Синът на бившия посланик на Ирак у нас Мохамед Амин – Саад Мохамед ал-Доски, иска да бъде допуснат да влезе обратно в държавата ни. Пред съда адвокатът на 40-годишния иракчанин твърди, че той заедно с брат му Бленд въртят бизнес за 300 млн. щ. долара в чужбина. И двамата обаче са били прогонени от България през 2005 г. „в интерес на националната сигурност“. ДАНС е наложила на двамата братя и десетгодишна забрана да стъпват у нас.
Само Саад обаче оспорва принудителното си експулсиране от България пред нейния Върховен административен съд. Защо сега, близо десет години след налагането на забраните, и с какви мотиви Саад иска да се върне в страната, не е ясно. А и вероятно никога няма да стане известно на широката публика, защото делото, с което той оспорва наложените му принудителни мерки от ДАНС, е с гриф „Строго секретно“.
Мохамед Амин беше посланик на Ирак в България по времето на Саддам Хюсеин. През 1999 г., когато бива отзован от дипломатическия си пост, той е награден с указ на президента Петър Стоянов с орден „Мадарски конник“, първа степен. След като се прибира в Ирак, Мохамед Амин продължава да поддържа връзки с нашите държавни първенци и дори през 2003 г. предлага България да стане транзитен пункт за преноса на иракския петрол.
Синът му Саад Мохамед ал-Доски пък е завършил международни отношения в Софийския университет и е имал статут на постоянно пребиваващ, получен по препоръка на Министерството на спорта, обяснява адвокатът му Ради Тодоров. Подкрепата от спортното ведомство е свързана с факта, че Саад и брат му Бленд през 2004 г. се включват активно в подпомагането на футболния клуб „Вихрен“ от гр. Сандански. Братята стават членове на борда на директорите на клуба по едно и също време със скандалния бизнесмен Коко Динев. Факт е, че тогава отборът постига невероятни резултати и дори за кратко влиза в професионалния футболен елит на държавата.
С името на братята в Търговския регистър са свързани две дружества, създадени преди повече от десет години – „Алдоски“ ООД и „Манди“ ООД. И двете се занимават с търговска дейност, имат седалища в София, но не са се пререгистрирали след края на 2011 г. и заради това, по силата на закона, са с прекратена дейност.
Според защитника на Саад Мохамед ал-Доски в момента двамата братя притежават множество фирми в цял свят, въртят бизнес с петрол, строителство, търговия и спедиция и дават хляб на над 3000 служители. Въпреки това си остават персона нон грата у нас – през 2005 г. са експулсирани, документите им за пребиваване са отнети, а освен това им е наложена забрана да стъпват в България. Мотивът на ДАНС е, че престоят им тук е „сериозна заплаха за националната сигурност и обществения ред“.
Защо – знаят единствено съответните служители на ДАНС. През 2005 г., когато наследниците на иракския дипломат са изгонени, в пощенските кутии на депутатите в парламента и из няколко медии незнайно откъде се получи анонимен доклад, който претендираше да е част от спецразработка на службите. Никой не потвърди официално данните в него, които впоследствие бяха обилно отразени и из медиите. Според този документ двамата синове на бившия посланик освен с футбол били набъркани и в канал за пренос на наркотици към Ирак. Твърдеше се, че в лаборатории в Пиринско се е произвеждала синтетична дрога, която впоследствие се изнасяла с камиони към Близкия изток. От същия доклад ставаше ясно, че каналът е покровителстван през годините от Саддам, но и от хора на българската Държавна сигурност, както и от действащи и до момента служители на реда у нас и политици на най-високо ниво. Пак според анонимния документ трагедията, сполетяла нашите двама шофьори Георги Лазов и Ивайло Кепов, които бяха обезглавени в Ирак през 2004 г., има връзка със същия този канал – двамата мъже станали жертва на разпра между два клана, очевидно спорещи за разпределението на пазара на дрогата.
Така и не стана ясно дали данните в този доклад са истина, или не. Но от определението на Върховния административен съд, с което тези дни жалбата на Саад ал-Доски бе класифицирана като „строго секретна“, става ясно, че в Софийския градски съд от 2006 г. по този случай има образувано също толкова секретно съдебно производство, което очевидно е отлежавало някъде из архивите. В момента то е извадено оттам по разпореждане на ВАС и ще се приложи към жалбата на сина на експосланика. Но няма да види бял свят, както и най-вероятно нищо друго по делото на Саад ал-Доски заради грифа, който пази тайните на спецслужбите.
Възможно е сегашният служебен вътрешен министър Йордан Бакалов да повдигне завесата на служебната тайна. Онзи анонимен доклад, който се разпространяваше през 2005 г., бе стигнал и до него в качеството му на депутат от десницата през онези години. Впрочем депутати от ДСБ се опитаха тогава да получат по-ясни отговори за случая с двамата прогонени синове на посланика, но вътрешният министър Георги Петканов засекрети отговорите си. Както направи през 2012 г. и Цветан Цветанов, след като депутатът от РЗС Яне Янев също прояви интерес към въпроса: защо и как е наложена забраната за влизане на територията на Република България на иракския гражданин Саад Мохамед ал-Доски.
Дали съдът ще успее да достигне до отговора на това питане, предстои да разберем – решението на Темида няма как да бъде засекретено. И дано замесените инстанции да имат сериозни аргументи, защото иначе е реална възможността случаят да стигне и до Съда за правата на човека в Страсбург, където четат изразително съдебните ни недоглеждания.
