Европейците продължават да са на първо място в света по недоверието си към банките през 2013 година. Класацията разбираемо оглавяват държавите, които бяха най-тежко засегнати от банковата и дълговата криза на Стария континент. Това показва проучване на Gallup, проведено в 124 страни.
Най-скептични са кипърците и испанците – едва 11% от тях са склонни да се доверят на финансовите институции в страната си. Резултатите показват горе-долу същата картина и в Ирландия, и в Португалия, където наскоро приключи изпълнението на спасителните планове за финансовите им системи.
В шест страни от Европейския съюз една четвърт или по-малко от жителите им признават, че са склонни да поверят парите си на банка, а в 24 от 28-те страни членки на ЕС този показател е по-нисък от средната му стойност в световен мащаб.
Огромното недоверие в банковата система има своето обяснение. Съмненията за стабилността на системата в Кипър започнаха още с ипотечната криза в САЩ през 2008 г., но финансовите му неволи достигнаха своя най-висок връх през март 2013 г., когато страната поиска 10 млрд. евро спасителен заем от Европейската комисия, Международния валутен фонд и Европейската централна банка. За разлика от спасителните планове, реализирани до този момент в Гърция, в Ирландия и в Испания, кипърците бяха направо разтърсени от условията, срещу които им предложиха финансова помощ. Те предвиждаха „подстрижка“ на депозитите им, а с парите на банковите вложители бе подпомогнато покриването на разходите по спасяването на най-голямата банка на острова „Бенк ъф Сайпръс“. През 2014 г. доверието се възстановяваше умерено.
По същия начин „потъна“ и доверието на испанците към техните банки. В най-ниската си точка то бе през май 2013 г., след като администрацията на министър-председателя Мариано Рахой поиска европейски средства за рекапитализиране на проблемните банки (в края на 2012 г.). Проучването на агенцията показва, че през 2014 г. доверието на испанците не се е повишило, въпреки че страната приключи със своя спасителен план.
Ниското доверие на европейците като цяло в банковата система не предвещава нищо добро за възстановяването на региона или за финансовите пазари в световен мащаб, особено докато призракът на банковите проблеми продължава да броди в някои страни. Въпреки новите европейски регулации за справяне с проблемни банки, експерименталните решения, които бяха приложени в кипърските банки, пораждат опасения сред вложителите за сигурността на техните спестявания. Още повече, че когато нивата на доверието във финансовите институции са ниски, опасенията, че правителствата могат да използват спестяванията на гражданите, за да плащат скъпи спасителни планове, биха могли допълнително да подкопаят доверието към системата.
Притеснителните резултати ще бъдат пречка пред председателя на Европейската централна банка Марио Драги, който е уверен, че когато ЕЦБ поеме надзора над кредиторите в еврозоната , ще успее да върне доверието в тях. Стабилността и финансовото здраве на банките от Хелзинки до Лисабон ще бъде отговорност на ЕЦБ от ноември и изграждането на устойчиво доверие в тях ще бъде ключово за възстановяването на крехката икономика на общността.
В пълен контраст с тези настроения, гражданите на Южна Азия вярват безрезервно на своите банки. През 2013 г. най-уверени в стабилността на сектора на финансовите услуги в страната си са хората в Бутан (96%), в Непал (86%), в Шри Ланка (85%), в Бангладеш (85%) и в Индия (77%).
