Знаем, че „всичко се познава в сравнение“ (Маркс), но и че да се сравняват несравнимости е глупаво. Въпреки това се изкушаваме да приведем пример от отличниците.
Преди дни шведският финансов министър Андерс Борг обяви данъчни увеличения на стойност „няколко милиарда крони“ (между половин и един милиард лева), които ще бъдат използвани за финансирането на реформи. Така се изпълни намерението на дясното правителство, което досега облекчаваше бремето, да предложи повишаване на някои данъци, за да засили публичните финанси и да осигури повече пари за образование. Сред ставките, които могат да бъдат засегнати, Борг спомена тези върху моторните превозни средства, тютюна и алкохола.
И стана чудо, опозицията изказа подкрепа към правителството за вдигането на данъците.
С риск да обидим българския данъкоплатец като примитивен, ще разкажем и как реагира отсрещната страна – тази, дето плаща. Въпреки просперитета, на който се радват, тревогата на все повече шведи за състоянието на социалната им държава се засилва.
Израз на една друга народопсихология е тупането в гърдите „Болгар, болгар!“ Ето вижте! 16 ноември 2010 година е. „Швеция има много какво да научи от нас, защото имаме най-добрата данъчна политика в ЕС.“ Думи на финансовия гуру, ексфинансов министър и вицепремиер на страната, световен лидер в академизма и банковото дело, Брад Пит с очила – Симеон Дянков.
В резултат на Дянковата фискална нирвана една трета от брутния ни вътрешен продукт за 2009 г. не е бил обложен с данъци, а за четирите години на управление на ГЕРБ са били укрити повече от 12.4 млрд. лева. Това сочат резултатите от изследване за сивата икономика, проведено от Българската стопанска камара, огласено преди седмица. Въпреки 29-процентовия ръст на брутния вътрешен продукт данъчните приходи са се увеличили само с 11 на сто. Според експертите на БСК това би трябвало да доведе пряко и косвено до значително увеличение на данъчните приходи. На практика обаче се наблюдава обратната тенденция на намаляване с над два пъти на ръста на данъчните приходи в сравнение с ръста на брутния вътрешен продукт.
През същия период обемът на сивата икономика нараства средно с 3.4% на година, като обаче през 2008 г. ръстът е бил минимален – 0.1%, през 2009 г. е вече 2.6 на сто. Особено драматично е увеличението през 2010 г., когато сивата икономика е повече от 5.1 процента. След това обемът й започва слабо, но постепенно да намалява, като през 2011 г. е 4.7 на сто, а през 2012 – 4.4 на сто.
„Намалението на приходите от данъци не е резултат от кризата, а от недалновидни промени в данъчните и осигурителните системи и неумение на държавата да се справи със събираемостта на данъчните приходи“, коментира Божидар Данев, шеф на БСК , и призова управляващите да създадат стимули за увеличаване на събираемостта.
Сивата икономиката е дъвкана и предъвквана. Интересно е да се анализира почвата, върху която избуява „сивото“ по принцип.
Било е време, когато всеки е произвеждал каквото може, излизал е на пазара и там е разменял първоначално стока за друга стока, а после стока – пари – друга стока. Тогава икономиката е била изцяло сива по сегашните представи. Със създаването на държавите обаче се явява нуждата от колективна сигурност и защита от вътрешни и външни врагове, а по-късно и от грижа за важните, но непроизводителни сили като учители и лекари. Тогава се измисля държавен бюджет. В него постъпват, нека ги наречем общо вноски от производителите, които той преразпределя според предварително начертана политика.
Но държавата е животно, което се радва на огромен апетит отпред и пълна безотговорност отзад, както беше казал някой велик. Затова нещата стигат дотам, че преразпределителната й функция достига съществени висоти. В България например всяка година малко под 40% от новосъздадената стойност „минава“ през хазната, т.е. обект е на субективно политическо преразпределение.
Това преразпределение, особено през последния четвърт век у нас, показва крайни аномалии. Например населението намалява, разходите за здравеопазване растат, а вместо по-качествени услуги в болниците, грейват огромни дефицити, недофинансиране и недолекувани хора. Подобно е положението и в образованието. Най-крещящо е обаче дережето в Министерството на вътрешните работи, където бюджетът отдавна е надхвърлил 1 млрд. лв., а за елементарна сигурност на хората, особено в селските райони, не може и да се говори.
Всяко правителство признава, че са необходими сериозни структурни реформи в непроизводителната сфера. Никое обаче не ги прави, защото по принцип това са непопулярни мерки, които скъсяват или направо лишават от живот кабинетите на изпълнителната власт. И понеже обикновените хора не само виждат това, но и го усещат на гърба си, много често се чува:
„Айде бе, ще давам на държавата
тя да не ми е дала нещо“. Оттам нататък тръгва модата на „сивото“, която се превръща в евъргрийн у нас. Никой не иска фактура с ДДС върху труда на водопроводчика или фаянсаджията дори и това да го лишава от гаранция, а всеки би купил дъхав топъл хляб без никакви обозначения, ако види, че той е с една четвърт по-евтин от средната цена.
