На пръв поглед изглежда, че Матю Тейлър Мелън II изцяло оправдава благородното име, което носи. Той обича да обядва в любимия си италиански ресторант, недалеч от легендарния хотел Pierre в Манхатън, където притежава апартаменти. От пет години Матю не пие, а преди това се е борил със зависимостта си към алкохола и наркотиците. Здравословният му тен се съчетава отлично със синия костюм от Севил Роу и вратовръзката на Hermes. Според потомъка на една от най-старите банкерски фамилии в Америка, на хората им е дошло до гуша от банкстери (думичка съчетаваща банкер и гангстер в духа на активистите от „Окупирай Уолстрийт“). Матю има претенции и към политиците: „Нужна ни е повече открита, свободна демокрация. Колкото повече секретност има в Америка, толкова по-опасна става тя.“ Според Мелън решението на проблемите е биткойнът . Той вече е инвестирал 2 млн. долара в създаването на инкубатор за нови компании, чиято дейност е свързана с виртуалната валута.
Мелън продължава семейната традиция да инвестира в сфери, които го привличат. Баща му, Карл Мелън, на практика отсъства от живота на малкия Матю, а по-късно се самоубива. Майката Ана и пастрокът Дж. Рийв Брайт, някога всесилен адвокат на Републиканската партия и далечен роднина на Теодор Рузвелт, се стараят да му говорят колкото се може по-малко за фамилията Мелън и за това какво го очаква.
Така че когато на 21 години наследява 14 тръстови фонда на обща стойност 25 млн. долара, това е пълен шок за него. Без да знае как да живее с името Мелън и какво да прави с парите, той пътува из Южна Калифорния с черно ферари, представяйки се за агент от киностудия. В Сен Тропе плува на яхтата на кронпринца на Гърция. Весели се на купони, пие уиски, започва да употребява кокаин.
Духът на предприемачеството се събужда в него на една сбирка на „Анонимните алкохолици“ през 1998-а, където се запознава с Тамара Ердай, която прави линия от обувки за Джими Чу. Двамата се женят и тогава гените на Мелън си казват думата. Отначало Матю влага пари в мъжката линия Jimmy Choo, а после основава собствена марка за обувки – Harrys of London. През 2005-а Матю спира да се занимава с оперативното управление на компанията, а малко след това се развежда с Тамара.
После започва да инвестира – в аукционната къща Paddle8, която търгува с произведения на изкуството и във видеоканала StyleHaul. Иначе казано, отново се връща към темата за модните брандове. Заедно с новата си съпруга Никол Хенли, бивш дизайнер на модната къща Ralph Lauren, той стартира марката разкошни дамски дрехи Hanley Mellon, която се продава онлайн. През последната година Матю е вложил в този проект 3 млн. долара.
Ако човек погледне първият рейтинг на Forbes на най-богатите семейства в Америка, неволно се замисля колко много мащабни състояния, натрупани в средата на ХIХ в., са се превърнали в прах – Астор, Вандербилт, Морган, Карнеги… На този фон семейство Мелън изглежда повече от преуспяващо. Сред американските династии с милиардни състояния само семейство Дюпон има по-дълга история, но разполага и със семейна компания, която непрекъснато възпроизвежда богатство. Не така стоят нещата с фамилията Мелън, чиито чудати наследници харчат милиони за модни лейбъли и за компании, работещи с биткойни, но в същото време заемат 19-о място в класацията на най-богатите американски семейства със състояние от 12 млрд. долара. Това е повече, отколкото богатството на династиите Рокфелер и Кенеди , взети заедно.
Очевидно тайната на семейство Мелън е в системата му от ценности, най-важната от които е – запазването на капитала. Историята започва с къс земя в ирландското графство Тирон. Тъкмо там в едно фермерско семейство през 1813-а се ражда Томас Мелън. Родителите му емигрират в Америка през 1818-а и се заселват в порутена барака в Западна Пенсилвания. Скоро земеделското стопанство на семейство Мелън (от 65 ха) започва да носи печалба. Томас обработва земята наравно с другите, но докато си почива сяда под някое дърво с томче на Шекспир. По-късно се мести в Питсбърг, учи право, а през 1843 г. се жени за Сара, която вече има син – Ендрю. Става съдия (така му излиза прякорът Съдията) и инвестира всичките си пари в недвижими имоти. Впоследствие залага цялото си недвижимо имущество и основава банката T. Mellon & Sons, която отваря врати през 1869-а, разполагайки с 10 хил. долара първоначален капитал. Година по-късно той нараства до 800 хил. долара. Малката банка е в основата на международната финансова корпорация BNY Mellon, чиито активи днес се оценяват на 1.6 трлн. долара.
Подобно на Томас, който навремето зарязва земеделието, за разочарование на родителите си, Ендрю, истинският създател на империята Мелън, тръгва по свой път. Той предоставя заем на производителя на алуминий Pittsburgh Reduction и впоследствие става акционер на компанията. Печалбата й се увеличава от 87 хил. долара през 1898-а до 322 хил. долара през 1900 г. и скоро надхвърля милион. Днес тази компания се нарича Alcoa. Десетилетие по-късно Ендрю влага 1 млн. долара в създаването на Union Steel, а след четири години продава компанията, печелейки 41 млн. долара. Той е министър на финансите при трима президенти в периода 1921-1932 година. Когато през 1937 г. умира, състоянието му се изчислява на 280 млн. долара (над 4 млрд. по сегашни цени). И макар че съвременните представители на семейство Мелън не печелят толкова много от Alcoa, Gulf Oil и от банката, която носи името на Ендрю, те продължават да следват заветите на Съдията – да инвестират и да диверсифицират.
