Броени дни преди новият председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер да обяви официално състава й, тя изглежда сравнително добре балансирана и като политическо представителство, и като брой на представителките на нежния пол. По време на изборната си кампания, преди да бъде одобрен за поста в средата на юли, той обяви, че би искал поне 40% от еврокомисарите да бъдат жени. А след като погледна по-трезво на нещата, преосмисли този брой и се спря на девет дами, колкото са и в досегашния състав на комисията. Това дава шанс одобрението на списъка от имена да мине гладко в Европейския парламент. „Дамската квота“ осигуриха Италия, България, Чешката република, Полша, Швеция, Словения, Дания, Румъния и Белгия.
Юнкер вече започна да „препитва“ членовете на бъдещия си екип и първите интервюирани са българският кандидат Кристалина Георгиева, номинираната от Словения Аленка Братушек и холандецът Франс Тимерманс. Целта на тези беседи е да се оценят способностите и квалификацията на всеки кандидат и съобразно с компетенциите им да се определят ресорите, които ще оглавят.
Окончателният набор от имена и на кого какви отговорности са се паднали, се очаква да бъде огласен между 8 и 10 септември. Последното „препятствие“ пред бъдещите еврокомисари, преди те да поемат функциите си на 1 ноември, е да бъдат одобрени от Европейския парламент през октомври.
За момента представените кандидатури от отделните страни членки на Европейския съюз оформят следния – но не окончателен, състав като ресори и позиции на бъдещата ЕК:
Италия – Федерика Могерини – заместник председател на ЕК и върховен представител за външната политика и сигурността на ЕС
След фалстарта си на 16 юли италианският външен министър Федерика Могерини получи на 30 август благословията на лидерите на 28-те страни членки на ЕС да ръководи дипломацията на общността. Четиридесет и една годишната Могерини е сред най-младите политици в управляващата италианска Демократическа партия. Тя има диплома по политически науки от университета „Сапиенца“ в Рим и е защитила дисертация по ислямска политика във френския град Екс-ан-Прованс. Владее английски и френски.
Описвана като „типично левоцентристки политик от своето поколение“, Могерини „е еволюирала“ от радикалното ляво (като участник в кампании срещу расизма, ксенофобията и апартейда през 90-те години на миналия век) до умереното ляво в наши дни. В отговор на обвиненията, че няма опит и че симпатизира на Москва, Могерини заяви на 2 септември пред Комисията по външна политика на ЕП, че „Русия вече не е стратегически партньор на Европа“. Законодателите, които й задаваха въпроси, заключиха, че „тя определено е по-добра от Катрин Аштън – сегашния шеф на външната политика на ЕС“.
Холандия – Франс Тимерманс – заместник-председател на ЕК с ресор „По-добро регулиране“. Такъв в досегашната комисия в оставка нямаше
След голямото очакване и догадки кой ще е холандският кандидат Амстердам обяви в края на август, че това ще е външният министър на страната и член на тукашната Лейбъристка партия Франс Тимерманс. Холандските медии съобщиха, че дипломатът от кариерата, който е работил в ЕК и преди, би могъл да получи престижен пост. Надеждите бяха той да е първи заместник-председател на Юнкер. Преди Тимерманс за кандидат на Страната на лалетата бе обсъждано името на Йерун Дийселблум, който е шеф на групата на финансовите министри от еврозоната. Той обаче не събра достатъчна подкрепа. В холандския списък от кандидати е била и Лилиан Плумен – министър по търговията и развитието, също от Лейбъристката партия.
Политически наблюдатели коментираха, че Тимерманс едва ли ще получи високата позиция, за която настоява страната му – просто защото Юнкер ще даде предимство на дамите. Прогнозите им се сбъднаха с оглед на отредения му ресор, макар че предвид големия му опит и перфектен руски език дипломатът би бил много подходящ за ресора на външната политика за Източна Европа, където обаче щеше да е подчинен на госпожа Могерини.
