В енергетиката вече няма място за красиви фрази, а трябват конкретни действия колкото и болезнени да са те. Нагледахме се на палиативни реформи и полумерки, които само целяха да заменят едни "чужди" хора с "наши" и в крайна сметка само задълбочиха болежките на този изключително печеливш допреди няколко години сектор. За това ясно трябва да си дадат сметка хората в служебния кабинет, които сега ни предлагат новото хапче наречено "енергиен борд". Очакванията към новата структура без съмнение са големи, но дали тя ще успее да ги оправдае?
Във вторник (2 септември) в Министерския съвет се проведе първото заседание на новата структура и впечатленията от него сред специалистите са доста противоречиви. "Основна задача пред енергийния борд е стабилизиране на енергетиката, както и гарантиране предвидимостта в сектора. Работата на борда трябва да бъде ефективна, да наричаме проблемите с истинските им имена и да обсъждаме дори и нетрадиционните решения", заяви ресорният министър Васил Щонов. "Бордът трябва да бъде платформа за конструктивен диалог между всички заинтересовани страни в търсене на възможности за преодоляване на кризата. Той ще начертае пътя за осъществяване на реформата и преструктурирането на сектора при ясни, балансирани и разбираеми правила и принципи", добави вицепремиерът по икономическа политика Екатерина Захариева, която оглави структурата.
На думи всичко наистина стои добре, обаче под повърхността има много детайли, които трябва да се вземат под внимание. Задачата да се преодолеят дефицитите в енергетиката с пазарни и в същото време поносими цени, запазвайки равнопоставеността на всички в отрасъла е много трудна за решаване от една структура, която все още дори
не е облечена в законова форма.
Такава ще може да придобие най-рано след конституирането на следващия парламент, стига разбира се, партията спечелила изборите да няма друго нещо наум. Редно е да отбележим, че политическата сила с най-големи шансове да управлява след вота – ГЕРБ е повече от пестелива с изказванията по въпроса за енергийния борд.
Единственият конкретен коментар направи преди време Ивайло Московски: "Дотолкова, доколкото е нужна обективна оценка за състоянието на енергетиката и адекватни мерки, един такъв тип консултативен съвет бих приел и бих подкрепил да съществува. От друга страна, правното му съществуване е неясно. Под каква форма един такъв борд би задължил след това институциите? Ако ДКЕВР си вършеше работата както трябва и нямаше политическа намеса в работата му, вероятно нямаше да има нужда от такъв борд".
Няма какво да се лъжем – в сегашния си вид бордът до голяма степен
измества енергийният регулатор,
който по закон е органът натоварен със задачата да провежда независима политика в областта на енергетиката. А да загуби контрола върху този ключов орган едва ли е по вкуса на която и да е политическа сила, нищо че всички говорят как ДКЕВР трябва да е независима.
Струва си да припомним, че докато бяха в опозиция точно от ГЕРБ бяха подготвили законопроект, в който се предвиждаше съставът на енергийният регулатор да не се назначава както сега от правителството, а да се избира с гласовете на 2/3 от депутатите. Документът целеше да се задължи ДКЕВР да прави ежегодни одити на всички дружества по веригата, участващи в ценообразуването на крайната цена на електроенергията. Предлагаше се още Сметната палата, Агенцията за държавен финансов контрол, Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за защита на потребителите също да правят проверки на цените на тока. Законопроектът така и не бе приет от предишното Народно събрание, но ще е интересно да видим дали хората на Бойко Борисов ще се сетят за него в новия парламент.
От друга страна е повече от ясно, че за да се закърпи положението в енергетиката, отстъпки ще трябва да направят всички по веригата и няма как потребителите да платят цялата цена през сметките си за ток.
Ситуацията наистина не е розова. Според представената актуална справка от ресорния министър Васил Щонов,
загубите на регулираният пазар са 360 млн. лв.
