Централните банки във водещите страни упорито настояват, че инфлацията ще започне да расте, въпреки че тя продължава да пада. Почти две трети от анкетираните от агенция „Блумбърг“ 121 икономисти очакват по-слабо повишение на потребителските цени през тази година спрямо миналата. Световната инфлация е била едва 2% през февруари – най-ниската й стойност от края на 2009-а насам, когато планетата все още се бореше с рецесията, сочи анализ на експерти от „Джей Пи Моргън Чейз“. За разлика от банкерите, инвеститорите се съобразяват преди всичко с реалността и от началото на април са изтеглили 436.4 млн. щ. долара от търгуваните на борсата фондове, които следят щатската инфлация.
Падащите цени са добра новина за потребителите, но усложняват живота на длъжниците, защото оскъпяват погасяването на заемите, както и на бизнеса, чиито печалби намаляват. Много по-голяма опасност обаче крие прерастването на липсата на инфлация в дефлация. Тогава домакинствата започват да отлагат покупките в очакване на по-ниски цени, а компаниите бавят инвестициите и разкриването на нови работни места заради ниското търсене на продукцията им.
Засега централните банкери се успокояват, че ниската инфлация е временно явление.
Председателят на Европейската централна банка Марио Драги отдава мартенския спад на потребителските цени до 0.5% на това, че Великден тази година е по-късно (на 20 април, а беше на 31 март през миналата). Това повлия на потреблението и на цените на празничните пътувания през март. Другият виновник според банкера били падащите цени на енергията.
В Канада официални представители на централната й банка твърдят, че растящата конкуренция между търговците на дребно има съществен принос за спада на цените там. Февруарската инфлация в страната се е понижила до 1.1% – „на косъм“ от долната граница на определения от „Бенк ъф Канада“ инфлационен диапазон от 1 до 3% годишно.
Според шефа на управлението за световни икономически проучвания на „Бенк ъф Америка“ – Итън Харис – подобни обяснения пропускат най-важния факт: че инфлацията пълзи надолу в целия свят и вероятността да продължи да пада е голяма. Просто защото САЩ и другите напреднали икономики са обременени с излишни свободни мощности, което не позволява на компаниите да качват цените и да увеличават заплатите.
Забавя се и растежът в развиващите се пазари, което понижава цените на суровините. От началото на годината насам индексът S&P GSCI Spot, който отчита котировките на 24 борсови стоки, е поскъпнал с 3%, но все още е с 27% под върховата си пазарна оценка от юли 2008-а. Съществен принос за този спад имат цените на енергията, които през последните две години пълзят надолу, защото Щатите откриха нови източници на природни горива, които повишават енергийната им независимост. Изключение правят единствено цените на селскостопанските суровини. Индексът на хранителните стоки, който изчислява ООН, се е повишил с 2.3% през март до най-високото си ниво за последните осем месеца. За което вина имат лошото време в Щатите и в Бразилия и геополитическото напрежение около Украйна.
Опасенията на специалистите са, че централните банкери ще продължат да държат под око инфлационните си цели, а не инфлационните тенденции, което повишава риска от възникването на ценови балони при различни класове активи.
