Ген. Пешлеевски, от седмица вече сте изпълнителен директор на дружеството „Главно управление строителство и възстановяване“. Успяхте ли да се запознаете с истинското му финансово състояние?
– В процес на запознаване съм. Все още не съм стигнал до истинската картина, но с по-голямата част от нещата вече съм наясно. Затова и предприехме няколко решителни действия, за да се намалят максимално загубите и да тръгнем към една сериозна процедура по оздравяване на предприятието.
Става дума за загуби над 30 млн. лв. – ще успеете ли?
– Да, формално те са близо 30 млн. лева. По-голямата част от тях са към държавата – към НАП, към другите държавни институции. Около 4-5 млн. лв. са задължения към фирми, към доставчици и т.н. В същото време обаче има и една част от тях, които са с много съмнителен характер – наши задължения, които са оспорими, и то в значителната си част. Точно това ни накара да помислим сериозно какви мерки да предприемем, за да отсеем истинските задължения, които не оспорваме и които ще бъдат платени по един или друг начин, и тези, които са със съмнителен характер.
Дайте пример за „съмнително задължение“.
– Преди известно време един наш „кредитор“ беше завел дело срещу ГУСВ. Отива нашият процесуален представител на делото и какво се оказва?! Човекът всъщност си е получил парите, но завел делото, та ако може още веднъж да прибере същата сума…!
Открихме и други интересни случаи. Дружеството получава покана да се яви в съда. Там обаче представител на дружеството не се явява. Минава първото дело, минава второто дело и като няма кой да ни защитава, съдията отсъжда в полза на другата страна. Има много такива примери.
На практика Вие говорите за предателство от страна на юридическите Ви консултанти…?
– Би могло да се каже и нехайство, и подценяване, а защо не и действително предателство. И да не кажа по-тежка дума… спрямо предприятието, от което те си получават работната заплата. Има такива случаи и затова решихме да направим необходимото – разбира се, в рамките на закона, което да ни легитимира като фирма с 94-годишна история. Най-старата строителна компания на България – тя не може да бъде затрита по такъв елементарен начин, по който са тръгнали някои наши „противници“.
Историята е хубаво нещо, ГУСВ премина и в новите времена с много големи активи, с много техника, с много имоти. Както се казва, бяхте с едни гърди пред всички строителни фирми. Кое доведе дружеството до този срив, при положение че някои фирми, които тръгнаха с много по-малка материална база, от години доминират на този пазар?
– Бяхме големи. А на въпроса Ви защо сега сме в това положение ще отговоря с една арабска притча. А тя гласи „Армия от магарета, водена от лъвове – може да спечели сражението, но армия от лъвове, водена от магарета, ще го загуби винаги.“
Бъдете по-конкретен, моля.
– Некомпетентно, недалновидно ръководство, което се е подчинявало на други принципи, на други подходи, на други виждания за развитието на предприятието. А „развитието“ се е съсредоточило в ликвидация и разграбване на активите. Това е.
Искате да кажете, че в последните години процесите в него са били режисирани?
– Такава е била генералната линия. Това вече се набива в очи.
И вие смятате да се противопоставите на тези „процеси“… С какво?
– Ще се противопоставим. Първо, трябва да направим така, че предприятието ни да започне да работи спокойно. Сега то е с блокирани сметки и с множество възбрани върху имотите му. Ако решим да продадем излишен имот, за да компенсираме нещо, той веднага се възбранява и не можем да стигнем до сделка. Изобщо сме в будна кома. Това не може да продължи дълго. Затова решихме да предприемем официални действия. Законът така и така ни задължава да уведомим съда, да уведомим принципала и да пристъпим към процедура по обявяване на несъстоятелност. Това още не е несъстоятелност – процедура по обявяване (по чл.630, ал.1), т.е. с оздравителен план.
Какво Ви дава основание да искате това?
– Първо, нашите активи са значителни – това са към 170 млн. лева. Задълженията ни са значително по-малки, нека да ги смятаме кръгло 30 млн. лв., макар че реално са по-малко, след като приспаднем тези които оспорваме. С други думи, ако сме в една нормална ситуация, ние ще можем да се разплатим. От друга страна, ние сме все още търсен партньор. Имаме покани за съвместна работа от наши чуждестранни партньори. Все пак имаме сериозна история и можем да възобновим работата си с тях. Можем да участваме в ново строителство, в нови обекти, включително и да вземаме инфраструктурни проекти на концесия. Това ще е хитът за нас през следващия програмен период (2014-2020-а).
Вече имаме сериозна покана от нашите дългогодишни румънски партньори – генералния съюз на индустриалците на Румъния. Според Дунавската стратегия, подписана, утвърдена и предприета от ЕК, трябва да се построят минимум още два моста над река Дунав – Силистра-Калараши, за който отговаря България, и Оряхово-Бекет, за който отговаря румънската страна. Ние имаме възможностите и уменията да ги направим.
Вие сте търговско акционерно дружество и законът ви задължава да се явявате на конкурси и търговете, както всички останали фирми. Кое Ви кара да мислите, че ще бъде избрано именно вашето дружество?
– Ние се явяваме на търгове. Но сме създали смесено дружество и когато средствата идват по линията на публично-частното партньорство, вече съответното дружество избира кой да бъде изпълнител. А ако изпълнителят е и акционер в него, ако са спазени законите и доверието между партньорите е запазено, нормално е избраниците да сме ние. Но най-важното, разбира се, е цената. Мостът при Видин-Калафат излезе към 265-270 млн. евро. А мостът, който ние ще построим при Оряхово-Бекет (вече има идеен проект, върви предпроектно проучване), ще струва не повече от 45 млн. евро.