само за първото полугодие на 2014 г., а при сегашната ситуация до юни 2015 г. тази сума ще набъбне до 900 млн. лева. Основния проблем са високите цени на соларните централи, които получават по 501 лева за всеки мегаватчас произведена енергия. След тях по скъпотия се нарежда американската АES "Марица изток 1" с цена от 220 лева за мегаватчас, следват когенерациите (бел.ред. централите произвеждащи електро и топлоенергия) със 190 лева за мегаватчас, ветрогенераторите получават по 186 лева за мегаватчас, а токът от другата щатска централа в комплекса "Марица изток" – "Контур Глобъл" се изкупува по 143 лева за мегаватчас.
Само за сравнение – на АЕЦ "Козлодуй" се плаща по 39 лева за мегаватчас, а на другата държавна централа – ТЕЦ "Марица изток" 2 по 68 лева за мегаватчас. "Всички заинтересовани страни – ДКЕВР, производители на електроенергия, асоциации трябва да постигнат консенсус, за да се подобри състоянието на сектора. Проблемите няма да бъдат решени единствено чрез увеличение на цената на тока", каза Васил Щонов по време на първото заседание на енергийния борд. Дали думите му ще бъдат чути или
всяко лоби ще продължи да защитава своя интерес
без да го е еня за останалите тепърва ще видим.
В тази връзка си струва да отбележим, че само ден след заседанието на енергийния борд – в сряда (3 септември) от Българската фотоволтаична асоциация изпратиха съобщение до медиите, в което напомниха, че още на 31 юли Конституционния съд е определил за противконституционни текстовете в Закона за енергията от възобновяеми източници, с които предходното правителство въведе 20% такса върху приходите на соларни и вятърни мощности. Жалбата бе подадена от президента Росен Плевнелиев, които конструира служебното правителство, захванало се да чисти енергетиката от корпоративните интереси.
Като заговорихме за корпоративни интереси няма как да не споменем и факта, че в сегашния си вариант енергийният борд концентрира само върху проблемите в електроенергетиката, но не покрива другите сектори на енергетиката.
"Това е огромна слабост защото проблемите в различните сегменти са взаимно свързани и взаимно обусловени. Ако "Българският енергиен холдинг" (БЕХ) продължава да ангажира ограничени ресурси в сферата на инвестиционни проекти като газопровода "Южен поток", това не само влошава дълговата му експозиция, но и рязко ограничава и влошава условията за кредитиране на други критични за системната устойчивост инвестиции чрез БЕХ.", смята енергийният експерт Илиян Василев.
Според него стремеж към изключване от действието на енергийния борд на преноса и търговия с природен газ, както и проучването и добива на нефт и газ няма как да не торпилира енергийния борд, който преди всичко е система, която налага дисциплина и ограничава правата на индивидуално участващите компании или институции да предприемат егоистични действия с потенциални щети за системата.
Вече се чуват и гласове, че енергийният борд ще бъде използван и като удобен
инструмент за разчистване на неудобните мениджъри
на държавните енергийни дружества. В самата презентация на министър Васил Щонов черно на бяло е записано, че сред задачите му ще е да направи оценка на загубите от липсата на мениджърски потенциал в държавните дружества. Впоследствие ще бъдат направени и промени в управата на фирмите там, където е необходимо. Какво обаче ще гарантира, че новите назначения ще са по-добри от старите. Още повече, че съмненията за корпоративни интереси вече витаят след като за заместник – министър на енергетиката бе назначен Антон Павлов – дългогодишен кадър на "Лукойл България". Който впрочем също е влиза в енергийния борд.
В крайна сметка за хората, които създадоха и влязоха в новата структура трябва да са наясно, че трябва бързо да опровергаят всички тези съмнения. Защото за енергетиката няма път назад. Ако не се вземат радикални мерки да се подобри ситуацията, призракът на режима на тока може отново да изплува от миналото.
Стефан Савов
