Периодично ни набиват в главите колко важно е изграждането на газовите връзки към съседните страни, за да се намали енергийната ни зависимост от руското синьо гориво, но със скоростта, с която се развиват проектите, нищо чудно „Южен поток“ да бъде готов преди тях. Още след газовата криза през 2009 г. бяхме спешени от Брюксел в най-кратки срокове да прокараме тръби първо към Румъния и Гърция, които са част от ЕС, а после към Сърбия и Турция. Те стават особено належащи сега, след като украинският парламент прие окончателно закона, позволяващ на властите в Киев напълно или частично да прекратяват транзита на руски ресурси през нейна територия. И след като опасността да ни врътнат отново газовото кранче е съвсем реална.
В най-напреднал етап е връзката с Румъния между Русе и Гюргево, която според всички уверения ще бъде открита след броени дни. По принцип тя трябваше да е в експлоатация още в началото на 2014-а, но строителството се забави, последно поради скъсана тръба под дъното на Дунав и финалът на проекта на няколко пъти бе отлаган. Но дори и газопроводът най-накрая да бъде завършен, по него към България ще могат да се пренасят само по 500 млн. куб. м гориво годишно. За сметка на това в обратна посока ще се транспортират по 1.5 млрд. куб. м газ. Причината за тази диспропорция е, че северните ни съседи спестиха парите за изграждането на нова компресорна станция на тяхна територия. Така че, ако се стигне до най-негативния за страната сценарий, тези количества няма да са достатъчни, за да компенсират вътрешното ни потребление от около 3 млрд. куб. м на година.
Другата опция за допълнителни доставки на природен газ е Гърция. За изграждането на интерконектора в тази посока Брюксел отпусна съфинансиране от 45 млн. евро по Европейската енергийна програма за възстановяване. Трасето започва от с. Загоре, южно от гр. Стара Загора, преминава през общините Стара Загора, Хасково и Кърджали и през прохода „Маказа“ достига до гръцкия град Комотини. Проектът се реализира от смесеното инвестиционно дружество „Ай Си Джи Би“ АД, регистрирано в София, в което участници с по 50% от капитала са Българският енергиен холдинг и гръцко-италианската компания „Посейдон“ (собственост по равно на държавната ДЕПА и частната италианска енергийна фирма „Едисон“). По времето на ГЕРБ ни убеждаваха, че по тръбата ще могат да започнат редовни доставки от средата на 2014-а, включително и на газ от Алжир, но всички графици днес са безвъзвратно изостанали.
По последни данни на Министерството на икономиката и енергетиката за съоръжението е изготвена и приета екологична оценка съгласно Закона за опазване на околната среда. В процес на приемане са и подробен устройствен план и работен проект, изисквани от Закона за устройството на територията. Само че едва в началото на този месец общинските съветници в Кърджали сколасаха да подкрепят предложението на кмета Хасан Азис интерконекторната газова връзка да преминава през територията на общината. Преди тях това сториха общинарите от Кирково и Момчилград, но срокът за въвеждане в експлоатация вече е втората половина на 2016-а, и то с уговорката „при липса на усложнения“.
Още по-неприятното е, че тази тръба също може да се окаже безпредметна. По принцип тя се разглеждаше като неразделна част от проекта ITGI (газопровода през Турция, Гърция и Италия), чиято цел е да пренася годишно по 8-10 млрд. куб. м природен газ от Азербайджан до Европа и неслучайно компаниите, движещи този проект, са ДЕПА и „Едисон“. През 2013-а обаче стана ясно, че консорциумът „Шах Дениз“, разработващ едно от най-големите находища на синьо гориво в прикаспийската република, е предпочел за партньор алтернативния проект TAP (Trans Adriatic Pipeline). Неговата цел също е пренос на газ от Каспийския басейн и евентуално от Близкия изток през Адриатическо море, но през териториите на Северна Гърция и Южна Албания и се изпълнява от съвсем други компании. При тази ситуация връзката с гърците ще се окаже почти нефункционална. Единствената възможност в бъдеще тя да се натовари по-сериозно са терминалите за втечнен газ на гръцкия бряг на Егейско море. Именно върху подобна опция акцентира и енергийният експерт Илиян Василев. Според него България може чрез суапови сделки и доставки на втечнен природен газ на терминалите в Ревитуса и Мармара в Гърция напълно да компенсира количествата гориво от „Газпром“. „Суаповите сделки са възможни от поне четири години, но липсата на воля и желание от българска страна ги препятства. Те и днес се пренебрегват в основни документи – като енергийна стратегия, декларации на партии и Народното събрание и в решенията на Консултативния съвет за национална сигурност“, изтъква Василев.
Така или иначе, ключова за нас е междусистемната връзка с Турция. Това е най-краткия път за доставка на договорените между българските управляващи и Азербайджан 1 млрд. куб. м природен газ на година. Но като се съди по досегашния напредък на този проект, нямаме много основания за оптимизъм. Едва на 28 март 2014-а, след дълги политически разногласия, бе подписан Меморандум за разбирателство между ресорните министерства на двете страни. Създадена бе и съвместна българо-турската работна група, с участието на „Булгартрансгаз“, „Българския енергиен холдинг“, „Булгаргаз“ ЕАД и представители на икономическото министерство. Задачата й е тепърва да подготви предварително предпроектно проучване, в рамките на което да се уточнят техническите и финансовите параметри на начинанието. Неотдавна се проведе нейното второ заседание, на което бяха обсъдени проектантски въпроси и възможностите за осигуряване на средства. Предвижда се следващата сбирка да се проведе в края на септември в Турция.
Макар че от 1998-а се говори за свързване на газовите мрежи на България и Сърбия, този проект все си остава на опашката. Първоначално той трябваше да се финансира по оперативната програма „Регионално развитие“, но впоследствие бе преценено, че има риск предвидените пари за него – около 60 млн. евро, да не бъдат усвоени до 2013-а и проектът беше прехвърлен към програмата „Конкурентоспособност“. Според разчетите на икономическото ведомство самото строителство ще струва 67.7 млн. лв., надзорът – 300 хил. лв., а консултантските услуги – 200 хил. лева. По план е необходимо съоръжението да заработи до края на 2017-а, като то по никакъв начин няма да спомогне за диверсификация на газовите ни доставки. Сърбия получава главно руско синьо гориво (през Унгария) и не разполага с терминал за втечнен природен газ. Ето защо тази връзка реално ще е еднопосочна – от нас към западните ни съседите и по нея ще тече природен газ от „Газпром“. Интересното е, че далеч преди да е ясно дали изобщо ще има финансиране за нея, енергийното министерство подписа споразумение за предпроектно проучване с „Газтек БГ“ АД. Мажоритарен собственик на фирмата е „Овергаз Холдинг“, зад който стои руската „Газпром“.
