Управителният съвет на БНБ изпрати до големите акционери на Корпоративна търговска банка – "Бромак" и Оманския държавен фонд, писмо, в което ги приканва да покажат своите планове и финансови възможности за оздравяването на Групата на Корпоративна търговска банка. В писмото се описват накратко фактите и събитията около поставянето на кредитната институция и дъщерната й "Търговска банка Виктория" (бивша "Креди Агрикол България") под специален надзор. Упоменава се и фактът, че резултатите от пълния одит на финансовото състояние на двете банки ще бъдат готови до 20 октомври. БНБ уведомява акционерите на КТБ, че тези одити ще покажат истинския размер на недостига на капитал, но не това е най-важният въпрос.
В писмото се подчертава, че отварянето на банките и нормалното им функциониране са пряко свързани най-вече с осигуряването на пълна ликвидност, която да позволи плащането на всеки един влог, депозит или сметка, които клиентите искат да изтеглят от нея. А общият размер на тези привлечени средства в двете банки е 6.3 млрд. лева. Затова БНБ подканя акционерите на КТБ да посочат ресурсите, които могат да осигурят, и техния източник, финансовите инструменти, които ще ползват, както и да предоставят документи, които да показват, че цялото това финансиране е съобразено с изискванията на българското и европейското законодателство. В писмото се посочва също, че в осигуряването на ликвидност и капиталова подкрепа за банката могат да участват и инвеститори, които в момента не са нейни акционери, но са готови да се включат както във финансирането й, така и в капитала й. Техните намерения също трябва да бъдат декларирани по съответния ред и да бъдат приложени необходимите документи, съгласно изискванията на Закона за кредитните институции.
В
писмото на БНБ
се казва още, че настоящите акционери и евентуалните инвеститори, които имат намерение да подпомогнат капиталово и ликвидно Групата КТБ, трябва да представят и плановете си за последващото й развитие, като приложат към тях и съответната финансова обосновка. Източници от БНБ съобщиха за "БАНКЕРЪ", че това е второто писмо до акционерите на КТБ, в което се настоява те да обявят намеренията и финансовите си възможности за оздравяване и отваряне на кредитната институция. По неофициална информация първото такова искане БНБ е отправила на 22 юли – месец след затварянето на Корпоративна банка и "Търговска банка Виктория". Служители на БНБ твърдят, че тогава акционерите са заявили, че имат намерение да подкрепят Групата КТБ, но нищо повече, защото е нямало информация за капиталовата дупка. Сега официална информация за това отново няма. БНБ обаче смята, че нищо не пречи на акционерите и на потенциални инвеститори да декларират възможностите и намеренията си за оказване на ликвидна подкрепа на Корпоративна банка и на дъщерната й "Търговска банка Виктория".
Изпращането на писмото на БНБ до акционерите на КТБ става през седмицата, в която се случиха няколко важни събития, засягащи поставените под специален надзор банки. Най-важно между тях бе изявлението на служебния премиер Георги Близнашки, който още във вторник заяви, че
голям Виенски фонд е готов да подкрепи КТБ
Съвсем очаквано премиерът не даде повече информация, свързана с тази иначе водеща финансова новина. Той само каза, че фондът бил вече участвал в приватизационни сделки в Чехия. Иначе както премиерът, така и министърът на финансите Румен Порожанов упорито избягват въпросите, свързани с КТБ, като правилно прехвърлят цялата отговорност за този казус в полето на БНБ. Причината е, че вече бившето 42-оро Народно събрание, преди да се разпусне, отряза всякакви възможности за намеса на служебното правителство в една оздравителна програма за Групата КТБ, като отказа да актуализира Закона за държавния бюджет в частта му за лимитите на новоемитиран държавен дълг и предоставянето на държавни гаранции. По този начин служебното правителство е възпрепятствано да набира допълнителен финансов ресурс, с който да окаже ликвидна подкрепа на банката при определени условия.
Но да се върнем на въпросния Виенски фонд, за който спомена премиерът Близнашки. От оскъдната информация може само да се предполага, че въпросният фонд обединява онези външни (по регистрация) инвеститори, които са изявили готовност да се включат в оздравяването на Групата КТБ. По принцип такива фондове работят по следния начин: първо те искат информация за размера на проблема в една банка и необходимостта от финансиране, след което всеки участник във фонда взема решение дали, с колко и с какви инструменти е готов да участва в оздравителната схема. Едва когато тези два етапа бъдат изяснени, фондът може да направи предложение за реалния размер на финансирането, с което да подкрепи КТБ. При всички тези условности ще бъде учудващо, ако фондът за който говори Близнашки, а и акционерите на Групата КТБ са в състояние да реагират на писмото на БНБ с конкретни механизми за оказване на ликвидна подкрепа.