Цената на насъщния
Някой замислял ли се е, че има една закована формула за ценообразуване на насъщния 1:2:4, където 1 е цената на житото, 2 е цената на брашното, а 4 е цената на самуна. Според тази формула при най-ниска цена на брашното у нас по последни данни от около левче един килограм бял хляб трябва да струва не по-малко от 2 лева. Такъв хляб по магазините няма. Нещо повече, появи се кризисен хляб по 59 стотинки. Вярно, в него може да се „набута“ фуражна или прорасла пшеница и с помощта на подобрителите никой нищо да не усети, може токът за пещта да се замени с газ… Но до такава евтиния може да се стигне само ако някой работи нелегално, той да е неизвестен за данъчноосигурителната система, а и част от оборота да се крие, за да не се натоварва производството с ДДС. Защото на финала го чака лаком пенсионер, едничката радост на когото е евтиният самун.
Тезата ни е, че не някой е жертва на нагона да укрива дължими плащания към държавата, а че този някой се стреми с еднаква сила и противоположна посока към това. Така се избягва съмнителният процес на преразпределението през бюджета. Стойността, която се дължи на тази омразна трета страна в един нелюбовен триъгълник, остава за по-сигурно в създателя й , който я преотстъпва напълно или частично на потребителя. И това двуединство на интересите им им гарантира оцеляването.
Наскоро един уважаван немски професор – Доминик Енсте, експерт по икономическа етика в университета в Кьолн, го каза още по-директно: „Когато едно стопанство е сковано от криза, първоначално сивата икономика играе ролята на буфер, даваща възможност на хората да работят, без да разчитат на социални помощи… Гледа се на държавата като на враг, от когото трябва да бъдат укрити колкото се може повече данъци“.
Става дума за срив на данъчния морал.
България непрестанно е първа в една непрестижна класация – за страна с най-голям сив сектор в ЕС. Върху едно от три евро у нас не се плащат данъци, показва изследване, направено от Тax Research UK.
У нас бягането от данъци с прескачане на осигуровки е най-развитият национален спорт.
Ако България пребори сивата икономика, с получените допълнителни приходи ще е в състояние да изплати целия си държавен дълг за 3-4 години, беше пресметнал евродепутатът Ивайло Калфин.
Но нека не се втренчваме само в пъпа си, а да се огледаме и „Къде сме ние?“. Веднага след страната ни, оцветена 34% в сиво, в незавидната класация се нареждат Румъния с дял на сивата икономика от 32.6% от брутния вътрешен продукт и Литва с 32 процента. Средните нива в ЕС са 22 на сто от БВП на съюза. Отличници са Люксембург и Австрия, където над 90 на сто от дължимите суми отиват в хазната.
Масовото укриване на доходи при българите е още по-фрапиращо на фона на ниската данъчноосигурителна тежест в страната – по последни данни клони към 40 процента. Има държави, където това число е почти двойно по-високо.
Хайде стига макроикономика. На микроикономическо ниво нещата, според още топлите данни на „Евробарометър“, изглеждат така. През 2013 г. 11% от гражданите в ЕС са купували стоки и услуги, за които има голяма вероятност да са били доставени чрез недеклариран труд. Причината за това е по-ниските цени, които получават. Над една десета от участниците в анкетата признават, че през изминалата година са платили на майстор, автомонтьор, детегледачка, чистачка, градинар, частен учител, хамалин и т.н., съзнавайки, че от тези пари държавата едва ли ще получи данъци. Обикновено точно в тези сфери не се издават фактури или касови бележки, което е сигнал, че „хонорарът“ ще остане в сянка и бюджетът няма да получи и стотинка от облагане на тази сума. България е „първенец“ сред страните с най-висок дял на хората, които смятат, че закупената от тях храна е произведена от недеклариран труд – 41 процента. В тази графа са още Латвия (36%), Унгария (33%), Естония и Хърватия (27%), Португалия (25%), Словения (24%) и Гърция (22%).
Интересна е още връзката между цената и
желанието да се купи на „сиво“
Хървати, австрийци, гърци и датчани пазаруват стоки и услуги от сивия сектор най-вече заради по-ниските цени, докато у нас само 49% сочат евтиното като фактор. Двадесет и девет процента от българите купуват „на черно“ заради по-доброто качество и това е най-високият процент в ЕС. Българите са и сред европейците, които най-много залагат на стоки и услуги от сивия сектор заради бързината.
Според Брюксел на епидемията може да се противодейства с европейска платформа за предотвратяване на „сивата“ икономика. Идеята е тя да бъде създадена през април и да възпрепятства незаконната работа, като се затегне сътрудничеството между инспекторатите по труда и правоприлагащите органи в Европа.
Чудесна евросолидарност. Но, Брюксел, очаквай силен отпор на юг от Дунава!
