След като задграничните кредитори начело с Китай и Япония помогнаха на Щатите да излязат от рецесията , като купиха 80% от емитираните от Вашингтон държавни ценни книжа, дойде време американците да поемат щафетата. Последните данни на щатската администрация сочат, че местните инвеститори – взаимни и пенсионни фондове – са увеличили до 33% дела си в намиращите се в обращение дългосрочни правителствени книжа.
От 2006-а насам чужденците постепенно намаляват покупките на щатски държавен дълг, защото централните банки и мениджърите на техните резерви се опитват да разнообразят портфейлите и да „избягат“ от американската валута. Това се дължи на политиката на Федералния резерв да прибягва до печатане на пари, която на практика девалвира долара. След като щатската централна банка започна да намалява обема на паричната помощ за местното стопанство обаче, апетитът на американските инвеститори към търгуваните щатски дългови книжа (на обща стойност 12 трлн. щ. долара) се връща. Това е добра новина, защото намалява зависимостта на Вашингтон от външните кредитори. По този начин се ограничава и рискът, произтичащ от ограничаване на инвестициите им и съответно – от скок на кредитните разходи на правителството, на бизнеса и на домакинствата.
Официалната статистика на щатското министерство на финансите и на Федералния резерв показва, че от правителствените облигации за общо 8.1 трлн. щ. долара (които са извън портфейла на американската централна банка и от които са изключени ДЦК със срочност до една година) у чуждестранни инвеститори са били книжа за 5.4 трлн. долара (към края на януари). Това означава 67% от тях – число, което се доближава до абсолютния минимум, откакто през 2000 г. правителството започва да публикува официални данни.
Китай – най-големият щатски кредитор, чиито вложения в щатски дълг са за 1.27 трлн. щ. долара към края на януари, е свил акумулирането на книжа до около 3.1% годишно срещу средно 34% на година в периода от 2000-а до 2010-а. Мотивът – щедрите монетарни стимули на щатската централна банка за местната икономика, които са в сила от 2008-а, ускоряват спада на долара към юана и увеличават загубите на Пекин от притежание на чуждестранни активи. Още през ноември 2013-а Националната банка на Китай обяви, че страната вече няма изгода от по-големи „щатски“ инвестиции.
Япония – вторият по големина чуждестранен кредитор на САЩ, пък е силно разтревожена от периодично повтарящите се дебати в щатския Конгрес дали да се увеличи таванът на американския дълг. Ако на даден етап спорът не намери разрешение, това може да предизвика паника от спиране на обслужването на държавните дългови книжа и да понижи рязко цената им, което ще нанесе сериозни щети на японските вложения в американски облигации за 1.2 трлн. долара.
И докато задграничните партньори се отдръпват, щатските инвеститори в дългови книжа гравитират около по-дългосрочни правителствени облигации. Всъщност интензивното пренасочване на американските купувачи към щатски държавни ДЦК започна още в началото на тази година. Американски взаимни фондове са купили щатски държавни ДЦК за най-малко 33 млрд. щ. долара през 2014-а. А местните пенсионни фондове, които управляват активи за 16 трлн. щ. долара, заменят вложенията в акции с държавен дълг. В случая допълнителен стимул е годишната възвръщаемост от 6.1% на десетгодишните щатски облигации от началото на годината досега.
Положителна роля играе и подобрението на финансовата дисциплина в Щатите. Бюджетният дефицит на страната падна до 4.1% от БВП през миналата година срещу над 10% през 2009-а. Бюджетната служба към Конгреса прогнозира през тази фискална година бюджетният недостиг да се понижи до около 3% от БВП. Дефицитът по текущата сметка през 2013-а пък е бил най-нисък от 1999-а досега. Всичко това означава, че Вашингтон ще може да финансира разходите си, като емитира по-малко дългови книжа.