Полша – Елжбиета Биенковска – заместник-председател на ЕК с ресор „Бюджет и финансов контрол“
Варшава определено поднесе изненада – на 3 септември полската информационна агенция PAP съобщи, че окончателното предложение на страната за еврокомисар е заместник-премиерът Елжбиета Биенковска, а не спряганият за фаворит министър на външните работи Радослав Шикорски. Говорителят на полското правителство Малгожата Кидава-Блонска не е уточнила за кой точно ресор ще претендира Биенковска, която е и министър на инфраструктурата в страната си. Полските медии пък цитираха пожелал анонимност източник, който твърдял, че дамата би могла да отговаря или за регионалната политика на ЕС, или за вътрешния пазар и услугите. Плъзна дори мълва, че Юнкер възнамерявал да даде ресора по регионална политика на държава от Източна Европа. Той обаче, поне на първо четене, отредил на госпожа Биенковска ресора по бюджет и финансов контрол, който се надяваше да получи българският представител в ЕК – Кристалина Георгиева.
Словения – Аленка Братушек – заместник-председател на ЕК с ресор „Цифровизация и иновации“
Словения, която бе предложила на Юнкер списък от трима кандидати за еврокомисари, ще бъде представлявана от премиера в оставка Аленка Братушек. Това стана ясно на 1 септември, когато говорителят на Юнкер – Наташа Берто, съобщи, че тя единствена е била „препитана“ от шефа на комисията. Братушек бе избрана за премиер на бившата Югославска република в качеството си на председател на либералната партия „Позитивна Словения“. На 31 май 2014-а тя основа собствена либерална партия – „Алианс на Аленка Братушек“. Десноцентристките й опоненти не пропускат да я критикуват за едновремешните й антикапиталистически и антиевропейски изявления, включително и за видео, на което тя пее „Бандера роса“.
Латвия – Валдис Домбровскис – заместник-председател на ЕК, отговарящ за появилия се за първи път „Енергиен съюз“
Валдис Домбровскис е бивш премиер на Латвия от 2009-а до 2014-а. Преди това е бил министър на финансите и член на Европейския парламент. Подава оставка на 27 ноември 2013-а, след като покривът на супермаркет в Рига се срутва и убива 54 души.
Естония – Андрус Ансип – заместник-председател на ЕК, също с нова област на отговорност – „Растеж, европейски монетарен съюз, европейски семестър, социален диалог“
Андрус Ансип също е бивш премиер, но на Естония, от 2005-а до 2014-а. Председател е на либералната Естонска партия на реформите. Преди да навлезе в политиката, завършилият химия Ансип работи като инженер, а впоследствие и в банковия сектор. Влиза в националния парламент през 2004-а и бързо става министър на икономиката, а от април 2005-а и министър-председател на страната. Ансип е най-дълго задържалият се на такъв пост в съюза.
Финландия – Юрки Катайнен – ресор „Икономическа и парична политика“
Франция – Пиер Московиси – ресор „Конкуренция“
Париж се бори упорито френският кандидат и бивш министър на финансите – социалистът Пиер Московиси, да оглави ресора по икономика и монетарни въпроси. И до последно се надяваше да го получи, за което, според коментар, публикуван през седмицата в германския „Шпигел“, имало съгласие. Перспективата той да спечели тази позиция обаче бе обвързана с името на евентуалния заместник-председател, отговарящ за икономическите дела, който Юнкер обмислял да повери на финландеца Юрки Катайнен от семейството на ЕНП. (Катайнен е известен с изключително рестриктивния бюджет, който изпълни, докато бе премиер на Финландия в периода от 2011-а до юни 2014-а). А подобна комбинация би спестила на Юнкер проблемите, с които се сблъскваше сегашният председател на ЕК Жозе Мануел Барозу – периодично да го упрекват за послушанието му пред Германия. Всъщност Берлин и най-вече германският финансов министър Волфганг Шойбле протестираха най-шумно срещу варианта Московиси да получи портфейла за икономическата и монетарна политика, изтъквайки неспособността на Париж да реформира стопанството си и да вкара дефицитите в нормативните рамки на Пакта за стабилност и растеж.
Според неокончателния вариант на състава на ЕК обаче Юнкер, изглежда, е предпочел все пак да даде икономиката и паричната политика на стриктния Катайнен и да предостави на французите конкуренцията.
