В безизходицата около решаването на казуса с Корпоративна търговска банка се раждат най-различни, включително и екзотични идеи. Изтупана от нафталина беше и идеята за общ финансов надзор. Нейните поддръжници я противопоставят на, както го наричат, раздробения надзор.
БНБ и Комисията за финансов надзор да се слеят в един общ регулатор, както е в Германия и Англия, предложи коалиция „Десните“.
БСП също обещава мерки за засилване на регулацията и контрола в банковия сектор. Социалистите искат да се направят промени по отношение на банковия надзор, с които да се увеличи отговорността на акционерите и да се намали рискът за вложителите. Сред идеите е и КФН да бъде преструктурирана и управление „Надзор над инвестиционната дейност“ да влезе под шапката на БНБ, както сега е „Банков надзор“.
Отчетливата информация относно организацията на регулаторните органи е важна за ЕС. Мъдростта изисква да се сравняват сравними неща, пък и не е толкова важно, че така е във Великобритания (там имат непроменени закони на по 400 години). Но не може да се подмине фактът, че повечето държави от нашата черга – от бившите социалистически страни, са обединили надзорническите функции по един или друг начин.
Самостоятелен надзор на инвестиционната дейност има в 16 държави: Белгия, България, Гърция, Дания, Испания, Франция, Хърватска, Италия, Малта, Кипър, Холандия, Полша, Португалия, Румъния, Словения и Великобритания. Общ е надзорът на банковата и инвестиционната дейност в 12 държави: Германия, Естония, Латвия, Люксембург, Австрия, Финландия, Швеция; в това число и към централните банки: Чехия, Ирландия, Литва, Унгария и Словакия.
Организационните форми са най-различни – самостоятелни агенции и комисии, управления и дирекции в централните банки, министерства на финансите или на икономиката. Но за всички се прилагат принципите на независимост и самостоятелност при надзор на дейностите. По-голямата част от тях са с колективно управление – управителен съвет или съвет на директорите. В десет от държавите има обединение и на другите надзори – застраховане и осигуряване, в това число и под шапката на централната банка.
Въпреки лекия превес на разединените надзори в ЕС, някои финансови експерти изтъкват достатъчно основания да се мисли, че за България е добра идеята да има обединение. Ето ги и тях:
– Банките са най-големите инвестиционни посредници и държат около 80% от пазара на инвестиционни услуги – в това число и извънборсовия пазар. Отделно някои от тях са „свързани“ с независими инвестиционни посредници. КФН няма никакъв капацитет да упражни качествен надзор върху тях предвид двойния надзор;
– Никак не е маловажно, че пет банки са публични дружества и акциите им се търгуват на Българската фондова борса – ПИБ, КТБ, „Тексим“, ЦКБ и БАКБ;
– Още по-интересно е, че две от банките са емитирали облигации на БФБ. Едната е ПИБ с две облигациионни емисии (едната по правоприемство след вливането МКБ на „Юнионбанк“), а другата е КТБ – чрез холандското SPV Northern lights Bulgaria, търгувана до 07.08.2014-а на Ирландската борса и която беше под надзора на ирландския регулатор;
– Не са маловажни и двата статута на банките – като попечители по Кодекса за социалното осигуряване (всеки частен пенсионен фонд трябва да има банка попечител)и вторият – банките са депозитарни институции по Закона за дружествата със специална инвестиционна цел;
– Банките също така са довереник по облигационни емисии;
– Някои от банките, например „Райфайзенбанк (България)“ и „Банка ДСК“, са собственици на най-големите у нас управляващи дружества и организираните от тях доверителни фондове. Други банки също притежават управляващи дружества – ОББ, „Уникредит Булбанк“, Общинска банка и други. Тук трябва да се има предвид, че управляваните активи на клиенти от инвестиционните посредници и управляващите дружества за 2013 г. са над 18 млрд. лв., а пенсионноосигурителните дружества държат активи за над 7 млрд. лева.
Тези констатации дават основание да се помисли и в подкрепа на единния надзор, който има потенциала да бъде по-ефективен, и обединението наистина да доведе до необходимите реформи и промяна.
Идеята за общия надзор можеше да се случи още в началото на 2010-а. В последния работен ден на предишната година решението висеше на косъм в парламента. „Вероятно ще ги обединим в рамките на Централната банка, защото тя има висок рейтинг в Европа, което е гаранция за финансовата стабилност на България, заяви тогава председател на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова. Тя бе и сред застъпниците на тезата, че световната криза е провокирана отчасти и от недостатъчно ефективния надзор върху банковите и небанковите финансови институции.
През май 2010 г. съветникът на Бойко Борисов – финансистът Любомир Христов, каза: Финансовият надзор трябва да бъде единен и обединен. Тоест надзорът над банките да бъде изваден от БНБ и да се влее в Комисията по финансов надзор, който да е общ надзорен орган, подотчетен на парламента.
Днес темата отново добива актуалност, но вече с друг нюанс – предвид обстоятелството, че от 4 ноември влиза в сила Единният надзорен механизъм (SSM) в ЕС, а с установяването му Европейската централна банка ще получи ключови правомощия в областта на банковия надзор. Базираната във Франкфурт институция ще разпростре директния си контрол върху близо 120 кредитни институции в еврозоната и ще извършва непряк надзор на над 3500 по-малко значими институции. Това ще направи ЕЦБ най-големият надзорен орган в света, като по този начин гарантира, че всички банки в ЕС ще бъдат регулирани и надзиравани по едни и същи правила.
