Макар социологическите проучвания за евентуалните резултати от изборите през октомври да са все още само изстрели в празното, поне пет-шест от съревноваващите се партии ще прескочат прага и ще влязат в следващия парламент. От тях се очаква истински подвиг – да изведат държавата от тежката криза, да раздвижат икономиката, да осигурят работа на безработните, да реформират образователната система, да извадят от кома здравеопазването и какво ли още не.
От пръв поглед става ясно, че в рамките на един четиригодишен мандат едва ли е възможно да се свърши всичко това. А като добавим и вечния проблем с незавидното състояние на правосъдието, вътрешната сигурност и обществения ред, направо е изумително с каква страст се хвърлят политиците в предизборната битка, след като знаят, че после ги очакват само главоболия.
Горчивият ни опит обаче ни научи, че тях ги движат други сили и мераци, които мимикрират покрай същинската мисия за спасяването на отечеството и народа, и след като влязат в парламента, тези, „другите“, неща се превръщат в двигател на дейността им занапред. С подобно познание за естеството на нашенската политика логично е да погледнем на противоборството на основните играчи на тази сцена мъдро, със сарказъм, може и с усмивка – ако стискаме в джоба си еднопосочен самолетен билет за някъде далеч на майната си.
Иронията е много полезно отношение към реалността, но в някои случаи ни припомня народната мъдрост, че на чужд гръб и сто тояги са малко. За 25 години преход иронията е онази оценка за действителността, която е напълно забравена преди всичко в службите от сектор „Сигурност“. Със стопроцентна сигурност може да се твърди, че в резултат на възвратно-постъпателните движения, които българските политици извършват зад гърба на тези служби, на тях изобщо не им е до смях, по-скоро им се реве. И безмълвно – защото никой не ги пита, но и защото това е регламентирано със закон – понасят гаврата, която политиците кой знае защо са нарекли реформа.
Приближаващите избори и долавящият се мирис на власт са истински афродизиак за политическите партии, чиито програми за управление преливат от любов, от загриженост, съчувствие и обещания за розови бъднини. Не правят изключение и вижданията им за развитието на т.нар. от самите тях сектор „Сигурност“, който електоратът е повече от убеден, че това е само една празна дума.
Противно на декларацията на вожда на ГЕРБ Бойко Борисов, че няма да има реванш, първото изречение в програмата на герберите относно сигурността и вътрешния ред обещава друго. Реформата в МВР трябва да се върне по пътя на нормалността, пише в програмата. Това изречение разкрива както амбициите на тандема Борисов – Цветанов, така и драматичното несъответствие между представата на редовия състав на министерството и тази на двамата гербери за нормалност. След като преди една година МВР беше разпарчетосано и сведено до една обикновена полицейска служба, гарнирана с противопожарна дейност, ГЕРБ обещава на служителите на ведомството връщане на статуквото от Цветаново време. В програмата е записано, че реформата „Бисеров- Йовчев“ от 2013 г. ще бъде спряна. Ще се възстанови противодействието на тежката организирана престъпност в МВР, което означава ГДБОП да се върне от ДАНС там. Агенцията пък я очаква реформа в посока на изземване на полицейските и разследващите функции, които й бяха възложени преди около година, и връщането й към битието на чисто контраразузнавателна служба. ГЕРБ предвижда също възстановяване на сътрудничеството с европейските и евроатлантическите партньори за борба с трансграничната престъпност. Очевидно става дума за служби като ДЕА, великобританската СОКА (Serious Organised Crime Agency),Европол и други, с които работеше основно ГДБОП по времето на управлението на ГЕРБ и бяха реализирани няколко международни операции срещу наркотрафика от Латинска Америка към Европа.
Сред приоритетите на ГЕРБ са и връщането на правото на президента да назначава главния секретар на МВР и шефовете на останалите служби за сигурност. Освен това се предвижда и връщане на старата система за кариерно развитие в министерството, която беше отречена от бившия министър Цветлин Йовчев. Това беше прословутият испански модел от 2004 г., въведен в сила от 2006 г. с нов Закон за МВР. Целта на модела бе „професионализиране“ на полицията, като се набляга на мотивацията у служителите да израснат в кариерата посредством натрупания опит и показаните резултати. Другата цел бе девоенизация и преструктуриране на министерството. В резултат служителите от ведомството бяха групирани в шест категории и рангове за длъжност, които Йовчев премахна през 2013 година. Любопитен детайл е, че Центърът за изследване на демокрацията, който се явява банка кадри за служебните кабинети в МВР, поне ако се съди от кариерата на сегашния заместник-министър Филип Гунев, остро критикува испанския модел, обвинявайки го в излишна сложност и бюрокрация.
Реформата на кариерната политика очаквано се отрази негативно на самите служители на ведомството. Кадровата политика „не бе изведена на нов хоризонт“, както обещаваше министър Цветлин Йовчев. Днес все още не е ясно как полицаят ще расте в кариерата и по какъв начин ще се оценява неговата работа, така че да се отрази обективно и във ведомостта за заплатата му в края на всеки месец.
Въпреки че в ГЕРБ се вля голяма вълна бивши служители от силовите служби, предизборната програма издава липса на професионално въображение. Битовата престъпност герберите ще борят чрез видеокамери и насищане на малките населени места с униформени. Как ще стане това при очевидната липса на средства обаче не е въпрос, над който в ГЕРБ са се замислили. Не са помислили също и как ще разчитат на звената „Общинска полиция“ да помогнат за битовата престъпност, след като е ясно, че за издръжката им трябва да се бръкнат самите общини, но те също са с лимитирани мизерни бюджети.
За сметка на това авторите на програмата са намерили нова роля на въоръжените сили. В бъдеще те ще воюват, но срещу природните стихии и бедствия. Според ГЕРБ армията трябва да бъде в постоянна готовност да съдейства в такива тежки мигове. Защитата на населението се превръща в основна задача на армията при бедствия и аварии. В същото време за пожарна безопасност и за защита от бедствия, каквито задачи изпълнява съответната главна дирекция в МВР, се предвижда техническо обезпечаване на спасителната дейност чрез обновяване на машините и предпазните средства.
Реформата в разузнавателната общност ще продължи с приемането на забравените през 2012 г. четири законопроекта за сигурността – рамков закон, закони за цивилното разузнаване, за военното разузнаване и НСО. В тясно сътрудничество с Комисията по досиетата пък се предвижда и ситна цедка за кандидатите за работа в МВР и спецслужбите, които са имали вземане-даване с Държавна сигурност.
