Гръцките банки са изправени пред ново предизвикателство в опитите си да укрепят своето финансово здраве и да изчистят балансите си от лоши заеми. Според редица банкови мениджъри има индикации, че някои гръцки предприемачи със заеми в просрочие всъщност съхраняват тайно парите си в задгранични сметки. Кредитните институции в Атина сега се опитват да установят кои са тези случаи, за да могат да възстановяват поне част от дължимото.
Идентифицирането на тези длъжници обаче е доста сложен процес, тъй като в повечето случаи те не оставят забележими следи. Банките обработват и си обменят купища информация, за да определят дали някои заможни предприемачи са изтеглили големи корпоративни заеми само за да ги вложат в своите лични сметки в други страни.
Професионалисти в кредитния сектор на Гърция обръщат внимание на едно особено интересно съвпадение – необслужваните кредити нарастват с точно същата сума колкото са били изтеглените средства от сметките в местни банки от 2009 г. насам. През декември 2013-а лошите заеми възлизат на около 70 млрд. евро, а депозитите спадат до 160 млрд. евро от близо 230 млрд. евро през 2009 г. – т.е. разликата е от 70 млрд. евро. Според финансистите не всички лоши заеми са се превърнали в депозити в офшорни сметки, но въпреки това вярват, че има силни индикации за връзка между необслужваните кредити и влоговете в задгранични банки.
Експерти изчисляват, че близо 20 млрд. евро от местните депозити са били изнесени в чужбина в края на 2013 г., докато необслужваните корпоративни заеми достигнаха 30 млрд. евро за същия период.
Същите банкови експерти твърдят, че е доста вероятно около 10 млрд. евро от тях да са дългове на т.нар. стратегически длъжници. Това са предприемачи, които теглят кредити за сметка на своите компании, за да добавят средства към личните си сметки в чужбина. Според тях това са бизнесмени, които са се опасявали, че Гърция може да излезе от еврозоната през 2011 г. и 2012 г., и са взели стратегическото решение умишлено да спрат да обслужват задълженията си и да прехвърлят всичките си пари по сметки в чуждестранни банки.
Същите тези богати собственици на фирми сега очакват гръцката държавата да реши проблема с необслужваните заеми, който те самите съзнателно са създали, надявайки се по този начин част от дълговете им да бъдат отписани.
В края на август Централната банка на Гърция предложи пакет от мерки с най-добри практики, които кредитните институции могат да прилагат при решаване на проблеми с просрочените кредити на домакинствата и бизнеса.
Краткосрочните мерки за подпомагане на изпаднали в затруднения кредитополучатели обхващат период от пет години и включват разрешение за извършване само на лихвени плащания, пропускане на плащания или гратисен период за забавени вноски. Кредитополучателите също ще имат право да отлагат плащанията си при определени обстоятелства и в съответствие с насоките на Централната банка. Предложените дългосрочни мерки включват разширяване на условията на заема, намаляване на лихвените проценти, промяна на вида на дължимите лихви или обезпечението на кредита.
Гръцкото правителство скоро планира да въведе и законодателство, което да обхваща широк спектър от просрочени заеми – условие по международния спасителен пакет за страната.
