Известно е, че у нас условията за започване на бизнес са доста неблагоприятни. Неслучайно страната винаги попада в дъното на подобни класации. Но въпреки това има една ниша, която продължава да набира скорост, а оборотите на компаниите, опериращи в нея, вече надхвърлят стотици милиони левове годишно. Става дума за франчайзинга , при който се ползват готов бизнес модел и търговска марка. До неотдавна българите купуваха правата от различни чуждестранни корпорации, за да ги представляват на нашия пазар. Напоследък обаче все повече стават примерите за изцяло български франчайз вериги, които успешно навлизат и в други държави.
„Всяка година броят на франчайз компаниите се увеличава с около 20-30% и вече надхвърля 200“, обясни през седмицата управителят на консултантската компания Franchising.BG Светослав Билярски. Български вериги обикновено разкриват между три и десет обекта у нас, след което се насочват към чужбина. Предприемачите се надяват да „пробият“ с нови продукти, услуги и собствени разработки. Преимуществото на експанзията на франчайзинга е и възможността за по-лесна адаптация на бизнес модела към местния пазар благодарение на локалните партньори.
Своите права за правене на бизнес в чужбина вече успешно са продали шест български дружества. Едно от тях е „Рефан“, което е и най-голямата нашенска франчайз верига. Тя развива дейността си в 23 държави, като зад граница марката е далеч по-успешна, отколкото в България. Ресторантите „Хепи“ пък търсят партньори за нови обекти в Турция, Румъния, Македония, Сърбия, Русия и Украйна. В над 30 търговски центъра в Европа, САЩ и Китай работи и българският лидер в производството на стени за катерене „Уолтопия“. А магазините за дрехи втора ръка „Мания“ разполагат с два магазина в румънската столица Букурещ, но активно проучва и други пазари в Югоизточна Европа. Подобен е примерът с веригата за детски играчки „Хиполенд“, която вече настъпва на гръцкия и румънския пазар. В Сърбия и Македония се разпространява и марката на „Хенди“ – „Моби“.
Най-динамично развиващата се марка у нас обаче е „Моят магазин“. Тя е собственост на търговската верига „МЕТРО“, като в страната вече са разкрити над 1400 обекта. Схемата е малко по-различна от стандартната, при която предприемачът плаща на компанията майка първоначална такса (от 4 хил. до 50хил. евро) и месечна – средно от 3 до 9% от оборота. За да влезе в програмата „Моят магазин“, собственикът на малкото магазинче не заплаща нищо на „МЕТРО“. Условието е то да зарежда оттам поне 10% от стоките си. За да носят логото „Моят магазин“, е необходимо обектите да постигат и определени месечни обороти, като те са различни в зависимост от населеното място и търговската площ.
Друг лидер на нашия пазар е веригата за бързо хранене „Събуей България“, която вече има 34 обекта и е напът да застигне „Макдоналдс“. Бързата й експанзия се дължи най-вече на типа договор, който тя е сключила с компанията майка. Той позволява преотдаването на марката на други фирми, стига те да отговорят на поставените критерии. За сравнение, друга голяма верига за бързо хранене – КFC, работи по различен модел. Притежателят на правата за франчайзинг – „Самекс“ ЕООД, може да открива обекти само със собствени средства и затова те са далеч по-малко на брой и разрастването е по-трудно.
Именно тези примери показват, че истинското развитие на франчайзинга у нас тепърва предстои. Големите възможности се „крият“ предимно в сферата на услугите и търговията като откриването на оптики, детски занимални, счетоводни къщи и т.н.
