Архитектурно-парковият комплекс "Дворецът" се намира на около 2 км югозападно от центъра на град Балчик, на 40 км североизточно от Варна и представлява комплекс вили и други постойки разположени при морския бряг. Той, заедно с изградената Ботаническа градина на площ от 194 дка, е една от главните забележителности на Северното Черноморие и е включен в Стоте национални туристически обекта. Градината е създадена след възвръщането на Южна Добруджа от България и най-голям принос за това има академик Даки Йорданов.
През Междусъюзническата война Румъния нарушава подписания от нея само няколко месеца по-рано Петербургски протокол и напада в гръб България. На 28 юни 1913 г. добруджанската й армия възползвайки се от отсъствието на каквито и да е български войски срещу нея окупира необезпокоявана българските държавни територии до линията Тутракан-Балчик.
Кралицата на Румъния – Мария Единбургска, харесва много завладяната българската земя, мекия климат, топлата морска вода и живописните балчишки скали. Причините и изборът на място за построяването на новата й резиденцията обаче е предопределен от политически съображения за маркиране на окупираната територия като румънска и то в най-южната й възможна точка. В началото на 20-ти век местността на югозапад от Балчик е известна под името "Трите воденици" и държавна гора Кулак. В румънските регистри след окупацията са записани документи за собственост на хора с български имена, издадени от Министерство на земеделието и владенията. Има свидетелства и за "безплатно прехвърляне на земи". А други документи, датирани към 1935 г., удостоверяват, че по действащия тогава закон за земеделската реформа в румънското кралство, същата година кралицата получава акт за собственост на терена и сградите и е допълнено, че "цената на имота и съответстващите такси към продажбата му са изцяло платени". Площта, собственост на монархията, постепенно се уголемява, а към 1938-а достига до 244.8 декара.
Вилният ансамбъл е по проект на италианските архитекти Америго и Аугустино и е за лятна резиденция на румънската кралица Мария. Строителството се извършва между 1924 и 1934 година. Ботаническата градина, създадена след освобождението от румънска окупация, е изградена в 1955 г. от академик Даки Йорданов, ректор на СУ "Св. Климент Охридски". В годините на окупацията, покрай румънската аристокрация, в Балчик купуват места много румънски интелектуалци, сред които и известната художничка Чичилия Куцеску Сторк. Те често са канени в кралската резиденция и така "Дворецът" се превръща в значително културно средище на Черноморието. На 7 септември 1940 г. цар Борис III с международна подкрепа успява да сключи Крайовския договор и да върне Балчик и цяла Южна Добруджа на България.
В 1948 г. с Междудържавно споразумение между Румъния и България, обектът е преотстъпен за стопанисване на българската страна. Едва през 1961 г. правителството на България одобрява закупуването на недвижими имоти, собственост на Румъния, намиращи се на територията на България, сред които е и бившият дворец в Балчик. През 1970 г. е подписана Спогодба между двете страни за прехвърляне собствеността на някои недвижими имоти, между които целия терен и всички сгради на бившия дворец в Балчик. Днес дворецът е добре запазен и постоянно реставриран, а след 80-те години превърнат в забележителен туристически център.
Дворецът включва два основни елемента – сграден фонд и Ботаническа градина с парк. Част от парка е превърнат в научна ботаническа градина, която се стопанисва от СУ "Св. Климент Охридски". Най-важната природна даденост на двореца е изобилната и кристалночиста вода на изворите "Бял кладенец" и "Чатал чешма". Тя е протичала през малка долина и е задвижвала воденичните колела на мелниците в местността. В архитектурата на двореца се преплитат старобългарски, готически, ориенталски, мавритански елементи. Комплексът включва още спомагателните постройки и редица вили. Пътят към двореца се спуска между два реда каменни стени и спира пред главния вход с караулното на часовоите.
В двора е изграден параклисът "Стела Марис". Други популярни забележителностите са "Божествената градина", градината "Английски двор", "Градината с кръстовидното водно огледало", "Гетсиманската градина", "Мостикът на двореца и гаражите за яхти", юзината и "Мостът на въздишките", "Алеята на виното","Алеята на вековете" "Висящите тераси", гробът на кралица Мария и други.
Лятното работно време на Двореца (от април до октомври) е от 8 до 20 ч. всеки ден.
