Абсурдите около Корпоративна търговска банка (КТБ) продължават да се трупат и модифицират. Четири дни след като БНБ покани мажоритарния й собственик Цветан Василев да предложи мерки за оздравяването й, отправената през зъби покана беше компрометирана с наложените от съда обезпечителни мерки върху цялото имущество на банкера и на още няколко мениджъри и служители. От паралелни съобщения на прокуратурата и на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество стана ясно, че Софийският градски съд (СГС) е уважил изцяло искането на държавното обвинение за налагане на запори върху имуществото на осем обвиняеми по случая „КТБ“, а натоварените с това служители са работили в последните две седмици изключително усърдно по установяването му.
Хората от комисията побързаха да се похвалят с приноса си за наложените по искане на държавното обвинение запори и възбрани – това бил първи резултат от съвместната дейност на екипа от работещи за нея и за държавното обвинение. По случая са работили девет инспектори от софийската й териториална дирекция.Напомнено беше, че наложените обезпечителни мерки по реда на НПК не отменят проверката на доходите и разходите на обвиняемите, предвидена по Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Ако в рамките на тази проверка бъде установено, че в последните 10 години разходите им надвишават законните приходи с повече от 250 хил. лв., комисията е длъжна да внесе в гражданския съд искане за отнемане на разликата между двете суми. Така е по закон. Друг въпрос е как се използват законите в нашата държава – времето на прехода ни завеща безброй примери на облечени в законна форма беззакония.
Запорът категорично навежда на мисълта, че отправената с огромно закъснение покана към основните акционери в КТБ да предложат мерки за оздравяване на банката е чиста проба лицемерие. При пълна забрана за разпореждане с лично имущество и дружествени дялове възможността Цветан Василев да набави средства за оздравяване на банката става илюзорна, ако не бъдат привлечени голям външен инвеститор или повече на брой по-малки. Другите двама по-големи акционери в КТБ – Оманският фонд и ВТБ-Капитал сякаш не бързат да нагазят по-дълбоко в тресавището на българските институции.
Тенденциозността личи и от обстоятелството, че от осмината обвиняеми, върху чието имущество са наложени обезпечителни мерки, петима нямат участия в търговски дружества – Цветан Гунев (подуправител на БНБ), Александър Панталеев, Георги Зяпков, Мария Димова и Борислава Тренева. За сметка на това мерките са обхванали 37 имотни „позиции“ на Цветан Василев – дялове в търговски дружества (12 позиции), недвижими имоти и автомобили. Извън тях са останали само двата частни самолета, ползвани от банкера и от семейството му. Те не били лична собственост, а са притежание на дружество, в което банкерът и съпругата му държат 80% от капитала. Лично на свое име Василев имал само едно „Рено Меган“, а всичко останало е записано като собственост на негови и на жена му фирми – общо десет коли, десетки имоти в София, Пловдив, Варна, Банско, Созопол, Царево, както и наследствена къща в Габрово. Уточнено беше, че засега банкови сметки на семейството не са запорирани, тъй като няма съдебно решение за сваляне на банковата тайна, но този аспект на съобщението е сигурна индикация, че това е поискано и съдът ще го разреши.
Налагането на суровите обезпечителни мерки идва броени дни, след като съдът призна, че е силно разколебан в обосноваността на предположението за източване на 206 млн. лева от КТБ. Последва поредното смекчаване на мерките за неотклонение – от ареста бяха освободени последните двама обвиняеми, задържани под стража.
Мотивите на съда бяха показателни – преценявайки опасността те да извършат друго престъпление или да се укрият, той взе отношение и по съществото на делото – позицията му в този аспект би трябвало да е валидна и при преценката за необходимостта от налагането на обезпечителните мерки. Но когато се стигна до тях, съдът избра другата крайност. Това едва ли е случайно – очевидно и тук е дадена инструкция…
За разлика от Висшия съдебен съвет, който набеляза строги мерки за подобряване на комуникацията си с медиите, прокуратурата действа разкрепостено. Ден преди официалните съобщения за наложените обезпечителни мерки наблюдаващият делото „КТБ“ прокурор Иван Гешев защити пространно обвинителната си теза в медиите. В интервю той изказа недоволството си от съда, че е смекчил мерките за неотклонение, като се базира на съмнителни аргументи. Обвинителят призна, че експертизата, от която излизало, че посочените от прокуратурата средства са присвоени, била изготвена само за 3-4 дни между заседанията на софийските градски и апелативен съдилища. Тя сочела, че има разлика от 206 млн. лв. между реалната наличност в касата на банката и това, което е записано в счетоводните документи. Гешев призна обаче, че няма понятие как е формирана тази липса – това щяла да покаже назначената допълнителна експертиза.
Въпреки че продължава да отрича провал на обвинението, Иван Гешев признава нещо крайно показателно – комуникацията с БНБ била трудна. Изглежда, между двете институции прехвърчат искри, защото трезвомислещите в националната банка са се усетили за сериозните поражения от участието в сценария, в който тя беше въвлечена. И вероятно точно по тази причина държавното обвинение започва внезапно да си задава въпроса и за отговорността на нейното ръководство. Гешев определя като „странно как в БНБ 20 дни са знаели за твърдението на главния касиер на КТБ, че са изнесени милиони в чували, а не са могли да установят, че това не е станало по този начин“.
