Дружествата със специална инвестиционна цел бяха сред тези, които се хвърлиха в дълбокото и смятаха да изплуват и да гребат с шепи от морето от дългове у нас. През тази година обаче някои от тях се нагълтаха с вода – с вземания, които не им донесоха очакваните облаги. В резултат на това приходите им намаляват, а самите фирми трупат загуби. Всяко от тези дружества оперира в свой, сравнително тесен пазарен сегмент. Вземанията по договори по кредитни карти или банкови вземания – търговски кредити и заеми на домакинства, несъбрани вноски към застрахователни и лизингови компании, поставиха фирмите в групата на губещите. Три от дружествата със специална инвестиционна цел – „Делта кредит“, „Трансинвестмънт“ и „Лев Инвест „, вкусихме от тази горчивина. През изминалите месеци те не са инвестирали в портфейл от вземания. А забавената им дейност е и причината те да не търсят външни източници за финансиране. Достатъчни са били само натрупаните до момента парични средства в резервите.
Неблагоприятните икономически условия в страната ограничават възможностите на фирмите за бързо превръщане на портфейлите им от вземания в ликвидни активи и съответно те да бъдат продадени. Какво остава пък да се очакват печалби от това.
Ето например „Лев Инвест“ АДСИЦ през тази година остава без приходи. Дружеството може да диверсифицира портфейла си, като инвестира в различни видове вземания, включително и в бъдещи (обезпечени и необезпечени), към местни физически и/или юридически лица и в различни отрасли на икономиката. Дружеството, което е част от икономическата група на „Лев Корпорация“ АД, не е продавало свои активи, нито има постъпления от лихви. Освен това то не е закупувало и вземания през този период. За сметка на това общите му разходи по дейността му растат с около една трета. Те са основно за външни услуги и за възнаграждения. Логично при това положение „Лев Инвест“ отчита загуба, която при това и се удвоява.
От практиката си през последните години ръководството на дружеството е стигнало до извода, че когато длъжници са с държавно участие, рискът е в много по-висока степен, поради което дружеството е диверсифицирало портфейла си, стремейки се да си партнира в дейността си с компании без държавно участие и с банки.
Макар че „Лев Инвест“ завърши 2013 г. с печалба от 53 хил. лв., акционерите му не получиха дивидент. Сумата беше използвана за покриване на загуби от минали години.
Възможностите за печалби са едно на ръка. А иначе основният риск, който заплашва всяко дружество, инвестиращо в портфейл от вземания, е възможността съответният длъжник да не може или да не иска да плати – или цялата сума или част от нея. Или пък да забави плащането си. Длъжниците – волно или неволно, стават все по-изобретателни при играта на криеница с кредиторите си, а това при всяко положение налага и повече разходи, за да бъдат намерени и да се съберат парите.
И „Делта кредит“ през тази година е похарчило двойно повече средства за своята дейност, но загубата му продължава да расте. Основен пазар на дружеството е този на банкови вземания – търговски кредити и заеми на домакинства.
Все пак акционерите са били успокоени с минимален дивидент – по 0.038 лв. за една акция. Те са си разпределили общо 49 400 лв., а малка сума от около 5 хил. лв. от печалбата за миналата година е допълнила и резервите на фирмата. Едно кипърско дружество – „Суверейн Риъл Истейт Лимитед“, е най-големият акционер в него с дял от 37.05% от капитала.
Именно за да се предпазят от евентуално неплащане на задълженията, някои дружества диверсифицират портфейла си от акумулирани вземания. А по тази причина пък се получава известно „специализиране“ в определен сектор, който те следят и където събират активи. Типичен пример за това е „Трансинвестмънт“. То работи в специфичния сегмент на секюритизация на вземания, възникнали в процеса на разплащания с кредитни карти. И при него обаче намаляващите приходи от лихви по закупени дългове са причинили загуба от 24 хил. лева.
Освен недобросъвестност причина за неизпълнение на задължения по различни вземания може да бъде и какво ли не още. Свиването на приходите на фирмите и домакинствата, за съжаление, е най-честата в последните две години на икономически затруднения. От друга страна, все по-малко са тези, които изпитват нужда и желание да вземат кредити, което пък ограничава кръга на субекти, сред които могат да се набират активи за изкупуване.
Самите дружества са все по-внимателни и не се хвърлят на какви да е заеми, проучват по-внимателно всяка покупка на портфейл от вземания – дали не са прекалено рискови, и имали надеждна гаранция, че могат да се съберат дължимите по всеки заем суми.
