Един българин ме възторгна тия дни. Не е някой малък гений-математик, нито е напорист спортист, нито пък е алпинистът, дето с метална шина в крака изкачи най-недостъпния покрив на света – К2. Става дума за онзи мил 30-годишен идиот, който беше тръгнал с гумена лодка от Великобритания към Съединените щати. Той нямал никакви светлинни обозначения или спасителна жилетка, но бил снаряжен с бисквити и улична карта на английския град Саутхемптън. Картата, вероятно по стара моряшка традиция, върши добра работа в безбрежния океан. Най-интересното е, че той имал американска виза и на цената на лодката, която си купил за последното си пътуване, можел да си вземе билет за самолет бизнес класа.
Това е то, без майтап, българска наивност и саможертва. Този човек повече прилича на Ботев четник – идеалист, който беше убеден, че ще измъкне от сламениците поне 50 заспали българи, за да тръгнат след него. (Цецо Цветанов твърди, че битката била между четниците и „турските представители на наша територия“, което не променя логиката на мисълта ни.) Премръзналият наш наивник прилича и на основателите на Баташката република, след чието народовластие пристига изродът Ахмед ага Барутанлията и „намалява“ селото от 9000 на 1300 души. И на онази „Епопеята на Ножот“ – Илинденско-Преображенското въстание – когато 206 души се опълчват срещу 3000 души редовен аскер и около 2000 души башибозук.
Ще кажете глупости, оня с лодката в океана е гламав . Ами какво доказателство имаме, че саможертвата от идеализъм и партиотизъм има нещо общо със здравия разум.
Какъвто и да е, самотният мореплавател в клас „Неподготвен“ вкара България в световния новинарски обмен. Малко ли е, само КТБ и застреляният леопард ли ще ни олицетворяват пред чужденците?
Не ви ли се струва, че точно този безумец е типично олицетворение на нас, българите. И ние като него решаваме да правим нещо уж добро, но налудничаво, пък после се налага да ни спасяват. Справка – германската и съветската ни „любовни авантюри“ от миналия век.
Или пък така се възползваме от кръстопътната си география (безспорно предимство, знайно още от училищния чин), че винаги губим. Последният пример – дойде баш газовикът Алексей Милер и пусна „Южен поток“, после дойде сенатор Маккейн и го спря. И сега ЕС да ни спасява авторитета.
Пак ще кажете какво общо има онзи сигурен удавник с това? С това, че всички ние се държим като сигурни удавници, които много искат най-лошия сценарий да им се размине, въпреки че вече не вярват на себе си и възможността да повлияят на това.
И си баем на главите, че сме една от най-малките държави в ЕС и от нас нищо не зависи. При положение че сме пълноправен член на ЕС и колкото зависи от Германия, толкова и от нас, а поне седем от 28 страни в Евросъюза са по-малки от нас.
Страх ни е, че циганите щели да ни управляват след 30 години, а ние се топим и бягаме от страната. Въпреки че в края на ХV век българското население се е било свило до 300 000 души, колкото е Варна сега. Онези хора обаче станали прародители на Възраждането, когато демографията еректирала и после – при първото преброяване, извършено през 1880 г., населението на Княжество България вече било 2 млн. (с Източна Румелия – 3 млн. души).
Оглавявали сме черната статистика на ЕС по корупция в административния апарат. Не плачете, това е само едно проучване. В друго нещата са доста по-различни. В прехвалената Германия например, според последното глобално проучване за измами от 2014 г. на Ernst & Young (EY), корупцията е като в Норвегия. А тя пък (внимание изненада!) като в Нигерия (30%). Измерено с числа, за 2012 г. германците завличат общи пари в частни джобове около 250 млрд. евро на година…
Също като онзи нашенец с гумената лодка (и глава) и ние все хващаме пътя заради вътрешния огън за движение, а не заради някаква що-годе ясна цел. А се знае, че който върви, без да знае накъде стига там, където не е желал. И се самоизмъчваме с въпроси „Кои сме?“, „Защо сме?“, „Няма ли край злощастната ни историческа съдба“.
Стига глупости, Венеция е създадена от натикани в блатата хора, а венецианците три века са делели Европа с османците и то почти само на масата на преговорите. А спокойните шведи и до ден днешен спорят дали са викинги (чисти арийци според Хитлер), или готи (презряни германски селски племена).
Така че, горе главата.
По-като за българи казано: „Когато водата стига до брадичката, горе главата!“
Чавдар Цолов,
водолаз
