Единната европейска валута се стабилизира около цена от 1.3749 щ. долара за едно евро след като на два пъти през последните няколко дни пробва нивото от 1.3749 щ. долара за едно евро. Слабостта й бе в центъра на вниманието на пазарните играчи през седмицата, докато дилърите се колебаеха дали Европейската централна банка ще продължи паричните инжекции за стопанството на еврозоната.
Вълнение на валутните пазари предизвика и изказването на шефа на германската Бундесбанк Йенс Вайдман на 25 март. Той определи отрицателните лихви като опция за политиката на ЕЦБ и не изключи ново разхлабване на монетарната политика – все алтернативи, срещу които доскоро бе твърдо против.
Като цяло
фундаменталните показатели на еврозоната са стабилни
Растежът в секторите на производството и на услугите е близък до най-високите им стойности от 2011-а досега.
Мартенският индекс, отразяващ активността в тях, е 53.2 пункта – малко под февруарските 53.3. Но е над 50 точки (с други думи, в диапазона на подем) от юли 2013-а насам. Основен принос за продължаващото възстановяване на стопанството на общността има Франция, чийто производствен сектор се е върнал към растеж за първи път през последните две години. Индексът на промишлена активност на страната през този месец се е повишил до 51.9 пункта срещу 49.7 през миналия. Производственият сектор в Германия също продължава подема си, макар и с по-бавни темпове. Индексът, който го следи, се е понижил от 54.8 точки през февруари до 53.8 през март – най-ниската му стойност за последните четири месеца.
Всички тези числа потвърждават прогнозата на управителя на ЕЦБ Марио Драги, че плахото възстановяване на еврорегиона от кризата на държавния дълг постепенно ще набере сила. Този сценарий обаче е заплашен от два фактора: поскъпването на еврото към щатския долар и признаците за забавяне на темпа на растеж на китайската икономика – нейният производствен индекс е продължил да отслабва и през март – за пети пореден месец. Тревога буди и упорито високата безработица в общността и прекалено ниската инфлация, която много лесно може „да прелее“ в дефлация.
Прогнозите за швейцарския франк претърпяха промени
покрай конфликта между Русия и Украйна, който насочи парични потоци към сигурни валутни убежища и доведе до поскъпване на франка към всичките му 16 основни валутни конкуренти.
Според усреднените предвиждания на повече от 50 анализатори, събрани от агенция „Блумбърг“, швейцарската валута ще се разменя срещу 1.24 франка за едно евро в края на юни. Валутните стратези на швейцарския банков лидер „Ю Би Ес“ вече очакват швейцарската парична единица да се задържи около котировката 1.22 франка за едно евро в рамките на следващия месец (вместо предишните 1.25 франка за едно евро). Тримесечната им прогноза пък е за цена от 1.24 франка за едно евро срещу предишните 1.27 франка за евро.
По сметки на Националната банка на Швейцария местната валута е била надценена с 12% през февруари (при 11.1% през януари) към 40 нейни търговски партньори. Според експерти на МВФ пък реалната цена на франка трябва да е с пет до десет процента по-ниска от сегашната. Международният кредитор препоръчва на швейцарските централни банкери да не вдигат въведения в началото на септември 2011-а таван от 1.20 франка за едно евро и да въведат отрицателни лихвени проценти по резервите на търговските банки, ако местната парична единица продължи да поскъпва. В късните следобедни часове на 27 март котировките се колебаеха около 1.218 франка за едно евро.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата беше спокоен. Средният дневен валутен оборот достигна 1507 млн. евро (2948 млн. лева). Сделките в щатски долари продължи да расте и достигна 1.7% от купената и продадена валута срещу 1.6% през миналата седмица.
