България е в челната тройка по реално усвоени средства от Европейския социален фонд, а почти всеки седми сънародник е използвал пари от оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“. Това заключение, не без нотка на гордост, бе направено от вицепремиера Зинаида Златанова пред еврокомисаря по социалните въпроси Ласло Андор, който намина за една бърза инспекция. Отговорничката за европарите добави, че от схемите по „ресурсната“ програма са се възползвали стотици хиляди българи и без нея безработицата в страната щяла да е с 1.5% по-висока. Е, ако за този процент и половина сме потрошили над 2.37 млрд. лв., не е ли по-добре държавата да плаща социалните помощи на хората, вместо да ги кара да копаят градинки от ден до пладне и после отново да ги „пуска“ за месец-два през поредната програма в бюрата по труда?
Пак по думите на Златанова инвестициите в знания, умения и компетентности са „най-невидимите“, тъй като резултатите от тях излизат на бял свят след години. По тази логика, след като сме ударници по усвояване на средства, някъде към 2017-а в България не трябва да е останал дори и един безработен „за зор заман“…
Да оставим обаче настрана несериозните приказки и розовите балони. Заместник-министърът на труда и социалната политика Росица Янкова индиректно призна, че досегашното „Развитие на човешките ресурси“ е било чиста проба изсипване на тлъсти пачки в скъсани джобове. Янкова каза също, че за следващия програмен период до 2020-а
ще се променят регламентите на курсовете за обучение
като занапред ще властва диференцираният подход. „Досега всеки сам избираше каква допълнителна квалификация иска да придобие с европейските пари – обясни тя. – В бъдеще всички обучения ще бъдат концентрирани по региони и по професиите, които реално се търсят там. Тоест след завършването на определен курс 60-70% от хората ще могат реално да започнат работа, а не както досега, да се въртят в различните курсове.“
Идеята на теория е добра, тъй като българските работодатели са твърде „гладни“ за широк кръг от квалифицирани кадри. Липсват инженери, шивачки, служители в туризма, фрезисти, стругари, заварчици, асансьорни техници, готвачи, педагози… списъкът е много дълъг. Разбира се, не всички професии могат да бъдат усвоени с два-три месечна теория и практика. Но за да се научиш как да направиш няколко добри заварки или двойно дълго кафе в някой бар, едва ли са необходими задълбочени учебни програми.
Дано правителството наистина да си е научило урока от старото „развитие“, което бе успешно като процент усвоени пари, но твърде неефективно от гледна точка на инвестициите в труд. За следващите шест години кабинетът планира да насочи
над половината от 1.79-те млрд. лв. бюджет
на програмата към мерки и схеми за борба срещу безработицата. Намеренията са с около 800 млн. лв. от Европейския социален фонд и други 200 млн. лв. по инициативата „Младежка заетост“ да се създаде по-висока и по-качествена заетост за търсещите работа, трайно безработните, обезкуражените и отдалечените от трудовия пазар. Обученията, стажовете и курсовете ще целят да запълнят свободните работни места, обявени от бизнеса. Трудовите борси ще са най-широко отворени за младите хора под 30-годишна възраст, които не учат, не се обучават и не работят. За тях ще има професионални стажове и чиракуване, а работодателите ще получават субсидии и осигурителни облекчения, за да ги наемат. Ще бъдат поддържани и обученията за чуждоезикови и компютърни умения, които обаче сами по себе си дават най-малък шанс за успех на кандидатите за нова работа. Инвестициите в човешки ресурси ще са насочени към високо- и средновисоко технологичните производства – компютрите и електрониката, информационните технологии и услуги, химическата промишленост, машиностроенето, електрическите съоръжения. Ще продължи приоритетното финансиране и на „зелените“ работни места.
Малко над половин милион лв. страната ще получи от Брюксел за намаляване на бедността и социалното включване. С тези пари държавата се ангажира, че ще намали живеещите в риск от бедност с 260 хиляди души. Повечето инициативи са „проромски“ ориентирани и ако се доверим на традициите, от тях не бива да очакваме грандиозни резултати. Росица Янкова потвърди, че
немалък ресурс ще отиде към ромите
за завръщането на децата им в училище, повишаването на тяхната здравна култура и ограмотяването им.
В новата програма ще бъдат заделени 200 млн. лв. по схемата за раздаване на храни за бедните, която досега бе изпълнявана от фонд „Земеделие“. Към пакетираните храни ще се добавят социални кухни, дрехи и средства за подобряване на хигиената най-вече за децата. За хората с увреждания акцент ще е повишаването на тяхната квалификация и обучение, за да намират по-лесно работно място. Професионалната им интеграция ще бъде насърчавана чрез разширяването на кръга „социални предприятия“, които развиват търговска дейност и реинвестират приходите си. Държавата планира да създаде специален кредитен фонд, наречен „Социални иновации“ за предприятията от сектора на социалната икономика, които се нуждаят от начален капитал, за да започнат производство.
Над 80 млн. лв. чакат институциите от пазара на труда, социалното включване и здравеопазването, за да издигнат административния си капацитет. Парите са планирани за курсове за администрацията, мениджърски програми и по-добра координация между Агенцията по заетостта, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания и Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“.
До 33 млн. лв. по „Развитие на човешките ресурси“ чакаме за транснационално сътрудничество, а техническата помощ е оценена на около 80 млн. лева.
