Г-н Гунев, промените в Закона за кредитните институции вече са факт. Ще има ли календар на стрес-тестовете, които БНБ ще провежда на българските банки?
– БНБ има вече десетгодишен опит в провеждането на стрес-тестове, които извършва регулярно – на тримесечна база, на опериращите в България кредитни институции. Доколкото тези стрес-тестове по същество са надзорен инструмент, включително и за упражняване на макропруденциалния мандат на БНБ, те служат за наблюдение и предотвратяване на развитието на системни рискове. Както, разбира се, и за предприемане на превантивни действия спрямо отделна или всички кредитни институции. Така че не сме чакали световната криза да ни мотивира да си вършим работата, а систематично сме работили и продължаваме да работим за гарантиране на стабилен банков сектор, какъвто е българският. Понякога като че ли забравяме, че стабилността не е нито природна даденост, нито е паднала от небето. Ако беше така, трябва да се запитаме защо тогава фалираха толкова банки по света, включително и в Европа? Истината е, че банковата стабилност у нас, а оттук – и спокойствието и увереността на вложителите, депозиращи финансите си в българската банкова система, е плод от всекидневни усилия от страна на БНБ. Всичко това е резултат от труд – никой не дава и не получава нищо даром.
Промените в закона регламентират взаимодействието на банковия надзор с другите надзори на страните членки на ЕС. Какви са процедурите, през които БНБ трябва да премине, преди да наложи някаква надзорна мярка върху банка, която е дъщерна на кредитна институция или на финансов холдинг от друга държава от ЕС? Например, ако чуждестранна банка изпадне във финансово затруднение, как се предприемат надзорни мерки спрямо нейната дъщерна институция у нас, в случай че такива се налагат?
– При осъществяване на надзора върху дъщерните банки на първо място трябва да се отчита фактът, че всяка местна банка е самостоятелно юридическо лице и отговаря за собствените си нарушения. И когато проблемът е локален – само за дъщерната банка, решението е на местния надзор, а когато засяга цялата група, се търси общо решение, при което водеща роля има консолидиращият надзор. Ето защо във Вашия пример финансовото състояние на банката майка на първо място е грижа на консолидиращия надзорен орган, а БНБ – като надзираваща дъщерната кредитна институция, участва във вземането на решения в съответната колегия, ако се налагат действия в групата като цяло. Повишеният риск за институцията майка ще се отрази върху оценката на риска и по отношение на дъщерната банка у нас (например за експозиции, които тя има към институцията майка) и ако този риск не е правилно оценен или управляван, тя може да бъде обект на надзорно въздействие.
Например с измененията и допълненията на Закона за кредитните институции се въвежда възможност да бъде наложено специално изискване за ликвидност на банка, ако при извършения надзорен преглед и оценка БНБ прецени, че не са обхванати всички рискове, свързани с ликвидността, на които тя е изложена. Аналогична мярка може да бъде приложена от БНБ и по отношение на кредитна институция, чиято майка е банка от ЕС или е финансов холдинг от ЕС, или е финансов холдинг със смесена дейност от ЕС. В тези случаи, когато БНБ е консолидиращият надзорен орган, тя изпраща на другите надзорни органи от групата доклад с оценка на ликвидния и рисковия профил и взема предвид оценката за риска, извършена от другите компетентни органи. Ако в едномесечен срок не се постигне съвместно решение, БНБ може да вземе и самостоятелно решение за това. Съответно, ако консолидиращият надзор е в друга държава членка, БНБ участва във вземането на такова решение, след като упражнява надзoр върху дъщерна банка от групата.
Каква е процедурата по осъществяване на надзор върху клоновете на чуждестранните банки у нас? Например може ли БНБ да поиска от надзора на държавата, в която работи банката, да я накара да продаде бизнеса на клона си у нас на друг инвеститор?
– По принцип няма такава надзорна мярка като изискване да се продаде бизнеса на клон или на местна банка дори. Това са въздействия, характерни за случаите, когато определена банка е получила държавна помощ и са й поставени условия, сред които и такова да продава бизнеса на клона си или на дъщерната си институция. По закон БНБ може да наложи на клона ограничителни мерки, след като, първо, предупреди двукратно надзора на банката майка, като в краен случай може да наложи и забрана за извършване на дейност от този клон в България – чл.103, ал.2, т.13 от Закона за кредитните институции.
Въвеждат се и т. нар. капиталови буфери. Каква е процедурата за определянето на размера им и трябва ли тя да се съгласува с някакъв европейски орган? И, разбира се, какъв ще бъде размерът на тези буфери за България в момента, в който ги въведете?
– В момента БНБ подготвя наредба за капиталовите буфери, за публикуването на която необходима предпоставка бяха приетите на 25 март изменения в Закона за кредитните институции. Очакваме наредбата да излезе в „Държавен вестник“ не по-рано от втората половина на месец май. Капиталовите буфери ще се определят от БНБ, в съответствие с разпоредбите на Директива 2013/36/ЕО и методологичните насоки на Европейския съвет за системен риск, които предстои да излязат. Най-лесна за обяснение е конструкцията на предпазния капиталов буфер . Идеята при него е банката винаги да се стреми да има капитал над минимално изискуемия, като за нормално ниво за тази цел се препоръчва 2.5% от рисково претеглените експозиции. Този буфер може да влезе в сила още от тази година.
Вторият буфер е т. нар. антицикличен капиталов буфер , който няма да влезе в сила веднага и служи като основно средство за управление на прекомерен кредитен растеж. Тоест при високи нива чрез него се увеличават капиталовите изисквания, съответно при ниски нива на ръст на кредитите тези изисквания могат да се намаляват. Препоръчително е този буфер да не надвишава 2.5% от рисково-претеглената експозиция на банките, но не са изключени случаи на надвишаване на този праг при необходимост от бързо охлаждане на прекомерен кредитен ръст.
