Интересът към покупка на хотели – без значение дали са изградени или недостроени, е абсолютно замрял. Сделки като тази за столичния хотел „Родина“, за който фирмата на Людмил Стойков „Дюни“ АД плати преди две седмици 22.5 млн. лв., са, меко казано, епизодични. Те се случват няколко пъти годишно и само за обекти, които са в добри локации и имат разработен бизнес. Повечето хотели, които съдия-изпълнителите са изнесли на търг заради непогасени дългове на техните собственици, трудно намират купувач. Например от средата на май до средата на юни ще бъдат проведени търгове за двадесет и шест туристически обекта, чиято обща първоначална цена е около 37 млн. лева. Само един от всичките тези хотели обаче е по-скъп. Това е варненският „Димят“, чийто собственик „Гала Тур“ ООД не успя да си върне задълженията към „Райфайзенбанк (България)“. Първоначалната цена, от която започва наддаването за него,е 15.49 млн.лева. Съдружници в „Гала Тур“ са Димитър Лефтеров и „Джи Ди Ес Холдинг“, в който пък собственици, освен споменатия Димитър, са още двама членове на фамилията Лефтерови. Те като физически лица и техните фирми пък са залогодатели на „Райфайзенбанк (България)“ за общата сума от 10.5 млн. евро. Явно толкова е бил размерът на кредита, по който е ипотекиран хотелът и са дадени залозите. Според публикувания в Търговския регистър договор за залог Димитър Лефтеров и Светослава Лефтерова са се ангажирали да отговарят солидарно за задълженията на фирмата към банката и стават нейни съдлъжници. От тези текстове в договора излиза, че ако банката не успее да си събере вземанията от продажбата на имота или от продажбата на „Гала Тур“ ООД като предприятие, може да посегне и на личните сметки и имущество на Лефтерови.
Впрочем, ако човек детайлно разгледа обявите за продажби на хотели, ще види, че много от тях са собственост не на компании, а на конкретни граждани. С други думи,
става дума за дребен фамилен бизнес
при който кредитополучателите отговарят пред банките не до размера на дяловете си в капитала на дадена фирма, а с цялото си имущество. В този смисъл те са изложени на опасността кредиторите да им отнемат не само ипотекирания хотел, но и апартаментите, личните имоти и да блокират парите им по личните сметки. Това е най-тежкият възможен вариант на задлъжнялост, но явно поемането на личен ангажимент към кредитора е бил задължително условие за предоставяне на заема още преди години.
Тенденцията, която се наблюдава, е, че собствениците на хотели имат проблем с обслужването на задълженията си независимо в кой регион се намират те. Обявените за продажба имоти са пръснати из цяла България – от Кюстендил до „Златни пясъци“ и от Козлодуй до Малко Търново. В повечето случаи става дума за малки имоти. Освен този във Варна само два хотела са обявени за продажба при първоначална цена, надхвърляща 1 млн. лева. Единият от тях е
хотел „Радецки“ в Козлодуй
който е собственост на фирмата „Ривърс“ ООД. Съдружници в нея са Лъчезар Стоянов и Веселин Симеонов. Двамата имат още по едно-две дружества, които поне според данните в Търговския регистър засега не са обсадени от нетърпеливи кредитори. Но с „Ривърс“ ООД ситуацията е друга. Фирмата не може да обслужва задълженията си към СИБАНК, затова по нейно искане съдия-изпълнителят е изнесъл хотела на търг. В обявата за това пише, че става дума за първа публична продан. Оценката на имота е 1.79 млн. лв., а първоначалната цена, от която ще започне наддаването, е 75% от оценката, или 1.34 млн. лева. Ще бъде любопитно да разберем дали при това намаление ще се появят купувачи, или ще трябва да се проведат няколко кръга от търгове, при които цената ще падне много под оценката и евентуално тогава ще се намери кандидат за козлодуйския хотел.
Другият туристически имот, оценен за над 1 млн. лв., е
почивната станция „Лира“ в Паничище
Хубаво местенце, ако се съди по снимките, публикувани на сайта и от съдия-изпълнителя Милена Джоргова-Иванова. Само че именно Джоргова е пропуснала да публикува на сайта на Камарата на частните съдебни изпълнители оригинала на самата обява. Поне до края на работния ден на 14 май такава нямаше. Фигурираха само цената, от която ще започне наддаването – 1.26 млн. лв., и срокът, до който могат да се подават оферти – 28 май. И толкова. Случайно или не, за широката публика остава тайна кой е собственикът на почивната станция, по силата на какъв акт тя е ипотекирана и пред кого. Все неща, които са важни за потенциалните кандидат-купувачи.
По-малките туристически обекти
обикновено са собственост директно на граждани или на еднолични търговци. Такъв например е тризвездният хотел в курорта „Златни пясъци“, който е собственост на ЕТ „Пилатос – Крестян Христов“. Той е обявен за продажба заради неплатени задължения към кредитора „Алианц Банк България“. Хубавото в този случай е, че първоначалната цена – 862.5 хил. лв., е по-голяма от размера на дълга – 550 хил. лева. Което означава, че от евентуалната продажба на имота банката може да събере всичките си вземания и няма да има нужда да посяга и на други активи на длъжника.
Горе-долу същият е случаят с имота в русенското село Писанец. Става дума за хотел с басейн и рибарник, собственост на Орлин и Мариана Танови. Той е обявен за продан заради невърнат дълг към „Банка ДСК“ в размер на 350 хил. лв., а първоначалната цена, от която ще започне наддаването, е 723.8 хил. лева.
Подобен казус има и в Арбанаси, където хотелът на Радостин Данчев е ипотекиран в полза на „УниКредит Булбанк“. Но не банката е предизвикала търга. Той е насрочен от съдия-изпълнител за удовлетворяване на вземането на Дарина Рац. Кой знае каква междуличностна драма е довела до подобна крайна мярка – намеса на съдия-изпълнител и търг. Но пък е ясно, че преди да си получи парите от евентуалната продажба на имота, г-жа Рац първо ще трябва да изчака ипотекарният кредитор „УниКредит Булбанк“ да си събере вземането. Впрочем шансът това да се случи е много голям, защото според обявата на съдия-изпълнителя вземането на банката е 200 хил. евро, а първоначалната цена, от която ще започне наддаването, е 640 хил. лева.
Всички тези продажби показват, че хотелиерският бизнес си е доста рисково начинание. Особено при сегашната сложна икономическа конюнктура. Но обявите за търгове на хотели навеждат и на един друг много важен извод – семейният бизнес е много по-коректен към кредиторите, отколкото големите фирми. А оценката на хотелите, собственост на граждани, е много по-висока от размера на кредитите, взети за строителството им. С други думи, хората прецизно са си правили сметките.
