Болница „Лозенец“ обяви конкурс за инженеринг, който включва работен проект, реконструкция и ремонт на сградата, определена за учебен корпус на Медицинския факултет при СУ „Свети Климент Охридски“. Обществената поръчка е на стойност 7 млн. лв., а мястото на изпълнение е бившата Софийска техническа гимназия. Която, за сведение, сега е обитавана от частна професионална гимназия и основно училище, и двете на фирма „Езиков свят“.Подобни „навръзвания“ на разнопосочни интереси са патент в сбърканата ни образователна система. Резултатът от тях за съжаление е, че докато едни ги избутват на повърхността, други ги натискат усилено надолу, за да глътнат достатъчно количество вода. Немислимата на пръв поглед колаборация между Правителствената болница, Софийския университет, сградата на унищожената държавна гимназия и обитаващите я частни училища, които ще стягат багажа си, е с богата предистория. Тя е написана под формата на поредица абсурдни държавнически решения, след които всички участници в схемата са напълно в правото си да се чувстват ощетени.
На първо място, Медицинският факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ на практика отдавна е автономно звено от болница „Лозенец“. Там се намират и учебната, и клиничната му база. Декан на факултета е управителят на болницата проф. Любомир Спасов. В същото време отпуснатите за ремонта
7 млн. лв. няма да бъдат похарчени от бюджета
на лечебницата. Парите са част от 18-те милиона лева, които Софийският университет получи в началото на 2014-а,за да модернизира и обнови базата си. Това се случи чрез… авоарите на Министерския съвет по перото за капиталови разходи. Излиза, че един плаща, друг поръчва музиката, а трети „ще танцува“ на нея. Ръководствата на останалите медицински университети вероятно гневно ще смръщят вежди, тъй като не ползват държавна подкрепа, излизаща извън рамките на годишните им бюджети. Нали специалностите им също са 100% пазарни и не по-малко търсени от кандидат-студентите?
Мнозина вероятно се питат и кой вятър довя Алма Матер и Правителствена болница до адрес: булевард „Александър Стамболийски“ № 82? Отговорът е в едно решение на Министерския съвет от 14 септември 2011-а, което трябваше да сложи край на „имотната“ война между академици и художници, но на практика нанесе нокаутиращия удар на традициите в средното ни образование. Двете гилдии почти половин век се караха за култовата сграда на ул. „Шипка“ 6. И тогавашният министър-председател Бойко Борисов реши въпроса по „соломоновски“, като даде галерията на художниците, а прати университета на „по-просторно и удобно“ място.
„Университетът се разделя с 1617 кв. м терен и 7350 кв. м застроена площ на ул. „Шипка“ 6, пряко свързани с Ректората още от създаването му, като получава в замяна 8020 кв. м терен и 9400 кв. м застроена площ непосредствено до Центъра за източни езици и култури. Става дума за стабилно построена огромна сграда, която отдавна е заела своето място в културния пейзаж на столицата. Честито, колеги! Надяваме се да получим от Вас обосновани предложения за това как най-добре и ефикасно бихме могли да използваме новата придобивка“, написа тогава ректорът на университета проф. дин Иван Илчев. Само че във възторженото си изявление професор Илчев пропусна да отбележи по какъв начин въпросната сграда от софийския „културен пейзаж“ е останала „сирак“ и
какви бяха последствията от този „подарък“
за образователната ни система.
Това още по-добре знаят министрите на образованието Даниел Вълчев и Сергей Игнатов, които с (не)последователните си действия премахнаха собственика на сградата – Софийската техническа гимназия, от картата на българските професионални училища. В периода 2000-2008-а паралелките й намаляха от 32 на седем. Ръководството на образователното ведомство в лицето на министър Вълчев реши, че средното училище е в твърде лошо състояние, обучава малко ученици и затова е излишно да съществува. За учебната 2008-2009-а не бе обявен прием за нито една специалност, а като част от програмата за оптимизиране на мрежата от професионални училища в София техническата гимназия бе принудена да се обедини с Професионалната гимназия по механоелектротехника „Н. Й. Вапцаров“. Учителите оспориха намеренията на министерството с доводите, че техникумът единствен в столицата подготвя машиностроителни кадри, които ще са ключови за бъдещото икономическо развитие на България. Колко проникновено…
С друго писмо до президента Първанов преподавателите посочиха, че основната причина за преструктурирането чрез сливане са „чужди интереси към апетитната сграда на гимназията“. Пак добро попадение. Междувременно се появи „коригираща“ заповед, подписана със задна дата от министър Вълчев за прием на три паралелки в Техническата. Но вече бе твърде късно и не бяха събрани ученици. Останалото довърши министър Сергей Игнатов, който със заповед от 10 август 2010-а прекрати съществуването на гимназията и я прати под шапката на „Н. Й. Вапцаров“. Миналата година директорът на Професионалната гимназия по механоелектротехника Мардирос Зовикян призна, че с огромно нежелание и след ожесточена съпротива е влязъл в ролята на ликвидатор на най-старото техническо училище у нас. „Бракувах това, което не успях да продам на търг. Машините за обучение се нарязаха за скрап и отидоха в „Стомана-Перник“, казва Зовикян.
И стигаме до днешни дни, когато (поне на книга) на мода идва „западното“ дуално обучение. Какво ще се роди от него, не е ясно, при положение че от началото на века 60 професионални училища бяха закрити, а учениците, които учат занаяти и „тежки“ професии, намаляха с 50 хиляди. Сега бизнесът се оплаква от хронична липса на квалифицирани кадри. Управляващите и опозицията в последния парламент пък в един глас призоваваха да се направят списъци на „защитените професии“. В тях влизат именно заварчиците, шлосерите, строителите на релсови пътища и съоръжения, монтьорите на пътностроителна техника, операторите на металорежещи машини и асансьорните техници. Ако водещите политически сили наистина са загрижени за липсата на професионални кадри, то е логично следващото редовно избрано правителство
да започне рестарт на системата
като върне все още неприватизираните сгради на средното образование.
В цялата галимация засега не е ясна и съдбата на основното училище, и на професионалната гимназия на „Езиков свят“, които се помещават в спорната сграда и плащат наем за нея. И двете школа са лицензирани от образователното ведомство, издават законни легализирани дипломи и развиват международен обмен. Възпитаниците на частната гимназия без проблем влизат в българските университети. Някои от тях дори пробиват и във вузове като „Кеймбридж“, Московския университет, американски колежи и висши училища в Австрия, Германия и Франция. Така че ще е жалко, ако една добра частна инициатива бъде запратена в „шеста глуха“ в името на неизяснените държавни приоритети.