Следва буферът за системен риск , който е подходящо средство за поддържане на капиталови резерви при наличие на фактори, застрашаващи стабилността на финансовия сектор или определени части от него. Нивото на този буфер, който може да се приложи незабавно от местните надзорни органи, е до 3%, а за превишаването на прага е необходима по-сериозна комуникация и съгласуване с европейските агенции и органи за надзор.
Остават на разположение още два буфера, които са с по-лимитирана перспектива за приложение в българската действителност. Единият от тях е буферът за глобална системно значима институция, който се прилага на ниво консолидирана банкова група и ще засегне големите международни банки. Към момента Базелският комитет за банков надзор публично е идентифицирал 32 такива институции, сред които присъстват и банкови групи с дъщерни дружества в България. Последният буфер е локален вариант на предишния и се нарича буфер за друга системно значима институция – неговото приложение ще е не по-рано от 2016-а, а определянето му ще се извършва въз основа на детайлно разписани насоки от страна на Европейския банков орган.
Нов момент е, че когато дадена банка не изпълнява наложените й изисквания за буфери, то тя трябва да предприеме действия по възстановяване на капитала, т.е. действия по запълване на буферите, като своевременно ще й се забрани да изплаща дивиденти или други доходи по инструментите, признати за част от собствения капитал, както и други разпределения от нейните печалби.
Вярно ли е, че с новия регламент за капиталова адекватност стандартната оценка за риска по потребителските заеми ще намалее до 75% от размера на кредита?
– Намаляването на рисковото тегло от 100 на 75% на практика се случи още през 2010 г. и беше една от антицикличните мерки, които БНБ предприе. Към тогавашния момент статистическите данни показаха индикации за трайно навлизане на световната икономическа криза на наша територия и съответното й отражение върху реалната икономика. С тази стъпка бе уеднаквено третирането на риска по експозиции на дребно в ЕС и България, като приемането на сегашния регламент за капиталова адекватност не води до промяна на рисковото тегло.
По-съществената промяна в резултат на Регламента е увеличаването на праговете, над които един кредит спира да се третира като експозиция на дребно. За да получи рисково тегло от 75% до настоящия момент, общият размер на задължението на физическо лице или на малко и средно предприятие (МСП) към банката не трябваше да превишава 500 000 лева. В резултат на провежданата в ЕС политика на установяване на единни прагове от всички държави членки се стигна до ревизия на лимита и той бе променен на 1 млн. евро (или равностойността на тази сума в левове). Очакваният резултат за България е повече експозиции да получат по-благоприятно третиране спрямо предишния капиталов режим.
Как ще се определя степента риск по ипотечните кредити от БНБ и това индивидуално за всяка банка ли ще става, или ще има един базов коефициент за всички кредитни институции?
– Описаният в Регламента широк диапазон за определяне на степента на риск по ипотечните кредити всъщност има за цел да даде на регулаторите в цяла Европа средства, с които да противодействат успешно на възникването, развитието и не на последно място на изключително неблагоприятното „спукване на балона“ в сектора на недвижимите имоти. БНБ ще продължи да прилага консервативната си политика в тази насока, изисквайки частта от заема, обезпечена с ипотека върху жилищен имот, да получава рисково тегло от 35 процента. Но само при положение че този заем не надвишава 70% от пазарната стойност на ипотекирания имот. От друга страна, експозициите, обезпечени с търговски недвижими имоти, се предвижда да получават 50% рисково тегло, но само ако размерът на отпуснатия кредит не надвишава 50% от пазарната стойност на недвижимия имот. Всички експозиции, които не отговарят на горните изисквания, ще получават 100% рисково тегло.
БНБ ще се стреми големината на рисковото тегло по ипотечните кредити във всеки момент да отговаря на натрупания риск в системата, без да се нарушават обаче изискванията за капиталова адекватност. В случай че се стигне до изключително силен пазарен растеж, без съответен такъв в реалната икономика към всички банки, ще се прилагат по-консервативни рискови тегла, обосновани на базата на предварителен анализ.
Занапред банките ще бъдат задължени да предлагат жилищни заеми, при които, ако продадат ипотекирания имот, дългът да се смята за погасен. Това ще доведе ли до увеличаване на степента на риск от ипотечните кредити за граждани?
– Банките ще трябва да ревизират своите правила за предлагането на конкретни продукти, така че да отговорят на изискванията на закона. При оценката на профила „риск/възвръщаемост“ на отделните алтернативни продукти или опции за погасяване на даден кредит е логично банките да приложат и ценообразуване, адекватно на степента на поемания по тях риск. Правилото, че по-висок риск води до по-висока цена, отдавна е утвърдено във всички сфери на модерните социално-икономически отношения. Тук трябва да се помисли и за профила на кредитополучателите, които биха се съгласили на подобен алтернативен продукт, респ. на по-висока цена. Добросъвестните кредитополучатели, тези, които имат дългосрочно намерение спрямо придобиваното от тях имущество, ще продължат да избират оптимално най-ниската цена от предлаганите им алтернативи. А това определено няма да е продуктът с внедрена опция за окончателно погасяване на задължението при принудителна продажба. Последните няколко години изобилстваха и с достатъчно примери за кредитополучатели, които неразумно се финансираха на висока лихва, водени от краткосрочни или чисто спекулативни мотиви, и в повечето случаи техните прогнози не се сбъднаха, оставяйки ги с утежнени кредитни баланси.
