Партийните програми, както е добре известно, се четат и запомнят от малко хора, а още по-малко вземат решение кого да подкрепят на основата на такива документи. Затова всяка партия – целенасочено или несъзнателно – се стреми да изрази в няколко изречения или дори в няколко думи внушението, което иска да отправи към избирателите и чрез което разчита да спечели тяхната подкрепа. Независимо дали са официален слоган на кампанията ("Стабилна България" при ГЕРБ, или "Достоен живот в справедлива държава" при БСП ) или са просто често употребявани ключови думи, тези концентрирани послания играят ролята на код и внушават на обществото идентичността на претендентите за властта. Дали тази идентичност е истинска, или фалшива, дали самите партии си вярват, или не, дали става дума за рационални цели, или за ирационални страхове – това е друг въпрос.
И така, ако се опитаме да открием тези ключови идентификационни кодове, ще видим как те биха характеризирали същността на всеки от основните конкуренти и неговите съзнателни и подсъзнателни стремления?
Нормално е да започнем с предизвестения победител на предстоящите избори. Както е известно,
ГЕРБ избра да заложи
на посланието за стабилност на държавата, държавното управление и оттук – на обществените процеси. На пръв поглед това ключово послание внушава на избирателите силата и увереността на ГЕРБ, че иска, знае и може да преодолее нестабилността и непредвидимостта в българското общество. При по-задълбочен прочит обаче установяваме, че самата логическа конструкция на посланията е заредена с вътрешни противоречия и издава зависимости и опасения, свързани с предишния, преждевременно приключил управленски мандат на ГЕРБ. Бият на очи поне три такива противоречия.
Преди всичко, ясно е, че партията на Борисов вижда гаранции за стабилността единствено в спечелването на убедителна победа и конструирането на еднопартийно управление. За тях
другото наименование на стабилността
е да можеш да управляваш, без да зависиш от останалите. Целта на ГЕРБ е изрично формулирана в този дух – да се състави "стабилно реформаторско мнозинство". Изглежда, у Борисов продължава упорито да витае идеята, че е достатъчно да има мнозинство, необходимо за приемане на желаните решения, за да управлява "добре".
Смесването на двете предпоставки – "Прав съм, затова имам мнозинство" с "Имам мнозинство, следователно съм прав" – е създавало големи проблеми на не едно правителство през периода на прехода. Добре си спомняме, как доста внушителни мнозинства са се разпадали като кула от карти под напора на реалните проблеми в обществото. Противно на инстинктивния стремеж към самодостатъчност, верният път за постигане на стабилност не е в това, да не зависиш от други, а да можеш да партнираш с другите, които имат отношение към идентифицирането и решаването на проблемите.
В посланието на ГЕРБ има още едно противоречие и то е заложено на първата страница на програмата: заглавие "Стабилна България" с подзаглавие "Програма за реформи". Това е, както се казва, противоречие в наименованието –
реформите отричат стабилността
защото самите те представляват сериозна, макар и планирана нестабилност. Ако намерението на ГЕРБ е да стабилизира страната чрез реформи, то ясно е, че не са намерили (или не са поискали да изрекат) правилните думи.
Третото противоречие в посланието на ГЕРБ е между идеята за реформи с цел стабилност и ярко изразеното желание за "запазване" на редица действащи политики, а в редица области и за реставрация на политики от периода на управлението 2009-2013-а. Като се имат предвид доказаните ефекти от тези политики и реакцията на обществото към тях, подобна линия на внушения и действия доказва едно-единствено нещо – че партията на Борисов не е извлекла сериозни поуки от първия си управленски мандат.
Ако преминем към следващата политическа сила – БСП, установяваме, че синтезираното послание се изразява в три думи:
държава – власт – справедливост
Иначе казано, обещаваният "достоен живот" ще бъде осигурен главно чрез правилна употреба на държавната власт. Тоест отново ще бъде даден на обществото "отгоре". В този случай също възникват няколко противоречия, които усложняват възприемането на подобно послание, включително и от твърдите избиратели на левицата. Проблемът не е, че една лява партия акцентира върху възможностите и намесата на държавата, а идва от това, че през годините на прехода тази партия често е имала контрол върху държавата и е използвала тази власт за всичко друго, но не и за повече справедливост и по-достоен живот. Въпреки наличието на едно самокритично изречение относно "отговорността на партията за много от разочарованията през този период" това едва ли ще бъде достатъчно.