Германия – Гюнтер Йотингер – ресор „Търговия“
Берлин предложи за член на новата ЕК досегашния комисар по енергийната политика Гюнтер Йотингер, но първоначалната заявка е той да получи търговския ресор. Този пост би дал по-голяма тежест на страната му в преговорите за трансатлантическото търговско и инвестиционно сътрудничество. Германците сякаш бяха склонни да променят мнението си, след като Париж не отстъпи на натиска им срещу кандидатурата на Московиси за надзорник по икономическите въпроси. Берлин се съгласи да укроти неодобрението си за французина само ако на Йотингер бъде поверен надзорът над конкуренцията в съюза. Това е изключително висок залог за Германия, защото тя безспорно е страната, която ЕК проверява по най-много случаи за нарушения именно в тази област. Докато един бъдещ еврокомисар точно в този ресор може да намали проблема с въпросните дела. В тази връзка запознати с пазарлъците коментираха, че „германски комисар по конкуренцията ще е точно толкова парадоксален, колкото Франция – с всичките й дългове, да получи икономическия ресор“. Очевидно такова е било становището и на Юнкер, който даде всекиму заслуженото, поне на този етап.
Великобритания – Лорд Джонатан Хил – ресор „Енергия и климатични промени“
Първоначалното предложение на английския премиер Дейвид Камерън бе да изпрати в Брюксел консерватора и евроскептика Андрю Лансли – шеф на Камарата на общините. Впоследствие обаче Лондон предпочете умерения и проевропейски настроен лорд Джонатан Хил, с надеждата да получи по-престижен сектор. Една от възможностите бе лорд Джонатан да стане отговорник за вътрешния пазар, но без сектора на финансовите услуги, който да се отдели от сегашната структура на ресора. В замяна към отговорностите на Хил би могла да се прибави цифровизацията, за която в момента отговаря холандският еврокомисар Нели Круз.
Тези сметки обаче се оказват „без кръчмар“, поне според предварителните намерения на Юнкер. Той „заличи“ ресора за вътрешния пазар на сегашния еврокомисар Мишел Барние и прехвърли „по-доброто регулиране“ като отговорност на холандеца Тимерманс. Ресорът „Енергия и климатични промени“ със сигурност няма да се хареса на Камерън, който „до дупка“ се противеше на кандидатурата на Юнкер за председател на ЕК. Още повече че лорд Хил вероятно ще е под шапката на заместник-председател Валдис Домбровскис.
България – Кристалина Георгиева – ресор „Данъчна политика и борба с измамите“
София изпрати в Брюксел кандидатурата на сегашния еврокомисар по хуманитарната помощ Кристалина Георгиева. Според бившия член на ЕП и заместник-председател на бюджетната комисия Ивайло Калфин госпожа Георгиева има големи шансове да стане един от заместник-председателите на ЕК и отговорник за бюджета.
Прогнозите за госпожа Георгиева обаче засега не се сбъдват за втори път предвид отредените й пълномощия в областта на данъците и борбата с измамите.
Дания – Маргрете Вестагер – ресор „Околна среда“
Датският премиер Хеле Торнинг-Шмид обяви изненадващо на 31 август, че е номинирала за еврокомисар Маргрете Вестагер – министър по икономиката и вътрешните въпроси. Нейната социаллиберална партия е член на Алианса на либералите и демократите в Европа (АLDE). Изненадващото предложение очевидно е заявка за по-висок пост или за по-престижен ресор, защото Юнкер обеща на тези позиции да отидат кандидатите от страните, които са предложили жени за членове на новата ЕК. В кулоарите по време на срещата на върха на ЕС в Брюксел на 30 август дори плъзна мълва, че Юнкер е решил да възложи всички икономически ресори на дами. Госпожа Вестагер обаче ще трябва да се задоволи с по-скромната позиция да отговаря за околната среда.
