Препратката за политически пиар онлайн директно води към САЩ и Барак Обама, който през 2008-а спечели президентските избори с помощта на социалните мрежи. Тогава той даде началото на революционно общуване между избирател и избираем, а с втората си кампания категорично потвърди, че е на прав път и че избирателят вече е в интернет. Ако първата му кампания е била туитвана 500 хил. пъти, то втората само за първите три седмици събира 10 млн. туита. Огромен бюджет е изразходван и за Фейсбук, а постигнатият успех бе основно заради индивиудалното таргетиране на потребителите.
Проучване, направено след изборите, показа, че 92% от американците с право на глас се информират за политика основно от интернет. При все това, когато попитали шефа на неговия предизборен щаб на Обама – Джим Месина, известен с прякора The Fixer (защото винаги оправя кашите), как победихте, той отговорил „говорихме с хората, раздавахме им брошури“, вместо „благодарение на интернет кампанията“. Месина разказва обстойно за т.нар. игра на терен – разпръскване на хиляди доброволци или платени участници, които чукат от врата на врата и убеждават регистрираните гласоподователи да пуснат гласа си. Според 45-годишния гуру на комуникацията изборите в САЩ могат да се решат по два начина – чрез убеждаване и мобилизация, заради което са необходими гигантски усилия. През последните десетилетия се е смятало, че убеждаването на гражданите да отидат до урните е било в основата на успеха и следователно стратегиите са били изградени върху това. Когато пък телевизионните реклами се превръщат в главния метод за убеждаване на гласоподователи, някои рекламисти натрупвали състояния. Последният президентски вот обаче „предизвиква“ употребата на нова стратегия – вместо да се губи време за убеждаване на колебаещите се, целта бе да се накара най-вече твърдият електорат да даде гласа си.
