Софиянка осъди фонда „Ин витро“ към Министерството на здравеопазването (МЗ) за обезщетение от 5000 лв., защото отказал да плати за зачеването на нейното бебе. Отказът бил мотивиран с факта, че докато чакала да й обработят молбата, жената навършила 43 години – пределната възраст, до която може да разчита на помощ от държавата. За Мариета това било присъда – нямала пари, с които да плаща в частните клиники. Отделно фактът, че от фонда я обявили за „стара и негодна“, допълнително я сринал психически.
Като видял, че семейството ще се разбие, приятел решил да им помогне – изтеглил кредит от банка и дал парите на двойката, за да могат да ги вложат овреме в операции, в лечение и в процедури. И така на четвъртия опит най-накрая Мариета и мъжът й успели. Сега си имат прекрасно момиченце, само че родено „на кредит“.
Мариета няма вина за заболяването си. Когато била на 24 години, й направили операция от апендикс. Явно неособено сполучлива, защото след нея се получили сериозни усложнения. И в крайна сметка момичето е било лишено завинаги от възможността да забременее по естествен път. За нея единственият шанс останал ин витрото. Което също се оказало непостижимо – процедурите струват минимум 5000 лв., а тя ги нямала.
Точно заради такива жени като нея през 2009 г. бе създаден Фондът за асистирана репродукция към МЗ. Дотогава десетките хиляди българи и българки, които не можеха да имат деца, а и нямаха свои спестявания, които да вложат в лечение и ин витро, нямаха никаква подкрепа от държавата. Към момента броят на записаните кандидатки за финансиране надхвърля 24 200 души.
Мариета е една от първите, които се записват. Жената подала документи през април 2009 г. – буквално броени дни, след като фондът официално е открит. Мариета бързала много, защото през май й предстои да навърши граничната 43-годишна възраст. А според нормативната уредба след навършването на тази възраст тя губи право на държавното финансиране.
Според правилника на фонда документите на кандидатите трябва да бъдат разгледани от експерти и обществен съвет, а отговорът дали ще бъде отпуснато финансиране или не трябва да бъде готов в рамките на месец. Принципът е молбите да се разглеждат по реда на постъпването им и да не се допуска „изпреварване“. В случая с Мариета обаче фондът се забавя. Едва на 19 май се произнася, и то с отказ. Причината, която се сочи, е, че жената вече е навършила вече 43 години и не отговаря на условията.
Само че това не е вярно – до рождения ден на Мариета оставали още три дни. Дори само този факт е достатъчен отказът на фонда да бъде приет за незаконен. Но това съвсем не било единственото нарушение, допуснато от фонда. Чиновниците му дори не връчили на жената решението, с което й отказват парите. Мариета всеки ден звъняла и питала какво става, но отговорът бил „Чакайте“. Докато най-накрая се решила и отишла на крака да провери какво се случва. И чак тогава – през ноември 2009 г., седем месеца след като е кандидатствала, получила и отказа.
Въпреки всичко, благодарение на заема от приятел, Мариета все пак родила, макар и година по-късно. А сега, докато дундурка малката щерка, пише жалби до съда. Защото не е съгласна, че някой може така да се подиграе с болката й.
Първо Мариета печели делото, с което обжалва отказа да й се отпуснат пари – съдът решава, че той е абсолютно незаконосъобразен. После завежда и делото за 100 000 лв. обезщетение. За нея сумата е справедлива – това е цената, която тя определя за срива, който е изживяла заради отказа на фонда. Ако беше в Америка, можеше и да получи толкова пари, но тук критериите, по които съдът „по справедливост“ преценява колко струва едно човешко достойнство, са по-различни.
Все пак Мариета спечели битката. Съдът присъди в нейна полза, макар и много по-малка от исканата сума. Защото същественото е не колко ще плати фондът – все пак това са пари, на които разчитат и други в положението на Мариета. Важното е друго: че съдът категорично отхвърля възможността една административна структура да си играе със съдбите на бъдещите майки. Решението, с което фондът бе осъден да плати обезщетение на Мариета, макар и в размер само на 5000 лв., не подлежи на друго обжалване – то вече е в сила.
Това е втори случай в рамките на две години, в който жена на 43 съди фонда за нанесени морални вреди. Разликата е, че в първия случай жената била одобрена, но парите за процедурите й така и не били преведени. И в двата случая фондът загуби делата.
За щастие подобни казуси все пак са рядкост, защото парите, отделени за подпомагане на битката с безплодието, и без това са недостатъчно. Проблемът обаче не е в бройката, а във факта, че изобщо ги има.
