Очакванията, че Върховният административен съд ще бъде залят с предизборни дела заради, меко казано, деликатната ситуация около партията на Николай Бареков , поне засега не се оправдават. А може и окончателно да се разминат с действителността.
Проблемът идваше оттам, че като представена в Европарламента, партията му „България без цензура“ има право да предложи и да има свои представители в районните и секционните комисии, както и в ЦИК. Само че междувременно коалицията вече не е във вида, в който влезе в Европарламента, тя се разпадна. Освен хората на Бареков, в коалицията влизаха още ВМРО-БНД, Земеделски народен съюз и Движение „Гергьовден“. Само че ВМРО излезе от нея. И въпросът беше чии представители трябва да отидат в секционните и районните комисии: на останалите три формации, които останаха в коалицията, или на ВМРО като партията с доказано най-здрава структура от всички.
Колкото комисии имаше в държавата, толкова съдебни дела можеха да се нароят от тази ситуация. Споровете щяха да тръгнат от това кой да упълномощава представители на коалицията за преговорите с областните управители и кметове по места, та до разпределението на всяка бройка в н-ското село. Слава Богу, засега това не се случва – оказа се, че бившите партньори са седнали и са се разбрали по мъжки. Затова и спорове в съда до момента няма.
„Седнахме с Бареков, разговаряхме и се разбрахме, че в това да се караме за места в комисиите няма никакъв смисъл, безумство би било да го правим. Дори и да стигнем до съд, той ще се произнесе вероятно след изборите. А каква ще е тогава ползата от всичко това“, обяснява евродепутатът Ангел Джамбазки от ВМРО.
На практика четирите сили в коалицията просто са си разпределили участията в комисиите, за да не правят баталии. Поне до момента джентълменското споразумение помежду им явно се спазва.
Всъщност единственият, който се „оцапа“ покрай предизборната драма с Бареков, до момента е президентът Росен Плевнелиев. Така и не стана ясно защо му трябваше да нагазва там, където най-малко му е работа – да обещава на Бареков да сложи негов човек в Централната избирателна комисия (ЦИК) и да сътвори правен абсурд?
Но така се случи. Плевнелиев си стисна ръката с Бареков, а за капак дори сътвори нарочна процедура за допълване на ЦИК. Само че тази процедура „удържа“ точно пет дни – между 6 и 11 август. Толкова престояха на сайта на президентството така наречените „Правила за провеждане на публична процедура за изслушване на предложен член на ЦИК“, по които предложената от „България без цензура“ юристка Катя Илиева трябваше да се яви на прослушване в президентството, преди да „кацне“ в ЦИК. След което правилата, барабар с поканата за „кастинга“ на Илиева, просто изчезнаха – както от правния мир, така и от сайта на президентството. Защото явно все пак се намери кой да обясни на Плевнелиев, че грубо нагазва в чужди правомощия и на практика се опитва да допише закон – нещо, на което просто няма право.
След кратката заигравка на тука има-тука нема, ББЦ така и си остана без свой човек в ЦИК, въпреки че коалицията е представена в Европейския парламент. И естествено, юристите на президентството излязоха виновни за кашата, в която се набута държавният глава.
Проблемът около състава на ЦИК обаче далеч не засяга само Бареков. Макар че случката с неговата кандидат-представителка Катя Илиева беше най-драстичното доказателство каква огромна дупка зее в новия Изборен кодекс. В нея тепърва още политици имат да се давят. Случайно или не, но Мая Манолова и „творческият колектив“, с който тя майстори закона, изобщо не са предвидили, че членовете на ЦИК всъщност представляват партии, които не са вечни – това важи дори за БСП. И че разпадът на една политическа коалиция или появата на нова партия може, а и би трябвало да окаже влияние върху политическото представителство в този административен орган, който ръководи изборите.
Така че, като се пита не се ли нарушава законът, след като според него Бареков има пълното право да претендира за свой представител в ЦИК, трябва да се пита и на какво основание човекът на НДСВ – Иванка Грозева, присъства в комисията, след като партията не успя да се класира нито в нашия парламент, нито в Европейския. Само че Изборният кодекс не е предвидил процедура за предсрочно прекратяване на мандатите на членовете на ЦИК в такава ситуация.
Още по-засукано е положението на юриста Ивайло Ивков, който първо бе предложен от Синята коалиция (тя също присъстваше в миналия Европарламент), а после внезапно се оказа, че всъщност е човек на Реформаторският блок, но той пък изобщо няма право на представителство в ЦИК. Но това, както се вижда, не пречи Ивков да е член на ЦИК, нали така?!
Покрай игричката на Бареков лъсна безспорният факт, че в Изборния кодекс има камара неясноти и противоречия по отношение на реда за избор и за назначаване на членовете на ЦИК – пряк резултат от политическите сметки и интриги, които се разиграваха в залата при приемането им. В резултат няма нито процедура, по която да се „допълва“ ЦИК при появата на нови субекти, нито ред, по който да се прекратява предсрочно мандатът на членове в комисията, представляващи политически сили, вече загубили доверието на избирателите. Подобен пропуск е толкова фрапантен, че сърце не ни дава да повярваме, че става дума за „неволна грешка“.
