Азерите се опасяват, че след присъединяването на Крим Москва ще насочи вниманието си на юг. Азербайджан е единственото трасе за газ и нефт от Централна Азия, което заобикаля Русия. Това е достатъчно основание каспийската държава да са чувства застрашена от имперските амбиции на руския президент Владимир Путин, особено след изявленията му отпреди четири месеца, че Русия "никога няма да напусне региона на Кавказ".
Азербайджан – третият по големина производител на природни горива сред бившите съветски републики, положи сериозни усилия през последните две десетилетия, за да се наложи като алтернативен източник на газ за Европа. В средата на декември 2013-а Баку подписа сделка за 45 млрд. щ. долара с консорциум под ръководството на "Бритиш петролиъм" за пренос на синьо гориво от богатото газово находище "Шах Дениз" в Каспийско море до Италия като алтернатива на руските доставки за Европейския съюз. В момента Италия получава азерски суров петрол през турското пристанище Джейхан и е най-големият търговски партньор на Азербайджан. Германия и Франция са на второ и на трето място, а Русия – на четвърто. Износът на нефт и газ е имал 95% дял от общия азерски експорт през миналата година, по данни на азербайджанската централна банка. Благодарение на активния търговски обмен БВП на азиатската държава е нараснал с 5.8% през 2013-а, а през тази МВФ очаква 5.6% икономически растеж.
Ръководителят на Центъра за изучаване на отношенията Изток – Запад в Баку Арастун Оруджлу прогнозира, че "Азербайджан ще е следващата Украйна". Според него положението на страната се усложнява от факта, че тя никога не е ухажвала нито САЩ, нито ЕС, както са постъпили други бивши съветски републики, примерно прибалтийските. Азербайджан не е проявявал апетит да влезе в НАТО, не е търсил членство в Евросъюза и е избрал независима външна политика. Има по-тесни връзки единствено с Израел, откъдето купува модерни оръжия, включително и дрони и ракетни системи, и с Турция, с която има споразумение за военно сътрудничество. То е ограничено до военно обучение и използване на въоръжението, купено от Баку. Азербайджан и Турция преговарят за разширяване на военния договор, което да гарантира взаимно подпомагане в случай на вражески атаки, съобщи в края на миналата седмица по телевизионния канал ANS Новруз Мамадов – шеф на отдела за външни връзки на президентската администрация.
Азерската стратегия за маневриране между Русия и Евросъюза обаче създава условия за по-голяма несигурност, посочва Вафа Кулузаде, бивш съветник по външната политика на експрезидента Гайдар Алиев – баща на сегашния държавен лидер Илхам Алиев. А лостът за натиск върху Баку е Армения, която Москва може да използва, за да предизвика напрежение в замразения конфликт в Нагорни Карабах. И по този начин да разтревожи чуждестранните инвеститори, включително и "Бритиш петролиъм". Да припомним, че Армения, с подкрепата на Русия, превзе планинския регион Нагорни Карабах и седем други погранични области от Азербайджан. Операцията приключи със споразумение за прекратяване на огъня през 1994-а, но мирен договор все още не е подписан. Според Асим Молазаде – член на комисията за външни отношения на азерския парламент, кримският сценарий със същите участници е изпробван за първи път в Нагорни Карабах, когато Азербайджан губи 20% от територията си. Третата южнокавказка република – Грузия, пък си изпати от руските войски през 2008-а заради сепаратистката провинция Южна Осетия.
В момента Русия може да атакува Азербайджан на три фронта: от Нагорни Карабах, от границата с Дагестан и по море, твърди Кулузаде. Той обяснява, че Москва има военни тренировъчни бази в Дагестан и на Каспийско море и е модернизирала каспийския си флот. И защото е повече от ясно, че руснаците не се готвят за война с Иран, нищо чудно да "кривнат" към Азербайджан.
