Голяма еволюция преживя самообявилият се за бъдещ премиер Бойко Борисов. То не бяха приказки за „война и реваншизъм“, не бяха заплахи за връщане на мандата, ако ГЕРБ няма 121 депутати, не бяха катастрофални прогнози за държавата… И какво ли още не беше. Обаче в сряда той резна още една лентичка при откриването на новата автогара в Пазарджик и призова партиите и коалициите, които ще влязат в парламента, към единение, „защото ситуацията в страната е много тежка и изисква съгласие“.
„Обръщам се към Лютви Местан и Михаил Миков – състоянието на държавата е изключително тежко и те по-добре от мен знаят това. Дори не е важно кой какви резултати ще направи на тези избори, важно е след 6 октомври как ще съумеем да излезем от тази тежка криза“, рече съвсем сериозно Борисов. Посъветва лидерите на ДПС и БСП да се концентрират върху реалните проблеми, които може да бъдат решени заедно с други политически сили.
„Мой приятелски съвет към всички е: пестете си думите; много тежко се лиже там, където се плюе“, каза простосърдечно лидерът на ГЕРБ. И допълни: „Толкова е тежко положението в страната – до 15 октомври нямаме ли стабилно правителство, нито фондове ще пуснат, нито ще станат готови магистралите, просто няма как да се заздрави държавата.“
Възможно ли е да се разберат, наистина? Разбира се, но ако някой ги „посъветва“ и ако са в състояние
да превъзмогнат личното си его!
Предвид свръхлидерските амбиции на Борисов любопитното в случая е, че не втората или третата, според прогнозите, политическа сила подава ръка, а сочената за първа такава. Не защото държавата ни е пред закриване, а заради задаващата се нестабилна политическа ситуация поради многото играчи на терена.
Ако приемем прогнозата за безспорния победител, вдясно до ГЕРБ е Реформаторският блок (РБ). Но вече и на децата е ясно, че някои от лицата в него (разбирай Меглена Кунева и приближените й от ДБГ)са напът да се окичат с министерски постове. Ако Борисов стори това, РБ ще бъде окончателно разцепен. Тогава?
На каква подкрепа би могъл да разчита евентуалният бъдещ десен кабинет на Борисов? ДПС вероятно са си опекли питката с ГЕРБ. Само дето едните не вярват на другите и обратното. Поради огледалните си тактики и стратегии. И двете партии са доказали, че са в състояние да дондуркат даден свой партньор, но само и единствено до момента, в който той се опита да се отскубне от „приятелската“ прегръдка. Справка: сривът на „Атака“ и РЗС, които подкрепяха правителството на ГЕРБ, разривът между БСП и ДПС заради задкулисни игри между хората на Ахмед Доган и евентуалните следващи управляващи.
Имайки предвид, че при ДПС финансовият интерес е на първо място, от Борисов вероятно се очаква да ги инжектира с власт, за да мирясат.
Но сал един Боянски сарай ще реши докога
е изгодна офертата.
Разумните и финансово грамотни анализатори са категорични, че коалиция, която включва основните политически опоненти – ГЕРБ и БСП, е нужна, за да е предсказуемо управлението. И без това то трябва да реши задачата за излизане от кризата. Но… колкото и да звучи абсурдно, ако се стигне дотам, БСП ще трябва да се поопъне на такова предложение. Най-малкото заради преврата, който вътрешната опозиция на „Позитано“ 20 подготвя на новия червен лидер Михаил Миков.
Стигне ли се до подобна ситуация обаче, в помощ на бъдещото управление биха могли да се включат националистите от патриотичния фронт между НФСБ и ВМРО. Въпросът е дали те ще преминат и с колко задължителната 4-процентна бариера за парламента. И как би могло да бъде оправдано едно евентуално сътрудничество между патриотите и антипода им ДПС. Отговорът е прост: с ясно разписано споразумение и с дори фиксирани в него дати за приемането на приоритетните закони.
В случай че ГЕРБ, „БСП – лява България“ и патриотите имат необходимите гласове и съгласие, ДПС може и да изпадне от управлението. Поне на хартия. Тогава на ББЦ със сигурност ще им се наложи да са в опозиция заедно с движението.
„Има една поговорка: „Вържи попа, да е мирно селото.“ Българските гласоподаватели ще се успокоят само ако имат работа, що-годе прилично здравеопазване и образование на децата си. А това ще стане при наличието на предсказуемо правителство и ясно дефинирани цели. Днес вече никой не вярва, че служебният кабинет „Близнашки“ е безпристрастен. Защото той ударно върна кадри на ГЕРБ в областни управи, във възлови държавни агенции, на по-ниски нива в администрацията. А премиерът не спира да ни
уверява, че политическа чистка няма
Е, тук вече нервите на инак интуитивния Борисов не издържаха и той изригна през седмицата, отигравайки възмущение: „Те започнаха масово да правят промени. Моля ги от днес поне до края – не сменяйте никого“, каза още лидерът на ГЕРБ, разграничавайки се от това, че неговата партия стои зад уволненията.
На фона на апокалипсиса, който служебният кабинет чертае при всяка публична изява за държавните финанси, на заседанието в сряда правителството демонстрира щедрост, като отпусна близо 20 млн. лв. за пътни и спортни проекти, както и на президента, националната телевизия и медийния регулатор. Най-голям дял получи Столичната община – 8 млн. лв., за изграждане на продължението на втората линия на метрото до „Хладилника“. Друга община на ГЕРБ също може да се похвали с финансова помощ от държавата. Пловдив получава 5.6 млн. лв. за спортен комплекс в града, чието изграждане също беше покровителствано от ГЕРБ.
Оказа се, че останалите без дом заради наводненията българи ще трябва да почакат за покрив над главите си. Миналата седмица кандидат-депутатите на Борисов прекратиха официално кампанията си до второ нареждане и грабнаха мотиките да отводняват къщите на пострадалите. Телевизиите ги снимаха за спомен и… толкова. На следващия ден – отново дебати, демагогия и сякаш нищо не е било. При ГЕРБ всяко чудо е за един ден, а понякога – за няколко часа.
Преди около месец Борисов се похвали, че Ангела Меркел му била заръчала да победи на изборите на 5 октомври, след което да отлети за съвет при нея.
Тегли ли калема, тя няма как да не препоръча широка коалиция по подобие на германския модел. Освен ако контролираният и купеният вот не кажат думата си и в следващия парламент скочи квалифицирано еднопартийно мнозинство. При което за едни ще има предостатъчно, за други – почти нищо. Ситуация, която неминуемо ще доведе до социални протести.
Това ли искаме?