И още – Гешев напомни, че липсата на огромната сума от главната каса на КТБ била в основата само на част от разследването. Друга част е съсредоточена около кредитирането, а трета – върху дейността на БНБ.
В същото време другото разследване – за неупражнен контрол от шефа на банковия надзор Цветан Гунев върху 19 отпуснати от КТБ кредита, тъне в загадъчност и прокуратурата не обелва дума какво се върши по него. Не съобщава и за напредък по доказване на престъпление във връзка с обявения за проблемен кредитен портфейл в размер на 3.5 млрд. лева.
Гешев уверява още, че пряка връзка между функционирането на КТБ и разследването нямало. Съдбата на банката била в ръцете на БНБ, тя решавала дали частната банка ще бъде оздравена и отворена, или ще стигне до фалит. Икономист, чието име прокурорът не назовава, дори му казал, че ако прокурорите не били нахълтали в офисите около централата на КТБ, последствията щели да бъдат „ужасяващи.“ Аргументът на икономиста бил обаче повече от странен – ако не били го сторили, четвъртата по големина банка у нас… можела да стане първа! Е, това със сигурност е аргумент, но не в полза на прокуратурата!
Видно от обясненията на Гешев, обвинителната теза за източването на 206-те милиона се крепи на антитеза. Щом било доказано, че протокълът-разписка, с който КТБ е отпуснала кредит в същия размер на фирмата на Цветан Василев „Бромак“, е фалшив, това следвало да означава, че парите са източени чрез кредитиране на свързани с него дружества. Схемата била следната: дружеството Х се финансира от КТБ, после отпуска заем на дружеството Y, с който последното си купува предприятие. Това означавало, че с пари на вложителите Цветан Василев е изкупувал предприятия и цели икономически отрасли. Но не от името на банката, която ползвал както гражданин портфейла си, а чрез подставени лица.
Но ако подобно кредитиране представлява престъпление, възниква въпросът защо прокуратурата не преследва и кредитополучателите като съучастници в източването? Нали са били наясно какво вършат, защо и от кого получават средствата? И как се вписва в тезата на прокурорите фактът, че за последните три години, в които Цветан Василев е източил 206 млн. лв. чрез раздаване на кредити, той се е отказал от 100 млн. лв. дивиденти лично за него, а печалбата на банката от 190 млн. лв. е била капитализирана? В същото време КТБ е била с отлична капиталова адекватност, а липса на ликвидност никой не е допускал дори и насън.
Впрочем прокурорът Иван Гешев признава, че отпускането на необезпечени кредити срещу „бизнес фантазии“ не подлежи на наказание. Наясно е, че това е въпрос на собствен риск на банката, и контролът върху този риск не е работа на прокуратурата, а на надзора в БНБ. Гешев обаче греши чисто юридически, като твърди, че „активите на КТБ не са на г-н Василев, а са на вложителите“. Както Законът за кредитните институции и съпътстващите го подзаконови актове, така и европейските регламенти определят обратното: вложителите не придобиват собственост в банката съобразно вложените лични средства, те придобиват правото парите да им бъдат изплатени при определени условия срещу съответната лихва. А активите са на банката – не на Василев! И когато му измъкват банката под носа, това значи, че отнемат активите й, които след съответната обезценка ще направят някои хора незаслужено богати.
Издирването на Цветан Василев чрез Интерпол е умряла работа, единственият смисъл от него е постигането на пропаганден ефект. В сайта на международната организация е обявено, че се търсят 62-ма българи и повечето от тях все още не са открити. Популярните сред тях са Христофорос Аманатидис-Таки и братя Галеви.
Преди две години Таки беше задържан в Дубай – на третия ден от обявяването му за издирване. Но после властите го освободиха и отказаха да го екстрадират в България. По същото време беше обявен за издирване и Николай Маринов-Малкия Маргин. Към днешна дата е свален от сайта на Интерпол, без да е ясно кога и защо е направено това.
Повечето обявени за издирване лица не биват открити с години, въпреки че в Международната организация на криминалната полиция членуват близо 190 държави. Ако пък липсва договор за правна помощ и издирваното лице има добри финансови възможности, а властите в чуждата държава се съмняват в чистоплътността на мотивите за издирването му, до екстрадиция по правило не се стига.
В съобщението си от тази седмица прокуратурата описа усилията си да обяви Цветан Василев за международно издирване, за което е ползвала съдействието на Европейската мрежа за съдебно сътрудничество „Евроджъст „. От същото съобщение стана ясно също, че полицейските власти на Австрия са отговорили, че Цветан Василев не само не присъствал в националната им база данни, но и изобщо не им бил известен. Това звучи абсурдно с оглед на изявленията на банкера от Австрия и на публикациите за него в тамошни медии, включително и за бизнес проекти и планове за оздравяване на КТБ в сътрудничество с други акционери и инвеститори. Преди това пък противникът му Делян Пеевски твърдеше категорично, че Василев има връзки с представители на австрийската преса и полиция, на които може да разчита. Тези несъответствия може да бъдат обяснени единствено с негласния отказ на австрийските власти да играят по свирката на българските по случая „КТБ“.













