„В края на месец септември ще се състои общо събрание на акционерите на Българската банка за развитие. След приемане на решенията от компетентния орган – общото събрание на акционерите, обществеността ще бъде запозната с обсъдените и приети решения на събранието.“
Това е лаконичният коментар на пресслужбата на финансовото министерство около инсайдерската новина, до която се добра „БАНКЕРЪ“. Редактор на вестника разбра от свой източник и датата на събранието – 30 септември. Той сподели още, че в дневния ред на събранието е избор на надзорен съвет на банката.
Избраният в началото на юли надзорен съвет на държавната Българска банка за развитие (ББР) се очаква да бъде изцяло сменен.
Поканата нямало да се публикува в Търговския регистър. Това обаче не било нарушение на закона, ако са поканени всички акционери, а те са двама – държавата чрез Министерството на финансите с 99.99%, а останалите акции до 100% (8 на брой) са собственост на „Банка ДСК“.
За състава на новия надзор на единствената ни държавна банка се спрягат имената на финансиста Атанас Кацарчев и на заместник-министъра на финансите в сегашното служебно правителство Кирил Ананиев. Атанас Кацарчев вече е бил в надзора на ББР (до пролетта на 2013 г.), а сега е сред съветниците на Порожанов. Той и Ананиев не бяха открити за коментар.
Споменава се и името на банкера Асен Ягодин, който беше изненадан от слуха и категорично отказа коментар. Предвид професионалната му биография обаче – изпълнителен директор в оперативния мениджмънт, по-логично би било да се върне евентуално в управителния съвет на банката, където беше от 2011 до 2013 година.
И при последния избор на надзорен съвет публично не беше обявена датата на провеждане на събранието, както и номинираните и впоследствие избрани имена за надзора – икономистът Николай Неновски, началникът на политическия кабинет на тогавашния финансов министър Петър Чобанов, Деница Кирова и изпълнителният директор на Агенцията за приватизация Емил Караниколов. Те бяха избрани на 4 юли 2014 г., като непосредствено след общото събрание нито държавната банка, нито Министерството на финансите дадоха информация за събранието и взетите на него решения. Съобщение от ББР се появи две седмици по-късно – на 17 юли.
Местата в оперативното и надзорното ръководство на държавната кредитна институция са едни от най-ветровитите у нас. Последните промени бяха с идването на кабинета“ Орешарски“. Той първо се зае с изпълнителното ръководство – през лятото на миналата година на няколко стъпки изцяло бе променен управителният й съвет. Той бе сформиран окончателно в началото на есента на 2013 г., като тогава в новия борд на ББР влязоха Димо Спасов, главен изпълнителен директор, и изпълнителните директори Билян Балев и Иван Христов.
Това ръководство ще бъде запомнено с поголовната сеч над средния управленски персонал в банката. Голямата кадрова чистка връхлетя Българска банка за развитие (ББР) след евровота на 25 май, когато за броени дни бяха освободени десет висши служители на трезора. Неофициалният мотив – били „парашутисти“, за чиито места се набирали хора с конкурс. Сред „хартисалите“ се оказаха Димитър Георгиев – началник на управление „Риск“, Румен Кръстев – началник на отдел „Операции и кореспондентски отношения“, Валери Белчев – началник на управление „Бизнес развитие“, Румяна Танчева – главен експерт отдел „Кредитна администрация“, Никола Стоянов – началник на управление „Кредитиране на малък и среден бизнес“, Райна Караиванова – началник на управление „Информационни технологии“, Мария Божинова – старши юрисконсулт в управление „Правно“, Михаил Ангелов – експерт в управление „Корпоративно и проектно кредитиране“, Камен Маринов – главен експерт управление „Малък и среден бизнес“ и Радост Борисова – началник на отдел „Клиентско обслужване“. Повечето от освободените бяха с дълъг стаж в банката – 10-15 години и безупречна трудова характеристика.
При ГЕРБ надзорът беше променен през пролетта на 2013 г. – тогава в него влязоха Дияна Драгнева-Иванова, Румен Порожанов, Стефан Белчев.
Преди това кредитната институция претърпя промяна в оперативното управление през пролетта на 2011 година. Тогава също беше сменен целият състав на управителния съвет и ръководството й беше поето от дотогавашния дългогодишен изпълнителен директор на Пощенска банка Асен Ягодин.
ББР трудно може да бъде похвалена заради прозрачната си дейност. А като единствена държавна институция на банковия пазар тя е обречена на това. Доказателство за противното обаче са действията, проведени панически буквално в последните дни на кабинета „Орешарски“. Банката проведе конкурс за ремонт на сградата й в центъра на София и бяха отворени офертите на трима кандидати. Преди две седмици попитахме ръководството какви са резултатите. Оттам лаконично потвърдиха информацията ни, пазейки се от всякаква конкретика. И ето че миналата седмица тя се появи на бял свят.
За изпълнител беше избран ДЗЗД „София“, който е предложил най-ниска цена и най-къси срокове за изпълнение. Водещият участник в консорциум „София“, регистриран по Закона за задълженията и договорите, е „Главболгарстрой“ АД, като в обединението се включват още „Понсстройинженеринг“ ЕАД, „Ултрастрой“ ЕООД и „Строй-Консулт Мениджмънт Груп“.
Друга далавера, която се коментира от персонала на банката, е тази с автопарка. Преди две години ръководството на банката, водено от Асен Ягодин, освежава автопарка със седем нови коли. Това са елегантни класни возила като „Фолксваген“ „Джета“ и „Пасат“, както и едно „Ауди“ А6. Това се лизингови коли, на които периодът им тече и имат още години, докато бъдат изплатени.
При кабинета „Орешарски“ обаче се заговори, че ръководството на ББР има намерението да се сдобие с нови коли на стойност 380 000 лева. От банката отказаха да коментират и този въпрос.
По мненията на наблюдатели Българската банка за развитие (ББР)продължава да изневерява на смисъла на съществуването си – проводник на държавната политика при финансирането на малкия и средния бизнес – гръбнакът на всяка икономика. Всеки нов ресорен за банката министър го изтъква. За последен път дума обели Даниела Бобева в ролята си на вицепремиер. „Сред приоритетите в стратегията за малки и средни предприятия, одобрена от правителството наскоро, е гарантиране на достъп до финансов ресурс за малките фирми. Концепцията за трансформиране на Българската банка за развитие включва разработване на специфични продукти за МСП, за предекспортно финансиране и за финансиране на предприятия в тежко финансово-икономическо състояние. Ще се финансират малки фирми, които не могат да получат финансиране от банките, тъй като нямат добра кредитна история.“ Това оповести тържествено Бобева. Проверка на „БАНКЕРЪ“ обаче показа, че преди три години съотношението между кредитите за дребен бизнес и такива за едър е било 60 към 40% – забележете, в полза на едрите предприемачи. Според последни данни съотношението е 55 към 40 пак в полза на големите фирми.
