Депутатите ни силно се поизложиха с подготвяните промени в Закона за защита на конкуренцията. Популистките им идеи да сложат под чехъл големите търговски вериги се оказаха неприложими на практика.
Във въздуха увисва едно от ключовите предложения на народните представители от БСП и ДПС Румен Гечев, Корнелия Нинова и Йордан Цонев – Комисията за защита на конкуренцията да оценява и одобрява типовите договори и общите условия на предприятията с оборот за предишната година над 50 млн. лева. Желанието на държавата да отнеме правото на свободно договаряне между стопанските субекти и да ги задължи да спазват определени условия е отхвърлено категорично от антимонополната комисия. В становище, разпространено през седмицата, експертите на КЗК обясняват, че не могат да се месят в отношенията между фирмите и да определят какви клаузи да има в договорите им. Според тях споразуменията и едностранните сделки между предприятията са актове от частно-правен характер и регулирането им би попречило на свободната пазарна инициатива. Точно поради тази причина комисията може да оценява самопроекти или действащи нормативни и общи административни актове, както и такива на браншовите сдружения, при които може да възникне картел.
Антимонополистите не са съгласни дори с предложението търговците с над 50 млн. лв. оборот да им изпращат за оценка договорите и общите си условия. Становището им е, че това правило въвежда нотификационен режим за предприятията, който е отхвърлен от европейското законодателство.
„Националните органи по конкуренция са изрично освободени от правомощието си да се произнасят с предварителни (ex ante) оценки относно съответствието на споразуменията на предприятията с правилата на конкуренция, а могат да осъществят само последващ (ex post) контрол, като установяват нарушения и налагат санкции или други административни мерки на нарушителите“, изтъкват от КЗК. Позицията на нейните експерти е, че оценката дали споразуменията между предприятия отговарят на правилата на конкуренцията следва да се осъществява от самите предприятия. Не на последно място, специалистите твърдят, че предварителната оценка на договорите и общите условия ще доведе до риск за нееднакво прилагане на националното и европейското законодателство за едни и същи споразумения.
Друг абсурд е, че депутатите са предвидили сериозни санкции за търговците, които не изпращат за одобрение общите си условия, но не са предвидили никакви възможности за обжалване на оценките, направени от КЗК.
Пазителите на конкуренцията изказват съображения и по предложената дефиниция на понятието „значителна пазарна сила“, под което именно се очаква да попаднат големите търговски вериги. Според формулировката такава сила притежава предприятие, което „не е с господстващо положение, но с оглед на своя пазарен дял, финансови ресурси, възможности за достъп до пазара, технологично равнище и стопански отношения с други предприятия може да попречи на конкуренцията на съответния пазар, тъй като неговите доставчици или купувачи са зависими от него“. Така обаче, въпреки изричното разграничаване на „значителна пазарна сила“ от „господстващото положение“, за оценката на двете понятия се използват едни и същи фактори. Ето защо КЗК посочва, че е необходимо да бъде уредена точна и недвусмислена дефиниция на „значителна пазарна сила“и оттам да се даде възможност за ясно и непротиворечиво прилагане на критериите за установяването й в конкретни случаи. За целта се предлага новото понятие да се възприеме в контекста на концепцията за „икономическа зависимост“, при която съществува по-слаба пазарна позиция на доставчиците и купувачите спрямо търговските компании, което създава дисбаланс при договарянето на условията и изпълнението на договорните им отношения.
Междувременно и Сдружението за модерна търговия, което представлява най-големите хипермаркети у нас, продължи с критиките си към законопроекта. Председателят му Йордан Матеев обяви, че ако новите разпоредби влязат в сила, те не само няма да имат положителен ефект върху пазара, но и цените на стоките ще се повишат. „Новият закон увеличава значително административните разходи и рисковете от огромни глоби. Предвид това неминуемо ще има увеличение на маржовете и по този начин цената на продуктите ще се завиши значително“, обясни Матеев.