В този смисъл въпросното писмо може да изиграе ролята на преса спрямо фонда и акционерите и те да се откажат. То може да има и друг ефект – да послужи за оправдание на БНБ, която да заяви, че два пъти е канила заинтересованите лица да направят своите предложения относно Групата КТБ, но те не са реагирали адекватно. Искрено се надяваме тези две наши подозрения да бъдат опровергани, но на фона на всичко, случващо се в страната през последните два месеца, няма как да не ги споменем.
Другото важно събитие от изминалата седмица
са неформалните разговори
проведени между членове на Експертния консултативен съвет, изготвил меморандума по проблемите на Групата КТБ, и представители на изпълнителната власт, както и с някои политически лидери в България.
В меморандума се предлага пакет от пазарни мерки, които според членовете на съвета могат да оздравят двете банки от групата. Той бе оповестен на официална пресконференция, която вестник "БАНКЕРЪ" подробно отрази в миналия си брой. Министърът на финансите Порожанов, който се срещна с членове на съвета още на 14 август, заяви, че подкрепя решаването на проблема с КТБ с пазарни мерки без ангажиране на публичен ресурс. При сегашната ситуация той едва ли може да каже друго, защото, както вече споменахме, възможностите на правителството за финансова намеса в оздравяването на Групата КТБ с бюджетни средства са силно ограничени, да не кажем, че такива не съществуват.
Вестник "БАНКЕРЪ" разбра, че е проведен и разговор, между членове на консултативния съвет и лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. На него Борисов е изразил силното си безпокойство от финансовото състояние на държавата и от негативните ефекти, които нанася сегашното положение на КТБ върху общата икономическа конюнктура в страната. Ясно е, че в момента Борисов не може да допринесе много за отварянето на КТБ, но ще припомним, че най-вече с изказванията си и с някои свои действия в последните два месеца от живота на 42-ото Народно събрание той повлия съществено за влошаването на финансовата и икономическата конюнктура в страната. Да не говорим, че с отказа си да подкрепи предложението за актуализация на държавния бюджет в частта за дълга и гаранциите, той допринесе за сегашното положение, при което служебното правителство не разполага с реален ресурс за оздравяването на банката.
Опитите за среща на членовете на Експертния консултативен съвет с БНБ са ударили на камък, защото Централната банка не виждала причини да обсъжда дела, които са в нейните правомощия, с която и да е група граждани. Проф. Валери Димитров дори бил изненадан от острия тон, с който член на УС на БНБ му потърсил отговорност за предприетата инициатива.
Междувременно бившият премиер и финансов министър на България Иван Костов и проф. Емилия Миланова, която оглавяваше банковия надзор от юни 1997-а до средата на 2007-а, изготвиха анализ "Рисковете от специалния надзор върху банковата група КТБ АД и КАБ (ТБВ) АД", който вестник "БАНКЕРЪ" публикува. Той вече е изпратен на някои членове на УС на БНБ, а авторите му готвят план за действие за отварянето на двете банки, който ще включва и механизмите, чрез които това може да се случи.
През седмицата
бяха обявени и позициите на две групи
граждани, пряко засегнати от поставянето на Корпоративна банка и дъщерната й "Търговска банка Виктория" под специален надзор. На 19 август в сградата на КТ "Подкрепа" представители на синдиката заявиха, че служители на Корпоративна банка са се оплакали от натиска, оказван върху тях, и затова са поискали среща с квесторите й. Президентът на КТ "Подкрепа" д-р Константин Тренчев каза, че е получил сигнали за грубо отношение към служителите и квалификации за некомпетентност.
Същия ден пак в централата на синдиката група клиенти на КТБ обявиха, че учредяват Комитет за защита на банковата стабилност. Желание за участие в него били заявили десетки фирми и граждани. Комитетът е получил 421 писма от хора, които го подкрепят, в това число и от бившия министър на културата Вежди Рашидов и актрисата Цветана Манева. В него участват бизнесмени и финансисти, които смятат, че Групата на КТБ може да бъде оздравена и обявяването на банката в несъстоятелност не бива да бъде допускано. Синдикатите и комитетът едва ли могат да осигурят необходимото финансиране за отваряне на поставените под специален надзор банки, но са добри инструменти за обществен натиск в търсене на положително решение за Групата КТБ. Всички тези инициативи обаче ще са безполезни, ако акционерите на Корпоративна банка самостоятелно или заедно с други инвеститори не предложат реалистичен план за ликвидна подкрепа на затворената кредитна институция.
