Финансовият министър Порожанов обеща бонбони на вложителите на КТБ . Така от централната банка коментираха идеята на министъра на финансите Румен Порожанов да се даде „частичен достъп до депозитите на хората на базата на определена ликвидност, която КТБ има.“ Тази идея не съответства на сега действащата нормативна база, мотивираха се от БНБ.
„С делегацията от финансови експерти на ЕС, която беше в София през последните дни на седмицата, са обсъдени различни възможности“ и се е стигнало до съгласие още през септември да бъде даден достъп на вложителите до част от парите им, в рамките на 500-1000 лв., защити позицията си министърът.
Ръководството на БНБ изрази учудването си защо е необходимо по толкова евтин начин да се търси обществено одобрение. В законодателството ни нямало и една чертичка, която да дава право, когато банката е в състояние на особен надзор, да бъде отворена, за да се раздават депозити.
„Ако министърът предлага поправки в закона, това е едно – да го каже. Съвсем друго е да индуцира напразни надежди, че може да се стигне до подобни действия“, каза централен банкер.
Мениджъри на търговските банки също изразиха недоумение защо сутрин рано трябва да се внушава на хората, че някакви странни обсъждания на неосъществими поне до края на октомври идеи се представят като реалистични. Неоснователното стимулиране на позитивни очаквания у депозантите може впоследствие да предизвика същите резултати като злонамерените медийни атаки срещу банката. Би могло и да бъде санкционирано по подобен начин, коментираха банкерите.
КФН също не одобри начина, по който министърът е поднесъл тази информация. Според тях той бил спекулативен и целял да покаже ангажираността на ведомството и на цялото правителство с проблема „КТБ“.
„Търсят се решения – за частичен достъп до депозитите, гарантирани и негарантирани“, обясни хуманните си идеи министърът.
Иначе той призна, че „какво се случва с КТБ , знае националната банка“. И добави, че виждането на оглавяваното от него министерство е решенията за КТБ да включват пазарни инструменти. Служебното правителство препоръчва поставената под особен надзор Корпоративна търговска банка да бъде спасена, без да се прибягва до публични средства, а да се разчита на акционери и кредитори, които да я капитализират и да създадат ликвидност. „Предлагаме план за ликвидна подкрепа, а не за капиталова подкрепа“, подчерта служебният министър на финансите.“Нашето желание е КТБ да заработи“, каза още той.
Финансовият министър увери, че до две седмици БНБ ще вземе решение по направените оферти за оздравяване на КТБ. Според него законът дава възможност за оздравителни решения и ние трябва да се възползваме от тях. Порожанов увери, че търсенето на решение за КТБ не е спирало.
Нови протести в няколко града бяха обещани за петък вечер. Очакваше се хората да излязат по улиците на София, Пловдив, Варна и Бургас с искане за незабавно отваряне на КТБ. Организаторите обясниха, че настояват час по-скоро да се представи адекватен план за оздравяване, за да може банката да започне да функционира нормално.
Очаква се дефицит под 3%
Порожанов прогнозира, че ако не се наложи да бъде подкрепена банковата система с публични средства, бюджетният дефицит на страната ще остане в рамките на 3%, както изискват Маастрихтските критерий на Европейския валутен съюз. „Ако се вземе политическо решение за подкрепа на КТБ с бюджетни средства, тези разходи ще надвишат 3% бариера за дефицита“, предупреди финансовият министър, но успокои, че дори да бъде отворена процедура по свръхдефицит, тя не е „толкова драматична“.
Служебният финансов министър посочи и още един проблем пред българската икономика – дефлацията, която затлачва конкурентоспособността. „Заради това се очаква БВП, който е 81.6 млрд. лв. към момента, до края на годината да падне под 80 млрд. лв.“, прогнозира Порожанов.“Ще има предложение за актуализиране на бюджета, след като новото правителство поеме управлението“, потвърди той. „Има надценяване на приходите – създава се нагласа да се изразходва повече, което колегите от предишния кабинет са правили, за съжаление“, коментира министърът и посочи, че така над 800 млн. лв. са били похарчени от бюджетните организации и над 300 млн. лв. са били насочени към общините.
„Очакванията бяха за допълнителен дефицит от 1.48 млрд. лв., но вероятно ще достигне 2.5-2.7 млрд. лв.“, посочи още Порожанов. Въпреки това то увери, че недостигът ще се вмести в границата от 3 процента.