В допълнение, липсва ясно посочване на осъзнатите грешки, липсва покаяние за неправилното използване на властта. Много по-убедително щеше да е посланието за справедливост, ако например вместо лаконичното "Ние сме за прогресивно данъчно облагане" социалистите бяха обявили: "Допуснахме сериозна политическа грешка с въвеждането на плоския данък, който задълбочи неравенството и несправедливостта в обществото". Така основната цел на БСП – да внуши, че ако отново получи държавната власт, ще я прилага по-добре и по-справедливо, увисва, звучи декларативно и дори лицемерно.
За разлика от първите две политически сили, синтезираното послание на Движението за права и свободи е целенасочено развито в друга плоскост. То преследва целта да укрепи и направи необратимо прякото участие на партията в управлението на държавата и официално маркира основния инструмент за това чрез внушението, че
ДПС защитава интересите на малцинствата
Като се има предвид последователната и много енергична (меко казано) линия на ДПС за разширяване на влиянието сред ромското малцинство, тук имаме един сравнително рядък случай на легитимиране на реална политика чрез официален предизборен документ. Стремежът движението да се представи като единствен принципен защитник и незаменим представител на всички малцинства е проведен доста последователно през всички раздели и секторни политики, за да кулминира в заключителния раздел на програмата, посветен на проблематиката на правата и свободите. В съчетание с многократно изтъкваната толерантност и либерална идейна ориентация на партията – теза с предимно външно предназначение, този подход показва, че ДПС се интересува нетолкова от спечелването на позиции за участие във властта (в това, изглежда, те нямат съмнение), колкото от по-убедително обосноваване на легитимността на това участие.
Интересни, предимно рационално синтезирани послания откриваме и в програмите на Реформаторския блок и АБВ. Това са програмните документи, в които най-често и същевременно най-конкретно се употребяват
думите "промяна" и "реформи"
Докато за реформаторите това е въпрос номер едно с цел утвърждаване на общата идентичност, партията на Георги Първанов залага на реформаторската реторика очевидно като основно оръжие срещу БСП, която представя като "партия на статуквото".
Независимо от съществените идейни различия между посланията на тези две формации има съществено съвпадение – реформите са адресирани главно към принципни промени в държавата и начина на правене на политика и много по-малко засягат социално-икономическата област. Но докато Реформаторският блок поставя на преден план реконструирането на съдебната система като предпоставка за укрепване на държавността, АБВ е единствената партия, която предлага принципна промяна на формата на държавно управление и политическия модел. При нея очевидно се залага на логическата връзка "минало – бъдеще" – предложението за президентска република се опира на предпоставените два "успешни" мандата на Първанов и на нескритата амбиция те да бъдат продължени от нов такъв в бъдеще, но със съществено по-големи правомощия. Следва обаче да се отбележи, че това е програмата с най-конкретни предложения за гражданско участие и контрол, отделен е въпросът доколко те са осъществими.
Накрая стигаме до няколко послания, които очевидно са предимно емоционални. Така например
"Патриотичният фронт" използва
непрекъснато (дори прекалено) думите "България" и "патриоти" и се старае да представи своите кандидати като единствените родолюбци в контраст с "безродния елит". Идеята за подобна патриотична изключителност (от рода на "Никой освен нас не може да спаси България") с нюанси на мрачна жертвоготовност лъха и от слоганите на "Атака", която не само се представя като "последната крепост на България", но дори успява да ангажира в предизборната кампания и Всевишния ("С нами Бог").
На този фон доста по-лежерно стои внушението, бликащо от ангажиментите и предизборните изяви на "България без цензура"
ние даваме от всичко по много
От пряк избор на кого ли не, през какви ли не безплатни неща, до гарантиран доход и милион работни места – и така цели 20 приоритета. При това – без да обременяват публиката с разни обяснения и доказателства как точно ще се напълни този рог на изобилието. Както се пее в класическия хит: "Думи, думи, думи".
Ако обобщим, предизборната сергия предлага широк асортимент от послания и внушения, които според "продавачите" би трябвало да доведат до наплив от "купувачи". Според мен обаче е допусната една принципна грешка – подценени са критичността и осведомеността на избирателите, които разбират, че на този шарен битпазар качествена и същевременно остродефицитна стока е доброто управление.
Александър Маринов
