Европейската комисия публикува през седмицата условията и ангажиментите на България във връзка с разрешението от 29 юни да използва държавна помощ за ликвидна подкрепа на банковата система в размер до 3.3 млрд. лева. На базата на този документ в края на юни правителството на Пламен Орешарски емитира облигации за 1.23 млрд. лв., като получените пари предостави под формата на ликвидна подкрепа за ПИБ. С това действие атаката срещу банката, заради която за няколко дни от нея бяха изтеглени близо 800 млн. лв., бе преодоляна светкавично. Вложителите й се успокоиха и тя продължи да извършва без проблеми обичайната си дейност.
Само че, според европейските правила, всяка кредитна институция, която е получила под каквато и да е форма подкрепа от държавата, трябва да разработи план с мерки, които е предприела, за да върне тези средства в договорения срок. Тук въобще не става дума за моментното финансово състояние на банката, получила парите, защото в самото писмо на ЕК се казва, че подобна помощ се предоставя "единствено на платежоспособни кредитни институции, които нямат капиталов недостиг и се нуждаят от ликвидна подкрепа".
Писмото на ЕК предизвика противоречиви реакции, защото в него се говори за преструктуриране на банката. Истината е, че заради спецификата на Валутния борд при предоставянето на ликвидна подкрепа за банки България е в по-особена ситуация в сравнение с другите държави от ЕС. При всички останали страни има кредитор от последна инстанция. За тези от еврозоната това е Европейската централна банка, а за останалите – собствените им национални банки. Именно те оказват бързата ликвидна подкрепа при необходимост и тя не се смята за държавна помощ. В България заради Валутния борд БНБ не може да рефинансира банки. Затова в случая с ПИБ с това рефинансиране се нагърби държавата. По своята същност то не е онази подкрепа, която другите страни от ЕС оказаха на своите банки. Те ги подкрепиха капиталово – т.е. наляха средства, за да им вдигнат капиталовата адекватност. Точно тази подкрепа при тях се разглеждаше като държавна помощ, според всички директиви на ЕС от 2009-а насам.
Макар при ПИБ случаят да е съвсем различен в сравнение с банките от други страни в ЕС, получили рефинансиране, все пак тя е взела пари не от Централната банка, а от държавата. И това е водещият фактор за Европейската комисия. Затова търговската банка ще трябва да изготви план за преструктуриране, в който да посочи как и кога ще възстанови парите на държавата. Истината е, че това трябва да се случи най-късно до края на декември, защото е свързано с едни лимити на държавния дълг записани в действащия закон за държавния бюджет. Ако едно следващо Народно събрание измени тези лимити – тогава въпросът вече ще стои по друг начин. В плана за преструктуриране ПИБ трябва да посочи източниците, от които ще възстанови получения от държавата депозит. Ще има и оценка какви ще са ефектите от ползването на всеки един от посочените източници върху финансовите показатели на банката. Разбира се, преди планът да бъде изпратен в ЕК, той ще мине през БНБ и Министерството на финансите за одобрение.
