Икономиките в Европейския съюз са закрили почти 6 милиона работни места от началото на световната икономическа криза. Фрапиращата цифра излезе в доклад на Международната организация на труда. За февруари 2014-а безработните в Европа са достигнали 26.3 милиона души. Най-засегнати от икономическия срив след 2008-а са Кипър, Гърция, Португалия и Испания, докато Австрия, Германия, Унгария, Люксембург и Малта са отличниците на Стария континент.
България обаче както винаги остава в „зоната на здрача“. Тоест отново не се знае колко точно хора са загубили работа и са останали на улицата заради фалирали предприятия, изпаднали в несъстоятелност работодатели или закрити бизнеси. Правителството обещава, че до края на мандата си ще открие 250 хил. работни места, но дали накрая, като теглим чертата, няма да се окаже, че закритите ще са повече? Държавната статистика винаги услужливо е мълчала за „черната хроника“ на трудовия пазар, за да избегне неприятни „очни ставки“ с властимащите. От регистрите на Агенцията по вписванията за 2013-а например става ясно, че 820 търговци са обявени в несъстоятелност, което е абсолютен негативен рекорд. По изчисления на бизнеса през 2012-а повече от 1400 малки и средни фирми са прекратили съществуването си и от тях са загубени работни места за 97 хиляди души.
Пагубните тенденции продължават, а потърпевши са всички – българските предприемачи, чуждестранните инвеститори и държавните служители. Засегнати са почти всички сектори от индустрията, земеделието и дори науката, чието развитие е заложено като приоритет във всики държавни и евростратегии. Производства „официално“ се затварят заради лош бизнес климат, свит пазар, повишени разходи или липса на квалифицирани работници. Другата причина е лошото разпределение на европейските средства, заради което 40% от малките земеделски стопанства са фалирали през последните години. По думите на ресорния министър Димитър Греков 54 500 фермери са получили субсидии до 1000 лв., което е нищожна сума за развитие на конкурентоспособно земеделие. От 950 работещи предприятия в мебелния бизнес около 240 вървят към ликвидация, а много от останалите спират работа и пускат работниците си в неплатен отпуск до първа възможност отново да произвеждат. Проблемите – минимално вътрешно потребление, висока себестойност на производството и огромна конкуренция в тази сфера.
Чуждестранните инвеститори също страдат, без значение колко големи са те. Около 420 работници от американския завод за акумулаторни батерии EnerSis-EnerSis AD в Търговище получиха в навечерието на последните коледни празници „честитка“, че остават без работа. Безработицата в областта надхвърляше 19%, а сега летвата ще се вдигне още по-високо. „Гостите“ се оттеглят заради трудната ситуация на европейския пазар, липсата на гъвкавост и съдействие от страна на българското трудово законодателство за данъчните процедури и екологичните изисквания, и забележете – заради огромните бюрократични разходи в България.
Друг американски инвеститор закри завода „ЕСАБ-Електроди“ АД в Ихтиман и остави 200 души без работа. Решението за пренасянето на производството в Унгария заради „преструктуриране“ бе изключително изненадващо, тъй като заводът се развиваше изключително успешно без дългове и бе с осигурени поръчки до 2015-а от износ в Дубай. Уволнените се надяват, че новият инвеститор, който е закупил предприятието, за да произвежда пластмасови гранули, ще започне да работи в най-скоро време и ще назначи 100 души.
Големи предприятия се затварят и от български собственици. Известни са сагите около „Бургаски корабостроителници“ и „Ремотекс“ – Раднево . Въпреки обещанията за помощ от държавата на този етап около 450 души в двете компании останаха без постоянен доход. Към 150 корабостроители бяха уволнени в Бургас и сега чакат безкрайните процедури, за да получат до 1200 лв. обезщетение по Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, които социалният министър Хасан Адемов им обеща. От Инспекцията по труда пък „ги съветват“ как да си потърсят по съдебен път неизплатените три заплати и обезщетения. Колкото до „Ремотекс“, там над 300 души не са получавали заплати от 13 месеца.
Междувременно властта ще прибегне до метода „преструктуриране, за да закрие административна структура, в която работят 326 души. Става въпрос за Българския институт по метрология, който ще бъде преобразуван в държавно предприятие. Служителите не подкрепят промените, тъй като искат да знаят колко от тях ще бъдат освободени, колко ще останат и колко може да бъдат преместени другаде. Те смятат, че целта е една – стройно изградената и функционираща структура да бъде разбита и фалирана.
„Дейността по измерванията ще се изземе от частни фирми и таксите ще се увеличат трикратно“, посочват потърпевшите. Всъщност, това е един от проблемите, поради които икономиката ни не работи. Идват инвеститори по „приятелска линия“, купуват предприятия на безценица и накрая си тръгват с пълни джобове, оставяйки само разруха зад гърба си.
