Борбата с джихадистите от „Ислямска държава“ се оказва уравнение с много неизвестни, които се крият в оглавената от САЩ формална коалиция срещу тях. Американският държавен секретар Джон Кери, който тази седмица ще отчете пред Конгреса резултатите от изтощителната си обиколка в Близкия изток и Европа за формирането на общ фронт срещу бунтовниците, завладели близо една трета от териториите както на Ирак, така и на Сирия, подчерта, че „това не е войната в Залива от 1991-а“, нито „войната в Ирак от 2003-а“.
Подходът на кампанията е описан в комюнике от шест параграфа, публикувано на 11 септември и подписано от Египет, Ирак, Йордания, Ливан и шест страни от Залива, включително и богатите съперници Саудитска Арабия и Катар. Арабските правителства са се обединили около осем основни задачи: да спрат притока на чуждестранни бойци, да пресушат финансирането на ислямистите, да оборят идеологията им, да сложат край на безнаказаните им престъпления, да осигурят хуманитарна помощ на пострадалите, да възстановят поразените от „Ислямска държава“ области, да подкрепят заплашените непосредствено от джихадистите и „по възможност да участват в множеството аспекти на координирана военна кампания“.
Проведената в началото на седмицата конференция в Париж пък срещна официални представители на Ирак с делегации от 25 страни, които да координират действията си срещу ислямистите. На практика парижката сбирка бе продължение на срещата на върха на НАТО на 5 и 6 септември в Уелс, в чиито кулоари бе създадено ядрото на бъдещата коалиция от министрите на Щатите, Великобритания, Франция, Германия, Канада, Австралия, Турция, Италия, Полша и Дания. Оттогава тя се е разраснала до 40 държави, според твърденията на високопоставен американски представител, готови да окажат военна и хуманитарна помощ.
Големият въпрос обаче е кой от партньорите докъде е готов да стигне. Досега по-голяма част от помощта е хуманитарна, а военната е по-дребна и по-епизодична. Например Албания планира да предостави на кюрдските сили в Ирак 16 хил. ръчни гранати, 22 млн. куршуми АК-47 и 32 хил. алтилерийски снаряди. Премиерът на Австралия Тони Абът обеща да изпрати 600 военни от специализираните части и осем бойни самолета във военната база на Щатите в ОАЕ, но не възнамерява да действа в Сирия. Франция осъществи разузнавателни полети в Ирак и на практика стана първият американски съюзник, който се включва в ръководената от Вашингтон въздушна кампания. Обикновено първенството държи Великобритания, но Лондон имаше прекалено много грижи около референдума за независимост на Шотландия и бе занемарил леко партньорските си задължения. Те засега се свеждат до „всякаква подкрепа“, с изключение на изпращане на британски сухопътни части. При това премиерът Дейвид Камерън обеща да иска съгласието на парламента за всяко военно решение. Единствено германското правителство не иска да влиза в директни бойни действия срещу „Ислямска държава“ и реши да въоръжава кюрдските бойци. Техеран подкрепя офанзивата срещу джихадистите, но същевременно помага и на сирийския президент Башар ал Асад. Саудитска Арабия пък иска да свали от власт Асад и да разруши „Ислямска държава“, но не иска да подкрепя шиитите в Ирак. И, което е най-важно – Турция, през чиято територия преминават най-много ислямистки бойци на път към Сирия и Ирак, засега отказва сериозни ангажименти към коалицията.
До края на миналата седмица американските бойни самолети са нанесли над 160 въздушни удара по позиции на джихадистите, като едва 5% от тях са поразили техни цели, а останалите са причинили разрушения и жертви сред мирното население. Според пожелал анонимност представител на Държавния департамент Обама обмислял да разшири атаките срещу базите на бунтовниците, техните лидери и снабдителните им пунктове и в Сирия. Но сирийският въпрос е доста проблематичен, защото руският външен министър подчерта след края на срещата в Париж, че всеки въздушен удар срещу Сирия ще се смята за акт на агресия, ако се осъществява без съгласието на президента Асад (което Вашингтон категорично няма да иска) или с международен мандат.
Дипломатическата битка ще се прехвърли в ООН, където на 24 септември Обама ще поиска от Съвета за сигурност да гласува резолюция, задължаваща правителствата да приемат регулации и закони, забраняващи притока на чуждестранни бойци към военни групировки като „Ислямска държава“.
Докато отделните участници в единния фронт се колебаят доколко дълбоко да навлязат в битката, Конгресът на САЩ подкрепи плана на Обама да бъдат похарчени 500 млн. щ. долара за обучение и въоръжаване на умерени сирийски бойци – противници на режима на Башар Асад, които да се борят срещу „Ислямска държава“. Само че като знаем колко лесно бойната техника минава в ръцете на ислямистките бунтовници, нищо чудно в недалечно бъдеще германски оръжия да обстрелват американска военна техника.
