всяко уволнение).
Друг драстичен пример са уволненията в Агенция „Митници“, където над 300 служители са върнати на работа две години след освобождаването им с решение на върховните магистрати. Тогава лично директорът на агенцията Ваньо Танов се „зае“ с възстановените на служба митничари и дори призна пред медиите: „Аз не искам тези хора в системата на Агенция „Митници“ и няма да спра в опитите си да ги махна“, припомня временната парламентарна комисия. И допълва картинката с още един цветущ случай – системен оператор досъдебно производство в МВР е принуден да напусне, защото е участвал като зрител в конференция на БСП, на която са връчили членска карта на човек от семейството му.
Черешката на тортата в серията от партийни назначения обаче е казусът с главния секретар на Министерството на здравеопазването, който медиите разгласиха след разследване на прокуратурата още в средата на 2011 година. Става дума за Стефка Цанкова, която постъпва във ведомството като експерт по управление на дружества и обществени поръчки. Само за ден израства от ранг I – младши, до ранг V – старши, след което е назначена за директор на дирекция „Управление на човешките ресурси“ – процес, който по правило се развива в период от поне 12 години. От новата си позиция Цанкова лично подготвя цялата документация за предстоящия конкурс за главен секретар в здравното министерство, адаптира изискванията към собствения си стаж и възможности, адресира ги към себе си и не само се самопоканва за участие в конкурса, но се оказва и единствена кандидатура. Накрая собственоръчно подписва и назначението си в качеството на специалист по подбор на персонала.
„След бързото израстване на този държавен служител той преминава на работа в друга администрация, и то не каква да е, тъй като става главен юрисконсулт в Народното събрание, а към днешна дата е директор на административния отдел в Националната служба по охрана при президента на републиката – специално създаден за въпросния „ценен кадър“, приключва с примерите докладът на временната анкетна комисия.
„Законът за държавния служител по времето на ГЕРБ е бил използван основно за да бъде заобикалян като врата в полето. През нея са изметени хиляди служители. Думата „метла“ в случая едва ли е точна, но и „снегорин“ ще е мек израз за това, което се е случило с държавната администрация в периода 2009-2013 г.“, споделя в заключение председателят на временната парламентарна комисия Таско Ерменков. Но пропуска да отбележи, че подмяната на администрацията е практика, от която се възползва всяка власт. Досега истинските мащаби на явлението не бяха известни, защото никой не се беше сещал да брои назначенията на предшествениците си. Но дори това да се превърне в практика, резултатите пак ще се свеждат до количествени, а не до качествени промени, тъй като нито бившите, нито настоящите, а още по-малко бъдещите управляващи имат интерес да оповестяват новите скандални случаи и партийни назначения.
Схемата
В периода август 2009-а март 2013-а от държавните структури са били освободени общо 43 746 души, почти 20 хил. от които ръководни кадри. При това по известната на всички схема – наемане на изпитателен срок, по заместване, по вътрешно съвместителство или на непълно работно време, за да се избегне провеждането на конкурс за съответната длъжност. Самите назначения пък остават партийна тайна, защото в Закона за държавния служител не фигурира изискване подписаните трудови договори да се оповестяват публично. Така в държавната администрация попадат „точните хора“, първоначално уредени на постове, които не будят подозрение. Няколко месеца по-късно следва преназначаване на нов договор или на друго място в администрацията, а овакантените стартови позиции автоматично се превръщат във вход за следващите партийни кадри. В резултат хора без опит бързо и лесно израстват до директори на дирекции или ръководители на важни отдели в държавни структури и предприятия.
