Управителят на БНБ Иван Искров внесе на 30 април в Народното събрание годишния отчет на БНБ за 2013 година. Същия ден Централната банка преведе 62.3 млн. лв. в държавния бюджет. Тази сума представлява 75% от превишението на приходите над разходите на БНБ за 2013-а. Сумата е доста по-малка от вноската за 2012-а, която бе 105.83 млн. лева. От сравнителния анализ на годишните отчети на БНБ може да се предположи, че намалението се дължи на свиването на чистите приходи на БНБ от управлението на валутния резерв. За 2013-а тези приходи са били 28.05 млн. евро, а за 2012-а – 164.35 млн. евро. „Обратната тенденция“ се дължи на намаляването на доходността на нискорисковите облигации на държави, като Германия например, и на лихвите по депозити в банки с най-висок кредитен рейтинг. Точно в такива инструменти законът повелява БНБ да държи валутните резерви на държавата. Философията на инвестиционната политика на Централната банка от средата на 1997-а досега винаги е била да поддържа валутния резерв в нискорискови и ликвидни активи, които предполагат по-малка доходност. Но пък дават максимално високо ниво на сигурност.
Освен това по закон БНБ не е длъжна на всяка цена да налива пари в държавния бюджет. Тя прави това едва след като задели необходимите провизии, за да покрие всички възможни рискове за финансовата система и да обезпечи безпроблемното действие както на валутния борд, така и на платежните системи в България, за които Централната банка също отговаря.
