Доверието в икономическата перспектива на еврозоната се понижи по-чувствително от очакванията, потребителските цени в Испания отчетоха най-дълбокия си спад за последните пет години, а безработните в Германия неочаквано се увеличиха. Този „букет“ от лоши вести подкрепи предупрежденията на председателя на Европейската централна банка Марио Драги, че са необходими нови икономически стимули. Икономистите пък очакват с нетърпение дебата между членовете на управителния съвет на ЕЦБ през следващата седмица дали обявеният през юни безпрецедентен набор от мерки (от въвеждането на отрицателни лихви по депозитите до целенасочени дългосрочни заеми) ще е достатъчен да отдалечи „Клуба“ на еврото от дефлацията и да стимулират растежа.
По данни на Европейската комисия
публикувани на 28 август, индексът на доверие на бизнеса и на потребителите в еврорегиона е намалял от 102.1 пункта през юли на 100.6 през август. Това е най-ниската му стойност за тази година и е доста под прогнозите на икономистите, анкетирани от агенция „Блумбърг“, за равнище от 101.5 точки. Индексът, следящ нагласите на индустриалния сектор на общността, е пропаднал от минус 3.8 пункта през миналия месец на минус 5.3 пункта през този, а този на строителния бранш – от минус 28.2 на минус 28.4 точки.
Еврокомисарят по икономическите въпроси Юрки Катайнен не е учуден от спада на доверието на фона на слабия растеж на общността и нестихващото геополитическо напрежение. Според последните прогнози на икономисти БВП на еврозоната ще се повиши с 0.3% през третото тримесечие и с 0.4% през четвъртото.
В Испания
през август потребителските цени са паднали с 0.5% спрямо същия период на миналата година, което е най-резкият им срив от октомври 2009-а досега. Добрата новина е, че БВП през миналото тримесечие се е увеличил с 0.6%, точно каквато бе и първоначалната оценка, благодарение на по-активното индивидуално потребление и по-високите инвестиции. Прогнозите на министерството на икономиката са за 1.5% икономически растеж през тази година и 2% през следващата. Ведомството очаква увеличение на потребителските цени в страната в края на годината. Безработицата обаче се задържа висока (близо до 26%), а публичният дълг е почти 100% от БВП. Бюджетният дефицит ще надхвърли фиксирания съгласно Пакта за стабилност и растеж таван от 3% от БВП за осма поредна година през 2015-а.
Два часа след публикуването на данните за равнището на инфлацията в Испания и за доверието в еврорегиона
Германската федерална агенция на труда
обяви, че броят на останалите без работа неочаквано се е увеличил със сезонно коригираните 2 хил. души (до общо 2.901 млн. човека) през август. А икономистите очакваха спад от 5 хиляди. Безработицата обаче е останала без промяна – 6.7%, което е най-ниската й стойност за последните повече от две десетилетия.
Статистическата служба отчете 0.8% годишна инфлация през август, точно колкото е била и през юли.
В началото на седмицата пък германският институт за икономически проучвания IFO обяви, че индексът, отчитащ доверието на германския бизнес, се е понижил от 108 пункта през юли на 106.3 през август – спад за четвърти пореден месец.
По повод на поредицата от неблагоприятни фундаментални показатели Бундесбанк предупреди, че очакваният икономически растеж на най-силното европейско стопанство през второто полугодие е под въпрос. По оценка на Михаил Холщайн – икономист в германската DZ Bank- „германската икономика не е в добрата си форма от началото на годината“ и „макар че пазарът на труда е все още силен, ако икономическата перспектива се влоши още повече, това ще се отрази върху заетостта до края на годината“.
Продажбите на единната европейска валута, които се активизираха през последните седмици в очакване на новите стимули на ЕЦБ, се ускориха на 28 август, след като Киев обвини Русия, че е прехвърлила войски през украинската граница в подкрепа на сепаратистите. В тази връзка украинският президент Петро Порошенко свика съвета за сигурност и отбрана, за да вземе решение как да отговори на предполагаемата инвазия, която Москва твърдо отрича.
Според Адам Коул – шеф на звеното за валутна стратегия в RBC Capital Markets – „ако обстановката се влоши…, очевидният губещ ще е еврото“. В следобедната валутна търговия в Европа единната европейска валута се разменяше срещу 1.317 щ. долара.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата работеше на първа скорост. Средният дневен валутен оборот достигна едва 646 млн. евро (1263 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 2.8% дял от купената и продадена валута.
