Еврото преустанови възхода си и се задържа около котировката 1.34 щ. долара, след като статистическата служба на Европейския съюз Евростат съобщи на 14 август, че растежът в еврозоната е спрял през второто тримесечие, защото трите най-големи икономики в общността не са успели да постигнат подем. Годишната инфлация през юли пък е била едва 0.4 процента. Икономическата стагнация, нищожният ръст на потребителските цени и ескалиращите международни санкции и последвалите контрамерки на Русия очертават предизвикателствата пред паричните стратези на Европейската централна банка и очакванията за нетрадиционна стратегия за подкрепа на стопанството на Еврорегиона .
През миналата година Германия успя да „изтегли“ блока на еврото от най-дългата рецесия в историята му, но сега нейният БВП се е свил с 0.2% през второто тримесечие – първият му спад от 2012-а насам. Франция изненадващо изпадна в стагнация през същия период, БВП на Италия също се е понижил с 0.2 процента. В същия момент испанското стопанство отчете най-мощния си растеж от 2007-а досега с 1.2% годишно увеличение на БВП през второто тримесечие. Към растеж са се върнали и икономиките на Холандия и на Португалия. Повишил се е БВП и на Белгия, на Естония, на Латвия, Литва, Австрия, Словакия и Финландия. Годишният ръст на еврозоната е бил 0.7% в периода април-юни. През юни ЕЦБ прогнозира 1% увеличение на БВП на общността през тази година и 1.7% през следващата. Миналата седмица пък председателят на ЕЦБ Марио Драги предупреди за растящите рискове пред блока заради кризата в Украйна.
Доверието на инвеститорите
в Германия се понижи през август до най-ниската си стойност от 2012-а насам. Индексът ZEW на Центъра за европейски икономически проучвания в Манхайм, който отчита нагласите на германските анализатори и институционални инвеститори, е паднал до 8.6 пункта през август срещу 27.1 през юли. Това е осмо поредно намаление на показателя и е най-голямото за последните повече от две години. Кристиян Шулц – старши икономист за Европа в „Беренберг банк“ в Лондон, коментира, че „спадът на индекса ZEW потвърждава краткосрочния низходящ риск за стопанствата на Германия и на еврозоната от кризата в Украйна“ и че „факторът Путин може да доведе до по-предпазливи инвестиционни планове за известно време“.
В интервю за телевизия „Феникс“ през седмицата председателят на Бундесбанк Йенс Вайдман обаче демонстрира оптимизъм с коментара си, че „като цяло се придържа“ към прогнозите си за 1.9% растеж на Германия през тази година и 2% през следващата, и че е забелязал, че „сравнително положителната основна тенденция“ се запазва въпреки рисковете. Той посочва, че активността в секторите на производството и на услугите се е увеличила през юли, а безработицата продължава да намалява.
Увереността на Вайдман може да се окаже необоснована, като се има предвид, че гръбнакът на германската икономика – хилядите дребни и средни фирми (Mittelstand), които пълнят 52% от БВП на страната, е най-засегнат от сътресенията около Украйна и от санкциите на Путин. Защото дружествата от такъв мащаб, които имат договори с Русия, имат и по-малки възможности да пренасочат дейността си към други точки на света, което могат да си позволят интернационалните групи.
На свой ред
Париж разтревожи партньорите
с коментарите на френския финансов министър Мишел Сапен пред радиостанция Europe 1, че тазгодишният дефицит на страната ще надхвърли договорените преди по-малко от четири месеца с Европейската комисия 4% от БВП, защото растежът на страната ще бъде 0.5 вместо предварително прогнозирания един процент. Сапен добави, че европейската политика също има вина за стагнацията на второто по големина европейско стопанство през второто тримесечие и че „правилата на ЕС позволяват гъвкавост“ в условията, пред които е изправена Франция. Въпреки че не говори за бюджетния дефицит за 2015-а, френският финансов министър обеща той да бъде намален „с приемлив темп“, което предполага, че недостигът ще надхвърли 3% от БВП и през идната година.
Забележките на Сапен са в разрез с коментара на германския му колега Волфганг Шойбле от 18 юли, че очаква Франция да удържи ангажимента си за 2015-а, защото вече е се е възползвала от отлагането на крайния срок за намаление на дефицита.
Френските несгоди пък могат да предложат благоприятна възможност за италианския премиер Матео Ренци да реши собствените си проблеми. В опита си да се справи с изпадналата в рецесия местна икономика, която пък има втория по големина дълг в Европа, Ренци също настоява за по-гъвкава интерпретация на правилата за дефицитите в общността.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата беше по августовски пасивен с дневен оборот от едва 835 млн. евро (1633 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 3.25% дял от купената и продадена валута.
