Спекулациите около изхода от вота за независимост на Шотландия бяха основната движеща сила на пазарите тази седмица. Много страни по света наблюдават с трепет случващото се на Острова, защото примерът май ще се окаже заразителен. Дори САЩ не са имунизирани от такива процеси, наричани още „балканизация“ след раздробяването на съседна Югославия. Нека да припомня, че щатът Тексас от много време има желание да поеме по свой път на развитие, независим от Вашингтон. Затова може да се каже, че световните пазари през изминалата седмица играха по шотландската гайда.
На фона на случващото се в Шотландия пазарните участници някак си тихомълком пропуснаха факта, че Фед обяви запазването за неопределено време на основната лихва на сегашното ниво и че продължава да намалява сумите, с които изкупува дългови инструменти в подкрепа на банковата система. В същото време инвеститори и дилъри повишиха залозите, че скоро предстои вдигане на лихвите – повечето от тях очакват лихвите по предоставяните от централната банка на най-голямата икономика еднодневни депозити на банките да се повишат от сегашните 0.25 до 1% в края на следващата година. Плавното превключване на политиката на Фед от „разхлабване“ към „затягане“ вече се забелязва. Централната банка на Англия също подсказа за евентуално вдигане на лихвите си от следващата пролет.
В очакване лихвите да се покачат дилърите побързаха да продадат в края на изминалата седмица сигурните държавни книжа на Щатите и на Германия й върнаха цените им на нивата от края на предишната седмица. С една дума, движение имаше, но резултатът е… 0:0.
На фона на мъртвото вълнение, обхванало световните финансови пазари, цените и на българските книжа лъкатушеха около нивата от края на предишната седмица без ясно изразена посока. Все пак цената на най-дългосрочната и най-нова еврооблигационна емисия с падеж септември 2024 г. отстъпи с 50 евроцента. Книжата вече струват 100.7 евро за 100 евро номинал, като доходността им се повиши с 5 базисни точки и в момента е 2.85% на годишна база.
Цената на другата ни еврооблигационната емисия с по-малко от три години до падеж запази нивото на търговия от 108.4 евро за 100 номинал, осигуряващи доходност от 1.2% годишно.
Доходността на доларово деноминираната ни глобална облигация с падеж след четири месеца също се раздвижи. Но финално приключи седмицата на нивата от края на предишната – 0.6% годишно.
Със сигурност може да се каже, че през изминалата седмица вътрешните ни книжа поскъпнаха. Емисията ни с падеж след десет години вече се търгува с 0.5 лв. по-високо спрямо предишната седмица. Цената й в момента е 107.3 лв. за 100 номинал и носят доходност от 3.1% на годишна база, която е по-ниска спрямо предишните 3.2 процента.
Точно с 0.5 лв. поскъпнаха и облигациите, излизащи от обращение през януари 2019 година. Цената им в момента е 102.2 лв. за 100 номинал и осигурява доходност от точно 2% на годишна база.
Може да се каже, че огромна роля за поскъпването на търгуваните на вътрешния пазар ДЦК изиграха резултатите от проведения в понеделник, 8 септември, от Българска народна банка аукцион за продажбата на книжа от емисия с падеж след десет години с номинал 60 млн. лева. Постъпилите поръчки за участие в четвъртото поредно отваряне на тази емисия достигнаха 116 млн. лв. и са със 75 млн. по-малко от заявките за участие в предишното наддаване, организирано в средата на месец май. Може би дългият период от четири месеца, през който нямаше свежо предлагане на количества от тази емисия на първичния пазар, повлия за повишаване на цената й сега. Достигнатата среднопретеглена цена се установи на 107.68 лв. за 100 лв. номинал, гарантираща 3.09% възвръщаемост на инвестицията на годишна база, с 0.19 лв. по-висока спрямо тази през май.
На 23 септември ще се проведе поредният аукцион от редовния емисионен календар на Министерството на финансите. Там ще бъдат предложени за реализация 35 млн. евро от емисия с падеж февруари 2021 година.
Петър Драмов,
УниКредит Булбанк АД
