България е на предпоследно място в Евросъюза по усвояване на еврофондовете. Това признание направи през седмицата вицепремиерът и министър на правосъдието Зинаида Златанова. По данни на финансовото министерство към началото на април страната ни е усвоила близо 60% от всичките 15.6 млрд. лв. по седемте оперативни програми, или около 9.3 милиарда. По-зле от нас е само Румъния.
В същото време още от края на 2008-а стотици служители, отговарящи за еврофондовете, взимат двойни заплати, бонуси или други екстри уж за да си вършат по-добре работата. Идеята за тази привилегия дойде от Брюксел, след като тамошните експерти се удивиха от огромното текучество на кадри и пълната некомпетентност на българската администрация да се справи с управлението на европейските пари. За пореден път обаче се убеждаваме, че работещите на Запад похвати въобще не виреят у нас. Двойните заплати може и да стимулират чиновниците да останат на работа, но не помагат да се справят със задачите си по-добре.
Най-облагодетелствани са „душманите“ на бизнеса
Хората в Министерството на икономиката и енергетиката, които движат програмата „Конкурентоспособност“, са насочили към себе си цели 26.3 млн. лв. от предназначените иначе за малките и средните фирми евросредства. За първи път т. нар. експерти в дирекциите „Европейски фондове за конкурентоспособност“ и „Вътрешен одит“ усещат европейската солидарност през септември 2008-а, като до края на 2009-а са им платени общо 663 948 лева. Двойните заплати продължават и през 2010-а, когато за 80-те служители на първата дирекция са били дадени над 340 991 хил. лв., а за одиторите – повече от 55 хил. лева. На следващата година сумите значително се повишават за – „Европейски фондове за конкурентоспособност“ отиват над 710 хил. лв., а за „Вътрешен одит“ – 138 хиляди. През 2012-а за първите са осигурени и още 175 484 лева. Но най-значителният договор е подписан на 17 юли 2012-а. Неговата стойност е 24 559 600 лева. Милионите трябва да стигнат за двойните заплати на работещите 228 души в главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ до края на 2014-а. Досега от въпросните пари са разплатени 11 млн. и ако до крайния срок бъдат раздадени и останалите, то ще излезе, че средният бонус за чиновниците е 3714 лева. Отделно са заплатите, които им плаща държавата.
Когато говорим за програма „Конкурентоспособност“, няма как да пропуснем и онези 3.8 млн. лв., които свариха да си разпределят до края на 2012-ра в Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, преди да й отнемат функциите на междинно звено.
Цялото това стимулиране не е довело до кой знае какви резултати. По последни данни усвоените средства по европрограмата за бизнеса са малко над 62%, или 1 411 176 169 лв. от всичките 2 273 096 041 милиарда.
Не по-малко парадоксално е положението при чиновниците, които управляват европарите за екология. Те също взимат големите бонуси, но програмата „Околна среда“ продължава да буксува и седем години след старта й е на дъното с едва 52.33% усвоен бюджет. Казано директно, общо
около 22 млн. лв. са взели екочиновниците
като допълнителни възнаграждения. Първите 1 437 588 лв. са договорени на 4 ноември 2008-а и са за подготовката, координацията, изпълнението, мониторинга, оценката, финансовото управление, контрола, одита, публичността и информацията на оперативната програма. Колко е точният брой на експертите не става ясно, но парите са усвоени успешно до края на 2010-а. Малко преди да изтече споменатото споразумение, е подписано друго – със срок до 1 март 2014-а. По него са изплатени 433 733 лв., при все че става дума за същите служители за същите дейности. А с нов договор, от февруари 2011-а до февруари 2014-а, са усвоени още 183 736 лева. Истинската благодат обаче настъпва през юни 2011 г., когато започва раздаването на големите пари за работещите в дирекциите на екоминистерството „Кохезионна политика за околна среда“ и „Фондове на Европейския съюз за околна среда“ (б.а. – сега обединени в дирекция „Оперативна програма Околна среда“). При договорени 9 534 120 лв. до края на 2013-а за допълнителни заплати на тези служители са дадени 9 836 488 лева. Интересна подробност е, че 4 211 071 лв. от тях са били разплатени само през миналата година.
Според официалните данни в посочените звена по онова време е имало 140 щатни бройки, което означава, че средната добавка към месечната заплата на всеки чиновник е била по около 2342 лева. Отделно са осигурени и 852 хил. лв. за участниците в работни групи, инициирани от дирекция „Кохезионна политика за околна среда“. Контрактът за тези средства бе сключен в края на август 2012-а и трябваше да приключи през февруари 2014-а, но бе удължен с една година.
Днес същите държавни труженици, обединени в дирекция „Оперативна програма Околна среда“, са уредени с нов договор за допълнителни възнаграждения на обща стойност 7 638 354 лева. Неговият срок е до 28 февруари 2015-а, което ще рече, че бонусите ще са още по-големи.
По друга линия двойни заплати се осигуряват и за служителите в администрацията на централните органи на изпълнителната власт, участващи в оценката на проектни предложения по програма „Околна среда“. В случая пак не е съвсем сигурно кои са избранниците и колко е техният брой, но е известно, че за стимулирането им през април 2012-а са предвидени 1 812 000 лева. Парите ще бъдат усвоени до края на февруари 2015-а.
Сериозни облаги има и за работещите 157 души в главна дирекция „Програмиране на регионалното развитие“ в строителното министерство, които отговарят за оперативна програма „Регионално развитие“. Средно те
получават по 3000 лв. над заплатите си
всеки месец от ноември 2012-а насам. Средствата се изплащат по договор за 15 266 598 лв., който изтича през май 2015-а. През същия период върви и друг контракт за 3 311 954 лв., чрез който се финансират възнагражденията на сътрудниците по управление на европейските проекти и програми за регионално развитие. Подсигурени с 310 058 лв. са и десетината служители на отдел „Вътрешен одит“ в строителното ведомство.
На евробонуси, макар и по-скромни, се радват и всички останали чиновници, които работят пряко по оперативните програми. Например във финансовото министерство, което управлява програмата „Административен капацитет“, за допълнителни заплати има предвидени 3.4 млн. лв., в транспортното – близо пет милиона. Не са малко и сумите, които получават някои агенции и държавни предприятия, имащи право да кандидатстват по оперативните програми. Такива са Агенция „Пътна инфраструктура“, Националната компания „Железопътна инфраструктура“ и други.
Проблеми
Двойните заплати на чиновниците, работещи с еврофондове в България, неведнъж да били тема на дискусии в Европейския парламент. Според изследване, направено по поръчка на евродепутатите, по-високите възнаграждения не са добро решение и макар краткосрочно да задържат служителите, не помагат за решаването на най-големия български проблем – липсата на административен капацитет. Авторите на проучването смятат още, че служителите могат да бъдат задържани на работа с по-умело управление, при „реалистични възнаграждения“ и при ясни перспективи за кариерно развитие. Тяхното становище е, че вдигането само на някои заплати е признание за провал на административната реформа и не представлява устойчиво решение в дългосрочен план. Като проблем се посочва и липсата на доверие между политиците и чиновниците, политическите чистки, прекалената бюрократизация на европейските процедури, слабият контрол върху разходването на евросредствата и други.