Румъния – Корина Крецу – сектор „Хуманитарна помощ“ – ресор „Хуманитарна помощ“
Официалната кандидатура на Румъния бе досегашният еврокомисар по селскостопанската политика Дачиан Чолош, но с друг ресор. В тази връзка изненада поднесе премиерът Виктор Понта, внесъл неназована резервна кандидатура – от женски пол, която да подмени Чолош, ако той загуби селскостопанския ресор. До 3 септември не секваха дебатите коя е мистериозната дама от „Б-отбора“ на Румъния. Някои предполагаха, че това е Корина Крецу – сегашният заместник председател на ЕП. Други обаче смятаха, че би било странно Букурещ да загуби престижния пост в европейския законодателен орган, и клоняха по-скоро към Рована Плумб – бивш член на ЕП, в момента министър по социалната политика в кабинета на Понта. Накрая се оказа, че румънската „резерва“ се превърна в титуляр и че тя е госпожа Крецу. Претенциите на Букурещ към сектора за социална политика обаче не са удовлетворени, доколкото се предполага, че страната ще получи досегашния ресор на България – хуманитарната помощ.
Гърция – Димитрис Аврамопулос – министър на отбраната с вероятен ресор „Миграция, човешки права, вътрешни работи“
Австрия – Йоханес Хан – е досегашен еврокомисар по регионалното развитие, който, но според възприетата практика, получава нов ресор – „Добросъседски отношения“
Ресорът на господин Хан се определя като важен от геостратегическа гледна точка в светлината на кризата с Украйна. Засега не е ясно дали австриецът ще работи и за разширяването на ЕС.
Словакия – Марош Сефкович – досегашен еврокомисар за връзките между институциите и администрацията и с вероятен ресор „Развитие“
Швеция – Сесилия Малмстрьом – е досегашен еврокомисар по вътрешната политика, но ще получи ресор „Правосъдие и измами“
Ирландия – Фил Хоуган – бивш министър по околната среда, кандидат за ресор „Селско стопанство“
Хърватска – Невен Мимика – досегашен еврокомисар, отговаряща за защитата на потребителите, с евентуален нов ресор „Регионална политика“
Литва – Витенис Андриукайтис – министър на здравеопазването, с логичен следващ ресор „Здравеопазване и безопасност на храните“
Малта – Кармену Велла – министър на туризма с евентуален ресор „Риболов“
Унгария – Тибор Навраксис – министър на външните работи на страната си с потенциален ресор „Митници“
Чешката република – Вера Юрова – министър за регионалното развитие в националното правителство с вероятен ресор „Транспорт и космос“
Испания – Мигел Ариас Канете – бивш министър на селското стопанство, с ресор „Проучвания и иновации“
Той е испанският фаворит за еврокомисар, има опит и квалификация, за да получи селскостопанския ресор в ЕК, на което се надяваше Мадрид. Така че потенциалната област на отговорност – „Проучвания и иновации“, ще е доста разочароваща за испанците.
Португалия – Карлос Моедас – държавен секретар, с вероятен ресор „Заетост и социални въпроси“
Кипър – Христос Стилианидис – говорител на правителството си, очакван ресор за него – „Интернет и култура“
Белгия – Мариан Тисен – с вероятен ресор „Занаяти, младеж и езиково разнообразие)
Като наказание за Белгия, която внесе името на кандидата си еврокомисар на 4 септември, страната получи възможно най-слабия ресор. До последно за фаворит на Брюксел се смяташе вицепремиерът в оставка Дидие Рейндерс, но впоследствие белгийската преса разпространи информация, че е номинирана госпожа Тисен. Ако това се окаже вярно, броят на еврокомисарите жени в бъдещата ЕК ще е девет, което ще спести на Юнкер разправиите в ЕП.
Доколкото разпределението и точното наименование и обхват на отговорност на ресорите не е окончателно, може да се каже единствено, че шестте места за заместник-председатели на ЕК са разпределени поравно (по две) между ЕНП, социалистите и демократите и либералите от ALDE.
Ако комисията на Юнкер бъде гласувана от ЕП през октомври в този състав, Дания ще стане страната членка с най-голям брой жени еврокомиксари – четири на брой. Но пък Финландия и Португалия никога не са номинирали жена.
